Жития на светиите Юли

Свети пророк Илия. Илинден

† Свети пророк Илия. Илинден

20 юли: * Св. славен пророк Божий Илия Тесвитянин [ IX в. пр. Р. Хр.] (Илинден). Свтт. Илия и Флавий Изповедници, патриарси на Йерусалим и Антиохия [518 г.]. Преп. Авраамий Галичски, чудотв. [1375 г.]. Откриване мощите на препмчк Атанасий, игум. Брестски [XVII в.]. Новосвщмчк Философ Орнатски и пр. новомчци [1918 г.]. Новомчк Ювеналий дякон [1919 г.]. Икона на Божията Майка «Абалацка-Знамение».

Илия (иврит: אליהו, Елияху) е еврейски пророк от 9 век пр. Хр., живял в Древния Израел. За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новия завет, Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, свидетели на Йехова, мормони и раелити.

Политическото положение в Израел

През 9 век пр.н.е. обединеното царство на Давид и Соломон се разделило на две царства - северно (Израел) и южно (Юдея). Йерусалим, центърът на еврейския религиозен и политически живот бил в границите на Юдея. При това положение, от чисто политически съображения, Амрий който станал цар на Израел трябвало да предприеме нещо, за да измести този център на своя територия, в противен случай рискувал предаността на неговите поданици да раздели между Израел и Юдея. Амрий намерил относително лесен начин да централицира властта си като построил нова столица в Самария на височина 91 метра над околността. Но религиозният въпрос представлявал по-голямо предизвикателство, поради неизменната важност на Йерусалимския храм за еврейското богослужение по онова време. За да се откъсне израелската религия от контрола на Храмовите свещеници, три решения били взети:

  • да се насърчи строителството на храмове и жертвеници в границите на Израел;
  • за свещеници да бъдат назначени хора, които не са от Левиевото коляно;
  • строителството на храмове посветени на ханаанитския бог Ваал било разрешено и поощрявано.

И трите били в разрез с Мойсеевия закон и със сигурност щели да предизвикат гнева и възмущението на пророците на Яхве.

Всъщност нито едно от тези решения не било ново за Амрий, изпълението им започнало още при царуването на Еровоам. Но Амрий добавил нова мярка- династичен брак, за да осигури мира със съседните държави, по примера на Соломон. Успял да уреди сватба на сина си Ахаав със сидонската принцеса Езавел, която дошла в Израел не само като принцеса, а и като жрица на Ваал.

Последвалите проблеми може би са загатнати в Псалм 45, смятан от някои като сватбена песен на Ахаав и Езавел:

Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си; забрави и народа си, и бащиния си дом; така Царят ще пожелае твоята красота; защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони. И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ, ще търсят благоволението Ти с подаръци. (Псалми 45:10-12)

Всички тези мерки за известно време донесли сигурност и стопански напредък за Израел. Това обаче предизвикало силното възмущение на пророците на Яхве, които проповядвали строго придържане към Мойсеевите закони.

Илия и вдовицата от Сарепта

След спречкването му с Ахаав, Илия избягал от Израел и се скрил при потока Херит, източно от Йордан, където бил хранен от врани. Потокът пресъхнал и Господ го изпратил в Сарепта Сидонска при една вдовица, която щяла да се грижи за него. Като пристигнал и ѝ поискал нещо за ядене, му отвърнала, че самата тя и болният ѝ син нямало какво да ядат. Илия отново ѝ заръчал да му даде да яде и я уверил, че докато трае сушата Бог няма да позволи тя или синът ѝ да останат гладни. Вдовицата нахранила Илия, с последната храна, която ѝ е останала и обещанието на Илия като по чудо се изпълнило. После по някое време синът ѝ починал, но Илия се помолил на Господ да го върне и той оживял.

След две години на глад и суша, Бог казал на Илия да се върне при Ахаав и да обяви края на сушата. По пътя пророкът срещнал Авдий, домоуправителят на царя, който криел 100 пророка на Яхве, по времето, когато Езавел и Ахаав са ги убивали. Илия изпратил Авдий обратно при царя, за да разгласи неговото завръщане в Израел.

На планината Хорив

Езавел, разгневена от заповедта на Илия да се избият всички неини жреци, заплашила да го убие. Това е първата им среща. По-късно Илия ще пророкува за смъртта ѝ, заради нейния грях. Пророкът избягал в Беер Шева, Юдея, после продължил през пустинята и на един ден път се спрял, легнал под една хвойна и се помолил на Бог да го убие понеже смятал, че не е по-добър от всички останали грешници. Сетне заспал под дървото. Внезапно един ангел го събудил и му казал да стане и да яде. Илия се надигнал и видял, че до главата му има пита, печена на жарава и стомна с вода. Ял, пил и легнал да спи. Ангелът пак дошъл при него, събудил го и отново му казал да яде и пие, защото го чака дълъг път.

