Жития на светиите Юли

Свети мъченици Иакинт и Емилиян Доростолски

Свети мъченици Иакинт и Емилиян Доростолски

18 юли: Мчк Иакинт Амастридски [IV в.]. Мчк Емилиан Доростолски [363 г.]. Преп. Памво пустинник, Египетски [IV в.]. Вмчк Атанасий Египетски [ІV в.]. Свт. Стефан, архиеп. Константинополски [928 г.]. Свт. Йоан Изповедник, митр. Халкидонски [ІХ в.]. Свт. Фредерик, еп. Утрехтски [ІХ в.] (Хол.). Преп. Йоан Многострадални [1160 г.] и Памво Затворник [XIII в.] Киево-Печерски. Преп. Леонтий Новгородски [ок. 1429 г.]. Преп. Козма Грузински [1630 г.]. Новопрепмчци Аполинарий, Иакинт и Калист Верхотурски [1918 г.]

Житие на св. мъченик Емилиан Доростолски

Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.

Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменнният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.

Поклониците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!” Той бил хванат и заведен при управителя.

- Кой те научи така да безчестиш боговете? – запитал го разгневеният управител.

- Бог и душата ми! – спокойно отговорил изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният управител и всеки друг да видят колко са безсилни, колко са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, преработени в идоли – ни един не се защити.

Разярен от смелия глас на правдата, управителят заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жила. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.

- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият управител.

- Това, което направих, не е безчестие, а слава и хвала за истинския Бог, - отговорил страдалецът.

Управителят заповядал да го обърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго отново били страдалеца.

- Роб ли си ти или свободен? – запитал го управителят.

- Роб съм на градоначалника, - отговорил страдалецът.

Тогава управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.

Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.

Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх. Свирепият управител погубил мнозина от тях.

July 18, - Commemoration of the Holy Martyr Emilian

St Emilian was a slave of the local city-head, and he was secretly a Christian. Emboldened by the harsh edict, St Emilian snuck into the pagan temple, he destroyed statues of the idols with a hammer, he overturned the altars and the candle-stands, and then emerged without notice. But soon the pagans discovered, that the pagan-temple was in ruins. An angry crowd began to beat up a certain Christian, who by chance happened by. St Emilian then shouted out loudly, that they should not lay hold of that innocent man, and then he said that he himself had wrecked the pagan-temple.

They seized him and led him for judgment to Capitolinus. By order of the official, St Emilian was for a long time beaten mercilessly, and then he was condemned to burning. Thrown into a bon-fire, he did not perish, but rather the flames burnt many of the pagans standing about. And when the bon-fire had gone out, St Emilian lay down upon the dying embers and with a prayer gave up his spirit to the Lord. At Constantinople afterwards there was built a church in honor of the holy Martyr Emilian, where they transferred his relics.

Св. мчк Емилиан Доростолски. Мчк Иакинт Амастридски. Преп. Иоан многострадални Печерски. Преп. Памво, затворник Печерски. Преп. Памво пустинник