Жития на светиите Ноември

Свети апостол Филимон

Свети апостол Филимон. Свети Михаил воин, българин

22 ноември: Св. апли Филимон, Архип (70)и мчца равноап. Апфия. Св. праведни Михаил, воин Български. Св. благоверен княз Михаил Тверски. Мчк Прокопий четец. Мчк Менигний. Преп. Ахав исмаилтянин. Мчца Цецилия/Кикилия и мчци Валериан, Тивуртий и Максим. Блгв. Ярополк, в св. крщ Петър, кн. Владимиро-Волински. St Deiniol младши

Житие на свети апостоли Архип и Филимон и света Апфия

Св. ап. Архип бил епископ след Епафраст на гр. Колоса, в малоазийската област Фригия.

В същия град живеел и св. Филимон, до когото апостол Павел изпратил известното си послание по повод бягството на неговия роб Онисим. След обръщането си към Христовата вяра Филимон живеел благочестиво. В неговия дом извършвали божествените служби. Апостол Павел го ръкоположил за епископ и му възложил да благовести словото Божие. Филимон усърдно изпълнявал тази поръчка.

Жена му Апфия пък от своя страна служела на Бога като помагала на тружениците Христови в благовестието на словото Божие: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на съпруга си. Заедно с апостолите Архип и Филимон и тя се удостоила с мъченическа смърт.

Във време на едно езическо тържество те се събрали с другите християни, за да извършат богослужение на истинския Бог. Езичниците узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали внезапно, разгонили богомолците, а Филимона, Архипа и света Апфия били отведени на съд пред ефеския областен управител, който ги предал на изтезания и смърт.

Житие на свети Михаил Войн

Св. Михаил Войн е по произход българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял навярно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил син на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал страх Божи, подвизавал се в молитва и пост, щедро раздавал на бедните милостиня, поради което и неговите родители, и чуждите хора го наричали "светото дете".

Когато станал на 25 години, той бил назначен за началник на една дружина във византийската войска. По това време родният му край още не влизал в пределите на Българската държава. В една война на византийския император Михаил ІІІ (865 г.) против агаряните, св. Михаил Войн бил оставен от изплашените гърци сам с неговата дружина. Като призовавал през всичкото време името на Бога, той успял да прогони враговете и заедно с войниците си останал невредим. Връщайки се у дома си, той извършил героическото чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от някакво езеро, и по такъв начин спасил една девица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.

Скоро подир завръщането си в родното място той починал и Господ го прославил с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българския цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.