Жития на светиите Октомври

Свети свещеномъченик Дионисий Ареопагит

Свети свещеномъченик Дионисий Ареопагит. Преподобни Йоан Хозевит

3 октомври: Св. свщмчк Дионисий Ареопагит, еп. Атински, Рустик презвитер и Елефтерий дякон. Св. Дионисий отшелник. Преп. Йоан Хозевит, еп. Кесарийски. Повест на св. Дионисий за св. Карп и двамата грешници. Преп. Сава Вишерски. Блаж. Исихий Хоривит. Мощи преп. Амвросий Оптински. Преп. Дионисий, затворник Печерски.

Житие на св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит

В свещената книга Деяния на светите апостоли, написана от св. апостол и евангелист Лука, се говори между другото и за проповедта на св. апостол Павел в Атина (17:15). В тоя старинен град, прочут със своите философи и добре уредени училища, апостолът обърнал внимание на един жертвеник, на който било написано: Незнайному Богу. На голямо събрание от най-знатни и учени атиняни в Ареопага апостолът на народите обявил, че дошъл при тях да проповядва за Оня Бог, Когото атиняни, без да знаят, почитат, Който създал целия свят и дава на всички живот, дихание, всичко. Той обяснил на своите слушатели разликата между Тоя вездесъщ и всемогъщ Бог и бездушните идоли, на които те се покланяли. Той им говорил също за възкресението на Оня, който проповядвал покаяние и живот, и Който ще дойде да съди вселената.

Голяма част от атиняните се отнесла недоверчиво към това ново учение. Но между слушателите имало и такива, които повярвали на думите на светия апостол и се обърнали към Христа Господа. Между тях бил и Дионисий, член на Ареопага, т.е. на върховния съвет в Атина. На млади години Дионисий живял дълго в Египет. Той бил там по време на кръсната смърт на Спасителя. На Голгота Господ Иисус изрекъл думите свърши се и издъхнал. Тъмнина обгърнала земята. Мрак обхванал Египет. Дионисий, както говори преданието, изтръпнал от ужас пред тоя мрак и извикал:

- Или светът се свършва, или Бог, неговият Създател, страда!

След проповедта на ап. Павел в Атина сърцето на Дионисий се разтворило да приеме в себе си вярата в истинския Бог. Но той не се кръстил веднага.

Като излизал от Атина, апостол Павел срещнал сляп човек. С ръката си направил кръст над него и човекът прогледнал. Като го видял радостен, апостолът му поръчал да отиде при Дионисий и да му припомни за неговото желание да стане член на Христовата църква.

Чудесното изцеление на слепия човек убедило още повече Дионисий в истинността на християнската вяра. И той приел кръщение с целия си дом.

След това оставил семейството си и тръгнал с апостола като станал негов ученик и сподвижник. В продължение на три години той бил неотлъчно с него, като непосредствено от него изучавал словото Божие.

Той видял и другите апостоли и заедно с тях бил в Гетсимания при Успението на пречистата Божия Майка.

Скоро след това апостол Павел го въздигнал в сан епископ и го изпратил да проповядва в Атина. Като атински епископ Дионисий се заклел да устрои в тая част на света Божията църква.

В Атина по-късно той узнал за мъченическата смърт на своя учител и сам не много след това дал живота си за вярата.

На св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит се приписва съчинението За небесната йерархия. В това съчинение се говори за ангелските чинове. На този апостолски мъж се приписва също книгата за Божиите имена и тайнственото богословие. Той дава сведения за чудната смърт на Божията Майка.

Житие на св. преподобни Георги Хозевит

Именитият отшелник и чудотворец преп. Георги се родил на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Хераклид в лаврата Каламон (Тръстикова) на река Йордан, но понеже бил твърде млад, изпратили го в Хозевския манастир* при Йерусалим. Там с молитва излекувал изсъхналата ръка на своя игумен и отново се завърнал в Каламон, където водил строг монашески живот заедно със своя брат и извършил големи чудеса, между които и възкресението на един мъртвец. След смъртта на игумена той отново отишъл в Хозева, гдето също просиял с много чудеса. При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. бил взет в плен, но след това го освободили.

Преподобни Георги Хозевит починал в 625 година. Неговият ученик Антоний написал неговото житие. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири с редки топографически и летописни сведения.