Илия пътувал 40 дни и 40 нощи до планината Хорив и като стигнал се подслонил в една пещера. Бог го попитал: "Какво правиш тук, Илия?" и пророкът изповядал всичко, което го мъчи и че се уповава единствено на Господа. Тогава Бог му казал да излезе от пещерата и да се яви на планината пред Него. Последвали силен вятър и земетресение, огън се разгорял пред Илия и чул Бог отново да го пита с "тих нежен глас": "Какво правиш тук, Илия?" Илия отново заговорил за страданието си като гледа колко грешен е светът. Бог го изпратил в Дамаск да помаже Азаил за цар на Сирия, Ииуй за цар на Израел и Елисей за негов заместник.

Лозето на Навутей

Израелският цар Ахаав поискал да присвои лозето на езраелеца Навутей понеже било близо до палата му. И така предложил на собственика му или да го размени за друго хубаво лозе, или да го купи. Но Навутей отказал, защото Бог му забранил да продава тази земя. Ахаав приел отговора много тежко, бил тъжен и огорчен. Езавел обаче скроила заговор, за да заграби лозето на езраелеца. Тя пратила писма от името на Ахаав до старейшините и благородниците в града на Навутей, в които им заръчала да го поставят на видно място пред народа, да намерят двама лъжесвидетели, които да го набедят, че е похулил Бога и царя, сетне да го изведат извън града и да го убият с камъни. Така и направили. Като разбрала, че планът е сработил и Навутей е мъртъв, Езавел казала на Ахаав да вземе лозето.

Тогава Илия по Божия заръка отишъл при царя и му казал така: "Уби ли ти, а още присвои ли? Така казва Господ: На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, ще лижат твоята кръв - да!, - твоята собствена." Между двамата избухнала свада. Ахаав нарекъл пророка "свой враг", а Илия му отвърнал, че Господ ще го накаже за злите му деяния и изрекъл пророчество, в което се казвало, че цялата държава ще отхвърли властта му, че кучета ще разкъсат Езавел при рова на Езраел и че цялото му семейство ще умре и ще бъде изядено от кучета (ако са в града) или от птици (ако са на полето). Когато чул това, царят искрено се разкаял, до такава степен, че Бог се смилил и се зарекъл, че няма да накаже него, а ще го върне на жена му Езавел и сина им Охозия.

Цар Охозия

Цар Охозия паднал отвисоко и се наранил много сериозно. Тогава пратил хора да се допитат до акаронския езически бог Ваал-Зевув (Велзевул) дали ще оздравее. Но Илия пресрещнал пратениците и им заръчал да се върнат при царя и да му предадат следното послание: "Така казва Господ: Няма ли Бог в Израел, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? И така, няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш." Охозия попитал вестоносците как изглежда човекът изрекъл предупреждението, те го описали и царят се сетил, че това е тесвиецът Илия. Тогава пратил три подразделения войници да го арестуват. Две от тях били унищожени от Небесен огън, изпратен от Бога по молба на Илия. Водачът на третото помолил пророкът да се смили над него и войниците му и да ги придружи до царя. Илия се съгласил, предал пророчеството лично на Охозия и то се изпълнило.

Възнасянето на Илия

Илия и ученикът му Елисей отишли до брега на Йордан, а от другата страна на реката стояли още 50 пророчески ученика и ги наблюдавали. Тогава Илия взел кожуха си, сгънал го, ударил с него водата, тя се разделила и двамата преминали по сухо. Изведнъж се появила огнена колесница с огнени коне и отнесла Илия с вихрушка на Небето. Като излитала кожухът му паднал на земята и Елисей го взел.

В Новия завет

Когато Исус Христос и Йоан Кръстител са проповядвали, някои юдеи са ги мислели за завърналият се Илия. За християните Йоан Кръстител не е самият Илия, а е продължител на делото му. Също така, Илия и Мойсей се явяват на Христос в Деня на Преображението.

Последно пророк Илия се споменава в Евангелията след последните думи на Христос, когато стоящите пред кръста мислели, че Иисус го вика на помощ.

Според тълкуванията на Православната Църква, за пророк Илия се говори , в последната книга на Библията - "Откровение на Свети Йоан Богослов" като за единият от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да изобличават антихриста.Свети пророк Илия единствен сред хората е взет жив на Небето и не е умирал физически, а хилядолетия преди него същата участ е имал древният пророк Енох, който е вторият пророк, който има да дойде. Тогава те ще приемат мъченическа смърт и три дни телата им ще лежат на улиците непогребани, целият свят ще ликува и хората ще си раздават подаръци от радост по смъртта им.

Holy Prophet Elias the Thesbite

July 20, - Commemoration of the Holy Prophet Elias the Thesbite

The Holy Prophet Elijah is one of the greatest of the prophets and the first dedicated to virginity in the Old Testament. He was born in Tishba of Gilead into the Levite tribe 900 years before the Incarnation of the Word of God.

