Жития на светиите Октомври

* Преподобни Иларион Велики. Свети Иларион, епископ Мъгленски

* Преподобни Иларион Велики. Свети Иларион, епископ Мъгленски

21 октомври: Преп. Иларион Велики. Мощи преп. Иларион, еп. Мъгленски. Мчци Дасий, Зотик и Гай. Св. Висарион и Опрея (Bessarion & Oprea). Преп. Иларион, схимник Печерски. Преп. Иларион Псковоезерски, Гдовски. Преп. Теофил и Иаков Омучски. Св. Христодулус от Патмос. St Fintan, монах; ученик на основателя на манастира Iona; основател на манастира Taghmon.

Житие на свети преподобни Иларион Велики

Преподобни Иларион Велики живял в годините 291–372. Родил се в Палестина, близо до град Газа. Родителите му били езичници. Изпратили го да се учи в Александрия, Египет. Там момъкът се запознал с християнското учение и приел с вяра свето Кръщение.

Преподобни Антоний Велики чул за подвизите му. Поискал да го види и чуе и отишъл при него. Живял известно време при него. Подражавал на неговите трудове в строго постничество и постоянна молитва.

После се върнал в своето отечество, Палестина. Тук монашеството било преминало от Египет и се развило твърде много в двата вида: отшелничество (анахоретско) и общежително (киновийно).

Преп. Иларион не заварил родителите си живи. Изпълнен с отшелническо настроение, той раздал имуществото си на роднини и бедни. За себе си избрал бедността. Поселил се недалеч от Маюм Газки в едно пустинно място, между морето и езерото. Предал се на молитви и лишения. Благочестиви люде започнали да се заселват край него. Подражавали на подвига му.

Бог го прославил с дар на чудотворство. Болни получавали изцеление по неговата молитва и с допиране до неговата ръка. Като виждали това, мнозина се обръщали към Господа.

Какъвто усърден наставник на монашески живот бил преподобни Антоний за жителите на Египет, такъв станал преподобни Иларион за жителите на Палестина. За всеки нов манастир изпросвали неговото благословение. Където и да отидел, народът на тълпи вървял подир него, желаейки да чуе от него слово за спасение.

Неговите многобройни ученици в скоро време издигнали голяма обител. Някои от тях се пръснали из Палестина и на много места основали манастири. Князе, велможи и епископи търсели неговия съвет.

Преподобни Иларион силно копнеел за самота. Като взел със себе си някои от братята, отдалечил се от манастира. С плач го изпроводили няколко хиляди люде, но не смеели да го възспрат. Той им съобщил, че изпълнява Божие повеление.

Преп. Иларион посетил Вавилон и Целузия. Най-после се заселил близо до мястото, където живял и неотдовна умрял преподобни Антоний Велики. Като задържал при себе си само двама ученици, той се предал на тих, безмълвен живот. Но и тук хората узнали за него и бил принуден да продължи своето странстване.

Император Юлиан Отстъпник заповядал да разорят големия Иларионов манастир и самия Иларион да убият. Манастирът бил разорен, но по това време преп. Иларион не се намирал там.

Той продължил да странства, като оставал за известно време само там, където славата му още не била стигнала. Навсякъде чрез дивния си живот и чрез чудесата, които вършел, той привличал мнозина към себе си.

Така той живял в Сицилия, в далматинския град Епидавър (Балкански полуостров) и най-после на остров Кипър, където се запознал с Епифаний, еп. Кипърски.

Като почувствал приближаването на смъртта, той завещал на любимия си ученик Исихий едно Евангелие, преписано със собствената му ръка. Подарил му и една своя проста дреха. Друго имущество нямал. Починал на 80-годишна възраст.

По-късно Исихий пренесъл в Палестина светите мощи на преп. Иларион Велики. При голямо стечение на вярващите те били положени във възстановения Маюмски манастир. При тях ставали големи чудеса.

Житие на свети Иларион Мъгленски

Свети Иларион, епископ Мъгленски

Св. Иларион Мъгленски живял и действал като светител Мъгленски в дванадесетия век.

Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка.

Веднъж в сънно видение св. Богородица й казала:

- Не скърби! Ще родиш син, който ще обърне мнозина към светлината на истината!

Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион. Името Иларион значи радост, веселие. Родителите го нарекли така, защото той бил наистина за тях радост, веселие.

Още като три годишно дете Иларион пеел: "Свят, свят, свят е Господ..."

Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст Иларион станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот. Игуменът на оная света обител го обикнал много. Като бил вече на смъртно легло, той завещал на братята да го приемат като свой нов игумен.

Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността.

Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетически подвизи, той често пъти по цели нощи прекаравал без сън. Молел се и четял Словото Божие и светоотеческа литература. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживял в манастира под негово ръководство.

Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ.

По внушение на Божията Майка българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.

В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен с изобилие от привърженици на разни ересиРечник – богомилиРечник, павликяниРечник, манихеиРечник. За борба с тия еретици, които разстройвали единството на Църквата и народа, бил необходим тъкмо такъв високопоставен и пламенен в ревността си по Бога мъж, какъвто бил св. Иларион.

Св. Иларион започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците. Така той, от една страна, пазел своето паство от еретическа зараза, а от друга страна, обръщал еретиците към Православието.

Еретици – фанатици често се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили срещу него, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение.

Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.

В 1206 г. българският цар Калоян понесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново.

При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни на столицата ги скрили в някакво подземие, гдето те дълго стояли. Като станали скоро след това господари на Българската църква, гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград.

Не е известно къде се намират сега тия свети мощи.