Жития на светиите Септември

Преподобнa Ефросиния Александрийска. Преподобни Сергий, Радонежки чудотворец

* Преподобнa Ефросиния Александрийска

25 септември: Преподобни Ефросиния Александрийска. Преподобни Сергий, игумен Радонежки , на цяла Русия чудотворец - успение. Препмъченик Пафнутий египтянин и 546 Мъченици с него. Преподобни Ефросиния Суздалска, в света Теодулия. Мощи свет. Герман, архиепископ Казански. St Caian. St Finbar, иерарх

Житие на св. преподобна Ефросиния

През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил твърде богат, уважаван заради благородството си от всички.

Жена му също така била добра християнка. Но нямала деца дълго време.

Пафнутий правел много благодеяния на бедните, изобщо на нуждаещете се.

Най-после му се родила дъщеря, която нарекли Ефросиния. Родителите й дали хубаво образование. На 12 години, след като се лишила от майка, дъщерята станала предмет на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотрасла още, тя пленявала младежите. Любвеобилният баща, като направил избор между момците, обещал да я даде на един младеж, който се отличавал както с образованието, така и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния, възпитана от ранни години в благочестие, искрено копнеела да живее само за Господа. И правела всичко, за да се изпълни това нейно желание.

Един от братята в манастира, на който Пафнутий редовно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да покани благодетеля да дойде на храмовия празник в светата обител.

Той обаче не заварил Пафнутий в дома му. Видял се с дъщеря му. Ефросиния го разпитала подробно за манастирския живот. Открила му, че много желае да се посвети в служба на Бога. С тъга му казала и това, че баща й, който много я обичал, вече я обещал на един момък. При това положение нямало да се съгласи да я пусне в манастир.

Монахът й обяснил предимствата на девството. Прекарала нощта в молитва. Усилено молила Бога да се изпълни над нея неговата света воля. Ефросиния чувствала, че Бог желае тя да посвети живота си Нему.

На празника старецът – йеромонах дошъл при нея. Говорил й дълго за значението на християнското самоотречение. Остригал косата й и я облякъл в монашески дрехи. Оставало само да отиде в някой манастир. Но в кой? В зевически манастир баща й би могъл да я намери. Облечена в дрехи на монах Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се представила като евнух Смарагд.

Като застанала пред игумена Теодосий, Ефросиния казала, че е евнух, който е служил при царския двор, но, притеснен и отегчен от светската суета, дошъл в манастира да спасява душата си.

Теодосий поверил младия монах Смарагд на опитния духовник Агапит, който да го ръководи в духовния живот.

Красотата на Смарагд, истинска женска красота, станала предмет на смущение за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Това си смущение те изразили и пред игумена.

Това станало причина Теодосий да повика при себе си Смарагд. Предложи му да живее в самотна килия. Ефросиния приела съвета с радост.

В тая килия, която приличала на затвор, тя живяла подвижнически, в пост и молитва, до края на земните си дни.

През това време бащата идвал много пъти в манастира, разкривал скръбта си по изгубената своя дъщеря и искал настойчиво от братята да се молят за откриване на следите й.

Веднъж той изливал пред игумена скръбта си особено силно. Теодосий го запитал, дали не иска да побеседва с един благочестив брат, който в миналото бил служител в императорския двор. Пафнутий приел веднага това предложение.

По това време Ефросиния била постигнала вече голям духовен напредък. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при затворника Смарагд. Като видяла баща си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. От бдения и сълзи красотата й била повяхнала. Лицето й било покрито с монашеско було.

Дълго беседвала тя с баща си. Говорила му за вечността и небесната слава, за смирението и чистотата, за любовта и милосърдието – високи добродетели, които приближават до Бога, Който е безкрайната благост. Говорила му също, че любовта към децата не трябва да стои по-високо от любовта към Бога, ме временните скърби, ако се понасят търпеливо, усъвършенстват душата за Небето. Уверявала го, че подир толкова молитви и при Божията благост дъщерята му непременно ще бъде намерена, ако е надобър път, и че каквото и да се случи – Господ ще го утеши в свое време.

Беседата на дъщерята оживила дълбоко натъжената душа на бащата. След като се разделил с нея, Пафнутий пак се явил пред игумена и му казал:

- Аз получих толкова много полза от тоя брат, като че намерих дъщеря си!

