Жития на светиите Октомври

Свети Мъченик Лонгин стотник

Свети Мъченик Лонгин стотник. Преподобни Лонгин. Св. Евпраксия

16 октомври: Св. мчк Лонгин Стотник. Ven Malus. Св. Евпраксия Псковска. Преп. Лонгин, вратар Печерски. Преп. Лонгин Яренгски. Св. Гал (+646, отшелник в Швейцария, ученик на св. Колумбан, проповядал в земите на франките). St Eloff мчк.

В светото Евангелие (Мат. 27:50-54) се разказва, че при кръстната смърт на Спасителя настанал мрак и земята се разтресла, скалите се разпукали. Цялата природа се ужасила. Ужасил се и стотникът, който заедно с войниците бил на пост около Кръста, и извикал:

- Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!

Този бележит стотник се казвал Лонгин.

Едно предание разказва, че капка света кръв от прободеното ребро на Спасителя паднала в неговите болни очи и ги излекувала.

След погребението на Господа Иисуса Христа Лонгин пак стоял на стража при Гроба Господен. Той станал свидетел на Христовото възкресение. Тогава той вече изцяло повярвал в богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража.

Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа.

Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците дори известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубат. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си.

Лонгин приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в КападокияРечник, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва.

Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин в това, че той, като напуснал военната си служба, възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели.

От Йерусалим били пратени войници, за да изпълнят присъдата. Заповядано им било да не откриват на никого целта на своето пътешествие. Ако Лонгин е узнал за това, могъл да избяга и да се скрие. Но това не станало. На подвижника – изповедник била открита от Бога неговата близка смърт. И той с радост посрещнал в дома си изпратените войници. Но скрил името си. Обещал им на другия ден да им посочи жилището на Лонгин.

Опити от виното, което Лонгин им предложил като гостоприемен домакин, войниците му разказали за заповедта на императора. Те били длъжни да намерят Лонгин и неговите двама другари и да ги убият.

Лонгин се изненадал, като узнал, че и двамата войници от някогашната стража били осъдени на смърт. Пратил да ги извикат. А сам прекарал цялата нощ в молитва. Щом се зазорило, той излязъл да ги посрещне. Прегърнал ги и им казал:

- Дойде часът на нашето освобождение. Ние заедно ще се явим пред нашия Спасител Иисус Христос, Когото видяхме при страданията, смъртта и погребението му. Бяхме свидетели и на Неговото възкресение. А сега ще Го видим във всичката Му слава!

След това всички отишли при гостуващите войници, открили им истината и ги замолили по-скоро да изпълнят това, което им е заповядано.

Войниците останали изумени. Отначало те не вярвали. Но когато окончателно се убедили в истината, заявили на Лонгин:

- Ние не можем да умъртвим този, който така любезно ни прие и нагости.

Лонгин настойчиво поискал от тях повече да не се бавят. Простил се с домашните си, облякъл погребални дрехи, наредил къде да погребат тялото му, прегърнал другарите си и се помолил с тях. Накрай навел глава под меча. Паднали главите и на другите двама, смели и самоотвержени свидетели на Господнята Пасха.

По заповед на Пилат главата на Лонгин била донесена в Йерусалим и хвърлена някъде вън от града.

След време една вдовица християнка, която живеела в КападокияРечник, ненадейно ослепяла. Дълго се лекувала. Но зрението й не се върнало. Най-после пожелала да отиде в Йерусалим на поклонение. Водил я нейният едничък син. Тя се поклонила на Гроба Господен, както и на другите светини, свързани с живота на Спасителя. Синът й се разболял и починал. Душата на нечастната жена се разтресла от болка. Във видение я утешил свети Лонгин. Насън й показал блаженството на нейния син. Изявил и желание с молитвата си пред Господа да й върне зрението.

Водена духом от светеца, скръбната жена намерила онова място, където се пазела главата на светия страдалец. Щом се допряла до нея, прогледнала. След това, изцяло утешена и в Господа зарадвана, тя я погребала заедно със тялото на сина си.

Имала след това нова чудесно видение.

Показано й било как светият мъченик прегръща сина й като любещ баща. Тя чула думите му, обърнати към нея самата:

- Не плачи! Утеши се! Погледни как той е радостен!

Оттогава тая самотна майка – вдовица престанала да плаче. Тя се върнала в отечеството си, като хвалела и благославяла Бога. На близките си казала:

- Аз придобих не само телесни, но и духовни очи. Вече не скърбя и не плача за сина си, защото го видях да се радва на Небесното царство с пророците и мъчениците. С мъченика Лонгин той е при Господа като негов ученик. Чух го как той заедно с него пееше: "Наистина Този е Божият син. Такъв ще бъде вовеки. И царството Му не ще има край!"