Жития на светиите Октомври

Свети апостол Яков Алфеев

* Свети апостол Яков Алфеев. Преподобни Андроник и Атанасия

9 октомври: Св. ап. Иаков Алфеев. Преп. Андроник и жена му Атанасия. Св. Тихон, патрх Московски. Св. прав. Авраам праотеци племеника му Лот. Преп. Петър Галатийски. Св. Поплия изповедница, дякониса Антиохийска. Мчци Евентий (Иувентин) и Максим. Корсунска икона на МБ.

Яков Алфеев е един от 12 - те апостоли на Исус Христос, посочен в новия завет, негов брат е апостол Матей. Според биографията, той е бил кръчмар, проповядвал е в Юдея, по - късно заедно с апостол Андрей заминава за град Едесса (дн. Турски Кюрдистан). След негови проповеди в Газа (Южна Палестина) е убит (е разпнат), почива като мъченик по пътя към Египет в град Острацине.

Holy Apostle James, sone of Alphens

Holy Apostle James the son of Alphaeus one of the Twelve Apostles, was the brother of the holy Evangelist Matthew. He heard the Lord's words and witnessed His miracles. After the Descent of the Holy Spirit, the Apostle James Alphaeus and the Apostle Andrew the First-Called (November 30), made missionary journeys preaching in Judea, Edessa, Gaza, Eleutheropolis, proclaiming the Gospel, healing all sorts of sickness and disease, and converting many to the path of salvation. St James finished his apostolic work In the Egyptian city of Ostrachina, where he was crucified by the pagans.

Calling of James, Son of Alphaeus

Mark the Evangelist is the earliest known source in the bible to mention "James, son of Alphaeus" as one of the twelve Apostles if Markan priority is true. Mark the Evangelist mentions a "James, son of Alphaeus" only once and this is in his list of the 12 Apostles Mark 3:16-19. At the beginning of Jesus' ministry he first calls Peter and his brother Andrew and asks them to follow him Mark 1:16-17. In the next verses it tells the story of how James the Greater and his brother John the Apostle came to follow Jesus Mark 1:19-20. After some healing by Jesus he meets Levi son of Alphaeus who was a tax collector and he then asks Levi (better known as Matthew) to follow him Mark 2:14Matthew 9:9. Peter, Andrew, James the Greater and John the Apostle are listed as Apostles Mark 3:16-19. Levi, son of Alphaeus is listed as an Apostle under the name of Matthew, but James alone is listed as the son of Alphaeus Mark 3:16-19. Ambiguous Jameses

Overall Mark the Evangelist lists three different Jameses. "James, son of Alphaeus", James the Greater and James the brother of Jesus Mark 6:3. On three separate occasions he writes about a James without clarifying which James he is referring to. There is a James at the transfiguration Mark 9:2, at the Mount of Olives Mark 13:3 and the Garden of Gethsemane Mark 14:33. Although this James is listed alongside John the Apostle a clear distinction isn't made about which Apostle James is being referred to, even when both Apostles are meant to be in a similar location. All twelve Apostles attend the Last Supper Mark 14:33 which immediately precedes Garden of Gethsemane. There is a reference to Mary mother of James the Younger and Joseph Mark 15:40; however, Mark the Evangelist has already told us that James the brother of Jesus has a brother called Joseph Mark 6:3.

Преподобни Андроник и Атанасия

Житие на преподобните Андроник и Анастасия

Преподобните Андроник и Атанасия, съпруг и съпруга, живеели в Антиохия в петия век. Те угодили на Бога с праведния си живот. Благодушно понесли изпратеното им изпитание – били лишени от двете си любими деца. Те посветили себе си на монашески живот, заради който се разделили, макар че били предани един към друг. На Бога било угодно да им яви, че всички земни печали в Негово име се обръщат на радост и спасение. За любещите родители нищо не могло да бъде по-тежко от смъртта на техните деца.

Андроник и Атанасия се грижели редовно да спасяват от скърби ближните наоколо. Имали постоянни грижи за болни, странници, бедни. Добрите си дела придружавали с молитва и постническо въздържание.

И ето че в това време, когато те се грижели да утешават другите, техните собствени деца – Иван на 12 години и Мария на 10 години – заболели тежко и починали. Всички жители на Антиохия споделили скръбта на родителите. Сам архиепископът с многобройно духовенство, при стечение на голямо множество богомолци, извършил погребението на децата при храма "Св. мъченик Юлиан"

Атанасия била неутешима в скръбта си, макар че й било изразено толкова топло съчувствие. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала желание да се върне у дома си.

Но Бог не оставил без утеха и вразумление тия, които Му угодили с праведния си живот. В чудно видение било открито на плачещата при гроба майка, че не за децата, а само за греховното състояние в света трябва да се проливат такива изобилни сълзи.