За света Ефросиния – тая чиста девица – не е било леко да живее сред общество от мъже. Особено тежко е било за нея свиждането й с нейния нежен баща. Тя гледала душевните му страдания и страдала не по-малко от него.

Св. Ефросиния се борела с природата си. С пост, молитва и помощта на Божията благодат тя победила.

Тъй прекарала 38 години в манастира, в самотната си килия – затвор близо до манастира.

Дните на земния й живот свършвали. Тя легнала тежко болна.

В това време баща й пак дошъл в манастира. Узнал за тежката болест на Смарагд. С дълбока скръб говорел, че смъртта на Смарагд ще бъде за него втора загуба след загубата на дъщеря му. Твърдял, че само нему дължи оная покорност на Промисъла, с която понасял загубата на дъщеря си.

Пафнутий изпросил от игумена разрешение за свиждане със затворника за последен път. Преподобна Ефросиния, която вече чакала последния час на земния си живот, помолила баща си да остани три дни в манастира. Обещала да му открие нещо неочаквано. Бащата предполагал, че затворникът е имал видения за дъщеря му. И останал да чака.

След три дни пак дошъл при отиващия си от тоя свят Смарагд. Тогава светата девица му открила, че той се намира в килията на дъщеря си. Сломена до крайност от болестта, тя му заявила, че оставила годеника си и него заради Господа. Тя помолила баща си да не позволява на никого да се допира до нея. Поискала от него сам да измие тялото на грешната си дъщеря. Накрай го помолила да подари на манастира имуществото, което могло да й принадлежи.

След това блажено починала в прегръдката на баща си.

Това станало около 445 година.

Открилата се тайна за тъй дълго търсената дъщеря произвела на бащата потресаващо действие. Смъртта й окончателно го сломила. Със силен вик той паднал безчувствен на пода. По това време Агапит бил някъде вън от килията. Като чул вика, той се втурнал в килията и свестил бащата. Веднага след това съобщил на игумена за станалото.

Скоро се събрали около тялото на преподобна Ефросиния всички братя. Тайната станала известна на цялото манастирско братство. Всички въздали хвала на Бога, че дал сила за победа в една толкова трудна борба.

Пафнутий подарил значителна част от имението си на манастира. Останалата част раздал на бедни хора. Решил да прекара остатъка от живота си в килията на дъщеря си. Тук живял 10 години. Умрял на същата оная рогозка, на която починала дъщеря му. Погребали го с чест до гроба на неговата дъщеря.

Братята установили всяка година да честват паметта на благочестивия баща и на неговата скъпа дъщеря, преподобна Ефросиния.

Дивната Божия благодат се проявила чрез мощите на света Ефросиния още в деня на смъртта й. Само няколко часа след смъртта й един от манастирските братя, сляп с едното око, се помолил горещо на преподобната и изведнъж прогледнал.

Преподобни Сергий, Радонежки чудотворец

Този велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.

Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: "Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог" (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.

Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: "Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници." След това му дал парченце просфора и добавил: "Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание." От този момент свети Сергий започнал да показва огромни резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.

След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.

Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия.

По-късно братът на Сергий се оттеглил в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава сам в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви дяволски нападения е преминал младият монах. Но дивното му търпение, любовта му към Бога и искрените молитви победили всички трудности. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори веднъж Сергий дал на една мечка парченце хляб и оттогава мечката идвала при него, за да му служи. Векове по-късно същото се случило и с друг велик руски подвижник – свети Серафим Саровски.

Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Всички те молели св. Сергий да стане техен игумен. Той дълго не се съгласявал, но накрая виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: "Предпочитам да се покорявам, а не да началствам, но се страхувам от съда Господен и затова се предавам на Божията воля."

Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.

Авторитетът на преподобния бил огромен не само сред духовенството, но се разпространил и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде примирител при различни междуособици на руските князе.

Заради благочестивия си живот св. Сергий Радонежски бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. И чудесата, които извършвал били наистина неизброими. Той не само лекувал болните, утешавал скърбящите, но дори възкресявал мъртви. Братята го виждали да съслужва Божествена литургия с ангел Господен.

Веднъж му се явила Пресвета Богородица с апостолите Петър и Йоан. От невероятното сияние, което те излъчвали преподобният паднал на земята, но Пресветата Божия Майка го докоснала с ръка и му обещала винаги да покровителства неговата обител.

Когато усетил наближаващата смърт, великият Божи угодник събрал около себе си монасите и подобно на завещание им оставил последния си съвет: "Внимавайте над себе си братя. Преди всичко имайте страх Божи, душевна чистота и нелицемерна любов."