St Epiphanius of Cyprus gives the following account about the birth of the Prophet Elijah: "When Elijah was born, his father Sobach saw in a vision angels of God around him. They swaddled him with fire and fed him with flames." The name Elijah (the Lord's strength) given to the infant defined his whole life. From the years of his youth he dedicated himself to the One God, settled in the wilderness and spent his whole life in strict fasting, meditation and prayer. Called to prophetic service, which put him in conflict with the Israelite king Ahab, the prophet became a fiery zealot of true faith and piety.

During this time the Israelite nation had fallen away from the faith of their Fathers, they abandoned the One God and worshipped pagan idols, the worship of which was introduced by the impious king Jereboam. Jezebel, the wife of king Ahab, was devoted to idol worship. She persuaded her husband to build a temple to the pagan god Baal, which led many Israelites away from the worship of the true God. Beholding the ruin of his nation, the Prophet Elijah began to denounce King Ahab for impiety, and exhorted him to repent and turn to the God of Israel. The king would not listen to him. The Prophet Elijah then declared to him, that as punishment there would be neither rain nor dew upon the ground, and the drought would cease only by his prayer. Indeed, the word of Elijah was a torch (Eccles. 48: 1) The heavens were closed for three and a half years, and there was drought and famine throughout all the land.

During this time of tribulation, the Lord sent him to a cave beyond the Jordan. There he was miraculously fed by ravens. When the stream Horath dried up, the Lord sent the Prophet Elijah to Sarephta to a poor widow, a Sidonian Gentile who suffered together with her children, awaiting death by starvation. At the request of the prophet, she prepared him a bread with the last measure of flour and the remainder of the oil. Through the prayer of the Prophet Elijah, flour and oil were not depleted in the home of the widow for the duration of the famine. By the power of his prayer the prophet also performed another miracle: he raised the dead son of the widow.

After the end of three years of drought the Merciful Lord sent the prophet to appear before King Ahab, and promised to send rain upon the earth. The Prophet Elijah told the king to order all of Israel to gather upon Mount Carmel, and also the priests of Baal. When the nation had gathered, the Prophet Elijah proposed that two sacrificial altars be built: one for the priests of Baal, and the other for the Prophet Elijah who served the True God.

The Prophet Elijah told them to call on their gods to consume the sacrificial animals with fire, and he would call on his. Whichever was first to send fire on the sacrifice would be acknowledged as the true God. The prophets of Baal called out to their idol from morning till evening, but the heavens were silent. Towards evening the holy Prophet Elijah built his sacrificial altar from twelve stones, the number of the tribes of Israel. He placed the sacrifice upon the wood, gave orders to dig a ditch around the altar and commanded that the sacrifice and the wood be soaked with water. When the ditch had filled with water, the prophet turned to God in prayer. Through the prayer of the prophet fire came down from heaven and consumed the sacrifice, the wood, and even the water. The people fell down to the ground, crying out: "Truly, the Lord is God!" Then the Prophet Elijah had all the pagan-priests of Baal put to death, and he began to pray for rain. Through his prayer the heavens opened and an abundant rain fell, soaking the parched earth.

King Ahab acknowledged his error and repented of his sins, but his wife Jezebel threatened to kill the prophet of God. The Prophet Elijah fled into the Kingdom of Judea and, grieving over his failure to eradicate idol worship, he asked God to let him die. An angel of the Lord came before him, strengthened him with food and commanded him to go upon a long journey. The Prophet Elijah traveled for forty days and nights and, having arrived at Mount Horeb, he settled in a cave.

The Lord told him that the next day Elijah would stand in His presence.There was a strong wind that crushed the rocks of the mountain, then an earthquake, and a fire, but the Lord was not in them. The Lord was in "a gentle breeze" (3 Kings 19: 12). He revealed to the prophet, that He would preserve seven thousand faithful servants who had not worshipped Baal.

Later, the Lord commanded Elijah to anoint Elisha into prophetic service. Because of his fiery zeal for the Glory of God the Prophet Elijah was taken up alive into Heaven in a fiery chariot. The Prophet Elisha received Elijah's mantle, and a double portion of his prophetic spirit.

According to the Tradition of Holy Church, the Prophet Elijah will be the Forerunner of the Dread Second Coming of Christ. He will proclaim the truth of Christ, urge all to repentance, and will be slain by the Antichrist. This will be a sign of the end of the world.

The life of the holy Prophet Elijah is recorded in the Old Testament books (3 Kings; 4 Kings; Sirach/Ecclesiastes 48: 1-15; 1 Maccabees 2: 58). At the time of the Transfiguration, the Prophet Elijah conversed with the Savior upon Mount Tabor (Mt. 17: 3; Mark 9: 4; Luke. 9: 30).

Orthodox Christians of all times, and in all places, have venerated the Prophet Elijah for centuries. The first church in Russia, built at Kiev under Prince Igor, was named for the Prophet Elijah. After her Baptism St Olga (July 14) built a temple of the holy Prophet Elijah in his native region, at the village of Vibuta.

In iconography the Prophet Elijah is depicted ascending to Heaven in a fiery chariot, surrounded with flames, and harnessed to four winged horses. We pray to him for deliverance from drought, and to ask for seasonable weather.