Жития на светиите Септември

Света първомъченица и равноапостолна Текла. Преподобни Коприй

Света първомъченица и равноапостолна Текла

24 септември: Свети първомъченица и равноапостолна Текла. См. Ювеналий и Петър Алеутски. Преподобни Коприй Палестински. Преподобни Никандър Псковски чдтврц. Свети Владислав Сръбски. Препмъченик Галактион Вологодски. Мирожска икона на Божията майка

Света първомъченица и равноапостолна Текла

Текла била наследница на знатен род от град Икония. Била вече сгодена за красивия и умен младеж Фамир, когато познала Христовата вяра от най-близките ученици на Христос-апостолите Павел и Варнава, които проповядвали през това време в града. Думите на светите отци били толкова силни, че Текла решила да посвети целият си живот на Бог.

Годеникът й много се огорчил от решението на Текла. По негова молба началникът на града затворил апостол Павел в тъмница, като се надявал това да вразуми непримиримата девойка. Вместо разкаяние Текла пожелала да сподели съдбата на своя духовен учител. Избягала от дома си и отишла при него да му служи така, както дъщеря служи на баща си.

Дързостта на Текла накарала управителя да поиска за нея най-страшното наказание - да бъде изгорена жива на клада. Когато кладата била готова, гордата християнка сама скочила в нея. Бог бил милостив към светицата и я спасил.

Свободна, Текла напуснала града, намерила апостол Павел и станала негова постоянна спътница. Затова Църквата я нарекла "равноапостолна". Но скоро тя била изправена пред ново изпитание.

По време на една от проповедите им в Антиохия в красивата Текла се влюбил управителят на града Александър. Той пожелал да се ожени за нея. Отказът на девицата силно го разгневил и той заповядал да я хвърлят на дивите зверове. И този път Текла останала невредима. Хвърлили светицата в яма с отровни змии и други гадинки, но тя пак оцеляла.

Изплашен от невероятната сила на мъченицата, Александър и върнал свободата. До края на живота си св. Текла прекарала на едно пусто място, където помагала на бедни и безпомощни, изцелявала страдащи и болни хора.

Свети Коприй

Свети Коприй се родил на торището* близо до стените на обителта на преподобни Теодосий Велики, началника на общежитието**.

Името Коприй е гръцко, от κόπρα - торище, купчина тор.

Свети Теодосий Велики е наречен “началник на общежитието”, защото първи е въвел общожитийната форма на монашески подвиг. Житиеписците го наричат така и защото през 493 г. Иерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на свети Сава Освещени поверил надзора над пустинниците.

Майка му избягала от преследване на агаряните заедно с много други и потърсила закрила за себе си до стените на обителта на преподобния. Когато агаряните се оттеглили, монасите излезли и намерили на торището новороден младенец. По заповед на своя игумен, великия Теодосий, те взели детето и го нарекли Коприй. То се хранело с козе мляко. Затова монасите нарочно избрали отделна коза от стадото. Всеки път, когато младенецът искал храна, козата сама се отделяла от стадото, слизала от планината и като накърмела младенеца, отново се връщала. Тя правела така, докато младенецът не започнал да приема твърда храна. Когато младият Коприй достигнал пълнолетие, преподобният Теодосий много го обикнал. Заради своя благочестив живот той скоро станал жилище на Светия Дух; дори дивите зверове го слушали. Веднъж в манастирската градина той видял една мечка, която лакомо поглъщала градинските зеленчуци; светецът хванал звяра и го извел от градината, като му забранил вече да влиза там. Друг път се качил на планината с едно магаре, за да донесе дърва в обителта. Докато събирал дърва, една мечка ухапала магарето по крака.

Тогава свети Коприй натоварил дървата на мечката и й казал:

- Сега ти трябва да работиш, докато магарето не оздравее.

Мечката го послушала и носела дърва и вода, докато магарето оздравяло; тогава преподобният пуснал звяра.

Свети Коприй служил известно време в манастирската кухня; веднъж гозбата в казана започнала да кипи и да прелива. Като не намерил лъжица наблизо, преподобният започнал да обира пяната с ръка, а след това разбъркал с ръка яденето и с това прекратил кипенето, а самият той останал напълно невредим. Преподобният достигнал деветдесетгодишна възраст и сияел сред монасите като слънце. Той се удостоил да получи свещенически сан и бил украсен с всякакви добродетели; често, като се отдалечвал на някое уединено място, той усърдно се молел на Бога. Преподобният Теодосий Велики, който по това време вече бил починал, понякога му се явявал и като заставал до него, пеел молитви заедно с него. Като му се явил за последен път, той му рекъл:

- Коприй, ето, настана време да оставиш временния живот; ела при нас в приготвеното за теб място за упокоение.

Скоро след това видение дивният угодник като поболедувал кратко време и като се простил с подвижниците, се преставил в Господа.

Свети Коприй починал около 530 година.