Заради невероятните му земни подвизи преподобни Сергий Радонежски е наричан игумен на цялата руска земя. А чудесата, които преподобният извършва, никога не са преставали. Хора от цял свят търсят неговото молитвено застъпничество и получават неговата благодатна помощ според вярата си. Хиляди и хиляди се стичат при мощите му в Троице-Сергиевата Лавра, всеки със своята мъка, печал, болест или благодарност за чудотворната подкрепа и за бащинската любов и загриженост.

Но, за да укрепва вярата ни в Бога, Който е дивен в Своите светии, си струва да приведем и един пример за чудесата на свети Сергий. Той е разказан от един руски офицер на име Евгений. Веднъж той и негови колеги отишли, както те се изразили, на разходка в Троице-Сергиевата лавра. Те започнали да разпитват един от отците за историята на лаврата, за смисъла на монашеския живот и най-вече, разбира се, за преподобни Сергий. Отецът отговарял подробно на всичките им въпроси, но най-вече разказвал за св. Сергий, за детството му, за основаването на манастира, за многобройните чудеса на светеца по време на неговия живот и след кончината му. Отецът особено се стараел да привлече вниманието на гостите с множество поразителни случаи на изцеления при мощите на преподобния и след молитва към него. Той привеждал неочаквани и трогателни примери.

Но колко са слепи очите ни и колко са безчувствени сърцата ни! Ние често гледаме и не виждаме, слушаме и не чуваме, не можем и не искаме да повярваме. Така и те – внимателно и с интерес слушали, задавали въпроси, но не могли да разберат каква връзка разказаното има с живота днес. ...

На излизане от храма, атеистът Евгений се обърнал към мощите и казал към св. Сергий, щом толкова много хора са се изцелили тук и ако наистина съществува, да направи така, че той пък да се разболее за две години. Слeд това Евгений излязъл от храма, прибрал се и забравил за случилото се.

Не след дълго сякаш настинал. Бил спокоен и силен човек и бил сигурен, че ще изкара болестта на крак. Само че болестта се влошила и той скоро припаднал. Свестил се на болничното легло почни напълно неподвижен. Жена му била притеснена, но Евгений не се отчайвал, той имал сили да се бори с болестта, макар че единственото, което бил в състояние да прави било да чете полулегнал. При него идвали всякакви лекари-специалисти и знахари, учели го на специални дихателни упражнения, но нищо не помагало.

Една пролетна сутрин Евгений се събудил от слънцето, което приятно галело лицето му през прозореца. Обзел го прилив на сили и той опитал да направи упражненията си. Тялото му обаче било толкова сковано, че вече и това не можел да направи. Тогава неочаквано го връхлетяла смазваща скръб. Той заплакал, заридал: "Господи, не мога повече." А жена му го прегърнала и казала, че смята да отиде на църква. Евгений останал равнодушен. Така ролите им се разменили. Евгений се отчаял напълно, а жена му се изпълнила с вяра и постепенно се променила. Опитвала се да му вдъхне надежда, а той само държал ръката й и си мислел: "Свършено е!".

Една събота жена му отново отишла в храма. Евгений равнодушно се пресегнал към една от книгите, които жена му оставила. На нея пишело: "Житие на преподобни Сергий, Радонежски Чудотворец". Изведнъж Евгений си спомнил всичко. В този момент някой го извикал по име. Евгений помислил, че е някой познат. Тогава отново чул: "Ставай, Евгений, ти си здрав." До леглото му стоял непознат стар човек с бяла брада и дълга тъмна дреха, който го подканял да стане. Непознатият го гледал право в очите и от това съществото на Евгений се изпълвало с нова сила. "Евгений, днес се навършват две години – казал старецът – Помниш ли? Вече си здрав." След това безшумно излязъл. Евгений опитал да го последва, но старецът сякаш бил изчезнал, а вратата била заключена отвън.

Когато жена му дошла, сварила Евгений да плаче като дете, паднал на колене над книгата. Той бил напълно здрав. Без думи двамата се прегърнали, а от книгата ги гледал образът на свети Сергий, стар човек с бяла брада и тъмна дреха. Евгений и жена му имали сили само с трепет и радост да шепнат: "Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!"

Ето така свети Сергий излекувал един човек от гибелния му атеизъм.
Нека, прочее, и ние заедно с тях с вяра да възкликнем: Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!