Жития на светиите Юли

Свети преподобни Макрина и Дий

Свети преподобни Макрина и Дий

19 юли: Откриване мощите на преп. Серафим Саровски чудотворец [1903 г.]. Преп. Макрина (сестра на Свт. Василий Велики) [380 г.]. Преп. Дий Константинополски [ок. 430 г.]. Св. благов. Роман (Олегович), кн. Рязански [1270 г.]. Преп. Паисий Киево-Печерски [XIV в.]. Св. благов. Стефан Високи (Лазаревич), крал Сръбски [1427 г.] и Св. Милица (майка му) [1405 г.]

Житие на св. преподобна Макрина, сестра на св. Василий Велики

Преподобна Макрина била най-голямата дъщеря на своите благочестиви родители Василий и Емилия и сестра на св. Василий Велики. При рождението й дали името на първомъченица Текла, но нейните роднини и домашни привикнали да я наричат Макрина с името на баба й. Майката на Макрина усърдно се занимавала с възпитанието на дъщеря си. Първа нейна учебна книга било Св. Писание. Емилия избирала из свещените книги всичко, що могло да бъде достъпно за разбиране от момичето ту молитва, ту славословие, ту добро поучение. По такъв начин детето от ранни години се запознало с вдъхновените псалми на Давид, с мъдрите изречения на Соломон и Сирах. Емилия не позволявала на дъщеря си да стои без работа. Цял ден Макрина била заета – или се учела, или работела нещо, или помагала на майка си в домакинството, или пък учела по-малките си братя и сестри.

Семейството било твърде голямо: четири синове и шест дъщери, всички възпитани в християнско благочестие. Благочестивите родители знаели, че са длъжни да възпитат децата си не само за тоя живот, но за вечността. Те създали благоприятни условия за умственото образование на децата си, а в същото време гледали те да станат истински християни.

Господ благословил трудовете и старанията на добрите родители. Ние вече знаем как свето живеели тримата братя св. Василий Велики, Григорий Нисийски и Петър Севастийски и с каква твърдост и самоотречение те изпълнявали своите християнски задължения. Пламенната вяра укрепявала тия светители в трудната им обществена дейност. Тя въодушевявала и сестра им Макрина, която с чудно усърдие изпълнявала всички задължения на семейния, домашния и духовния живот.

Макрина израстнала и станала на 15 години. В целия град нямало девойка, равна на нея по красота. Всички познавали нейната кротост, благонравие и трудолюбие. Много момци й предлагали да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни предимства, към богатство и знатност. Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и богатство, и знатност. Те сгодили за него дъщеря си, но поради нейната младост сватбата била отложена за известно време. На Господа било угодно да изпита девойката чрез скръб: малко преди деня, определен за сватбата, нейният годеник починал. Макрина нежно го обичала и неговата смърт била тежък удар за нея. В голямата си скръб тя решила да не се омъжва за друг и да остане до края на живота си девица. Нейните родители по-късно често я убеждавали да си избере съпруг. Тя им казвала: “Аз желая да остана вярна на годеника си, защото при надеждата за възкресение не го считам умрял, но жив у Бога и като че ли заминал в далечна страна, гдето пак ще се видя с него.”

Скърбейки за тежката загуба, Макрина не позволявала на тъгата да я отвлече от нейните задължения. Тя виждала, че й предстоят много работи, че майка й е отрупана с домакински грижи, че малолетните деца искат постоянно наглеждане и непрекъснати грижи. С божията помощ тя бодро и усърдно се заловила за работа. След известно време починал баща й. Майка й добила чедо – най-малкият син в семейството, Петър. Семейните грижи се умножили. Но и Макрина умножила своите трудове, които не останали без награда още в тоя живот. С каква радост ще да е гледала тя, как цялото семейство преуспява в доброто и как нейното ръководство принася душевна полза на братята и сестрите й. Когато нейният брат Василий завършил учението си в Атина и се върнал, на Макрина й се сторило, че той малко се бил възгордял със своите познания. Тя се постарала да го предпази от гордост, като обяснявала, че душевните и умствени способности са дадени за слава Божия. Нейните думи и съвети силно подействали на Василий. Не по-малко благодатно влияние имала тя върху Григорий, станал по-късно епископ Нисийски, върху Панкратий, починал млад, пък и върху най-малкия й брат Петър, когото тя възпитала добре.

Децата израстнали. Братята се посветили на избани от тях поприща, а сестрите се омъжили. Макрина убедила майка си да напусне с нея света. Емилия освободила слугите си, оставила малко имот и се заселила с дъщеря си в едно прекрасно усамотено място близо до р. Ирис, недалеч от пустинното жилище на Василий. Подир тях отишли няколко от слугините им, които не искали да ги напуснат. Отишли и няколко благочестиви жени. Всички заживели заедно далеч от света и се отдали на труд и молитва. Помежду им имало пълно съгласие и любов. Всичко у тях било общо, заедно се трудели и заедно изучавали Св. Писание.

След като стигнала дълбока старост, Емилия се представила на Господа. В последните й дни при нея се намирали само Макрина и Петър. Те с любовта се грижели за болната си майка и получили нейното благословение за себе си и за останалите членове на семейството.

След 9 години се поминал и Василий Велики. Григорий дълго бил в изгнание поради клеветите на арианите. Когато се върнал в отечеството си, той поискал да види сестра си Макрина. Отишъл при нея и Бог му дал да присъства при нейната смърт. Григорий ни е оставил трогателно описание на нейната тиха и спокойна смърт, която достойно увенчала нейния смирен и добродетелен живот.