Явилият й се там небесен вестител й казал и тия думи:

- По своята природа човек иска храна за тялото си. Невъзможно е да му се откаже удовлетворението на тая потребност. Също така милосърдният Бог не отказва духовна храна на своите създания. Тъй Той храни децата си с небесни блага. Храни ги с небесни блага Оня праведен Съдия, който ги е извикал оттука, гдето са се ползвали със земни блага!

Майката се зарадвала много от тая чудна вест за блаженото състояние на децата си в небесните обители. Веднага се върнала у дома си, за да сподели тая радост със съпруга си.

Възрадвани така силно с небесната радост, двамата съпрузи решили да се откажат от всички земни радости и да посветят остатъка от живота си изцяло в служба на Бога.

Андроник, съпругът бил по професия златар. Разполагал с доста земни блага. Той и съпругата му Атанасия се отказали от тях. Те поверили на свой сродник цялото си имане, спечелено с честен труд, и го помолили да го употреби за полза на бедните. След това напуснали скъпия си дом с такава молитва към Бога:

- Господи Боже, заради Тебе ние оставяме къщата си отворена за всички нуждаещи се. Не затваряй за нас вратите на Своето Небесно царство...

Те жадували да бъдат в ония небесни обители, където техните деца се наслаждавали в светлината на славата Божия.

Андроник и Атанасия напуснали града и тръгнали за Йерусалим. Поклонили се на светите места и се запътили към град Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят монашески живот.

Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена – остров в реката Нил. Андроник пък се поселил в скита, където се подвизавал старец Даниил.

Дванадесет години прекарал Андроник в тоя скит в безмълвие, трудове и молитва. Ръководител при подвижничеството му бил опитния подвижник Даниил.

През това време той нищо не чул за жена си Атанасия.

Един ден се отправил за ново странстване също с благочестива цел. По пътя в Египет срещнал Атанасия, но не я познал. Тя била оставила също своя манастир и тръгнала за Палестина с намерение отново да се поклони на светите места. Пътувала преоблечена в мъжки дрехи. Тежкият монашески подвиг променил цялата й външност, особено лицето й.

Атанасия обаче познала съпруга си. Но не му се открила. Съгласила се с него да пътуват заедно, но при условие, че ще пазят ненарушимо безмълвие. Атанасия предложила да отидат първо в Йерусалим.

Тъй двамата съпрузи извършили това свое второ пътешествие по светите места. След това отишли в скита при старец Даниил. Получили благословението му и решили да останат в тоя скит, като живеят в обща килия, но при условие да пазят безмълвие.

По тоя начин чрез духовно единение в общо подвижничество се събрали наново съпрузите. Тъй поживели заедно цели 12 години.

Наближил краят на земния живот на преподобна Атанасия, известна в скита и в цялата околност под името монах Атанасий. Лежала тежко болна. Монах Андроник по това време бил някъде вън от скита. Старец Даниил дошъл в общата килия да напътства умиращия монах. Намерил го в сълзи. Увещал го да не плаче, а да се радва на настъпващото съединение с Христа Господа.

- Не за себе си плача, но за Андроник – загадъчно за стареца се изляла из душата на умиращата Атанасия естествената нейна скръб за раздялата с мъжа, с когото не преставала да я съединява света любов. – Моля те, отче – прибавила тя, - вземи след погребението ми писмото под моята възглавница. След като го прочетеш, предай го на отец Андроник...

След погребението от писмото станало ясно, че в килията с Андроник живяла жена му Атанасия.

Обхванат от дълбока скръб по любимата си съпруга, преподобни Андроник живял след това само седем дни.

Братята, потънали също в умиление и скръб, го погребали до нейния гроб. Това станало по предложение на блажения старец Даниил.

Holy Father Andronicus and his wife Athanasia

Saint Andronicus and his wife Athanasia of Egypt lived in Antioch in the fifth century. St Andronicus was a craftsman who divided his earnings into three portions. One part he gave to the Church, the second to the poor, and the third he used for his family. When the Lord took the son and daughter of Andronicus and Athanasia, the pious couple decided to devote themselves fully to the service of God, helping the poor and the sick. Soon the saintly spouses set out for Alexandria, where Andronicus entered a skete monastery, and Athanasia entered the women's Tabennisiota monastery.

After twelve years of ascetic life St Andronicus went to Jerusalem to pray at the holy places. He met a co-pilgrim, St Athanasia, who, foreseeing the difficulties of the journey, had donned men's attire. They did not recognize each other, since long ascetic effort had altered their appearance. When they returned from Jerusalem, both monks settled into a single cell and for many years lived the ascetic life in silence. St Athanasia wrote a note to be read after her death, revealing her secret.. St Andronicus died soon after St Athanasia.