Като се приближил до мястото, гдето живеела Макрина, Григорий узнал от един срещнат човек, че сестра му е болна. Разтревожен от това известие и от скръбно предчувствие, той ускорил крачките си и стигнал до обителта. Най-напред се отбил в църква, понеже се извършвала божествена служба, но не намерил там Макрина. Григорий влязъл тогава в нейната килия. Тук той я видял просната на пода да лежи болна и покрита с вехти дрипи. Макрина много се зарадвала, като видяла брата си. Тя се помъчила да стане, но поради голяма слабост не могла дори да се повдигне. Като целунала брата си, тя извикала: “Благодаря ти, Боже мой, Владико, загдето ми дарува и това благодеяние!” За да не го натъжи, тя гледала да скрие своите страдания и да запази спокоен и весел вид. Споменала за Василий. При това име Григорий не можал да удържи сълзите си. Макрина видяла неговата голяма скръб и веднага променила разговора. Тя започнала да говори за чудния Божи промисъл, за мъдростта и благостта на Господа, за това, как и защо е създаден човек и как от тоя временен, скръбен живот, той преминава към вечния живот. Като настроила по такъв начин мислите на брата си към спокоен възглед за смъртта тя го склонила да си почине от дългия път. Григорий отишъл в градината, но след малко Макрина отново го повикала при себе си. Изпълнена с духовна радост, тя припомнила благодеянията, които Бог проявил към цялото семейство. “Като от някой извор течеше благодат от устата й, - казва Григорий, - Аз с наслада я слушах, като си мислех: О, да можеше да продължи този ден, та по-дълго да се насладя от нейната беседа! Но вече деня преваляше, вечерното пение ни зовеше на църква.”

На другата сутрин Григорий дошъл при сестра си, но разбрал, че я вижда за последен път, и много се натъжил. Макрина започнала да го утешава, понеже сама била пълна с духовна радост. В нея нямало ни страх от смъртта, ни съмнение. Твърдо упование в Господ укрепявало сърцето й. Дълго беседвала Макрина с брата си и с присъстващите инокини. Слабостта й все се увеличавала. По пладне започнала да се моли едвам чуто. Всички пазели мълчание, прислушвайки се към слабите звуци на нейния глас. Като свършила молитвата си св. Макрина се прекръстила и спокойно, радостно предала Богу душата си. Лицето й сияело от небесна радост и необикновена красота.

Когато трябвало да приготвят покойната за погребение, Григорий запитал тези, които живеели заедно с нея, дали тя има нова дреха. “Нищо не си е приготвила, - казала една от сестрите, - защото всичко раздаваше на бедните. Ето една груба власеница, ето многокърпено расо, вехта мантия; друго тя нищо нямаше, а си спечели голямо съкровище на небето.” При стечение на множеството народ погребали добродетелната св. Макрина, служила Богу вярно и неизменно през целия си живот.

Venerable Macrina the Sister of St Basil the Great

Saint Macrina was the sister of the holy hierarchs Basil the Great and Gregory of Nyssa, and was born in Cappadocia at the beginning of the fourth century. Her mother, Emilia, saw an angel in a dream, naming her unborn child Thekla, in honor of the holy Protomartyr Thekla. St Emilia (January 1) fulfilled the will of God and named her daughter Thekla. Another daughter was named Macrina, in honor of a grandmother, who suffered during the time of persecution under the emperor Maximian Galerius.

Besides Macrina, family there were nine other children. St Emila herself guided the upbringing and education of her elder daughter. She taught her reading and writing in the Scriptural books and Psalms of David, selecting examples from the sacred books which spoke of a pious and God-pleasing life. St Emilia taught her daughter to pray and to attend church services. Macrina was also taught the proper knowledge of domestic governance and various handicrafts. She was never left idle and did not participate in childish games or amusements.

When Macrina grew up, her parents betrothed her to a certain pious youth, but the bridegroom soon died. Many young men sought marriage with her, but Macrina refused them all, having chosen the life of a virgin and not wanting to be unfaithful to the memory of her dead fiancé. St Macrina lived in the home of her parents, helping them fulfill the household tasks as an overseer together with the servants, and she helped with the upbringing of her younger brothers and sisters. After the death of her father she became the chief support for the family.

When all the children grew up and left the parental home, St Macrina convinced her mother, St Emilia, to leave the world, to set their slaves free, and to settle in a women’s monastery. Several of their servants followed their example. Having taken monastic vows, they lived together as one family, they prayed together, they worked together, they possessed everything in common, and in this manner of life nothing distinguished one from another.

After the death of her mother, St Macrina guided the sisters of the monastery. She enjoyed the deep respect of all who knew her. Strictness towards herself and temperance in everything were characteristic of the saint all her life. She slept on boards and had no possessions. St Macrina was granted the gift of wonderworking. There was an instance (told by the sisters of the monastery to St Gregory of Nyssa after the death of St Macrina), when she healed a girl of an eye-affliction. Through the prayers of the saint, there was no shortage of wheat at her monastery in times of famine.

St Macrina died in the year 380, after a final prayer of thanks to the Lord for having received His blessings over all the course of her life. She was buried in the same grave with her parents.

Преп. Макрина, сестра на св. Василий Велики. Преп. Дий, игумен и чудотворец. Мощи на св. Серафим Саровски. Усп. св. кн. Роман Олегович, княз Рязански. Преп. Паисий Печерски. Блаж. Стефан и майка му Милица, Сръбски