Жития на светиите Ноември

Свети Йоан Милостиви, патриарх Александрийски

Свети Йоан Милостиви, патриарх Александрийски. Преподобни Нил Постник. Преподобни Нил Мироточиви, Атонски

12 ноември: Св. Йоан Милостиви, патриарх Александрийски. Преп. Нил Постник. Преп. Нил Миороточиви, Атонски. Блаж. Иоан Власати, Ростовски чдтврц, юродив. Св. пророк Ахия. “Милостивая” икона МБ. St Machar иерарх, основал катедрала в стария Абърдийн.

Житие на свети Йоан Милостиви, партиарх Александрийски

Св. Йоан Милостиви живял в седмия век. Той бил син на Кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: "Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът."

Йоан разбрал, че тая най-голяма дъщеря на великия Цар е милосърдието; че тя е висша добродетел; и че християнинът, който се надява на Божието милосърдие трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител, Който винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт. През целия си живот Йоан помнел това чудно явление - бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал.

Йоан бил женен и имал деца, но като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Той бил избран за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия сан, но най-после трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той започнал ревностно да изпълнява своите нови задължения, твърдо защищавал вярата против лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него и утешавал всички със съчувствие и добър съвет.

Скоро подир назначението си за патриарх той повикал църковните служители и им казал: "Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари!"

- А кои са твои господари, владико? - запитали го удивените служители.

- Бедните и сиромасите - отговорил светеца. - Те са мои господари, понеже могат да спасят душата ми и да я въведат във вечните жилища.

По заповед на патриарха били преброени около седем хиляди бедни, на които той оттогава давал ежедневна прехрана.

В това време персийците завладели Сирия и Палестина и изгорили Йерусалим. Съчувствайки горещо на страдащите, Йоан им изпращал щедри помощи и откупил множество нещастници.

Тогава епископите имали права и на съдии, признати от държавата. Бидейки твърде зает, той не могъл ежедневно да изслушва всички, които идвали при него, затова определил за тази цел два дни в седмицата - сряда и петък. Седнал при църковните врата, патриархът приемал и внимателно изслушвал всички.

- Аз винаги имам свободен достъп при Господа Бога - казвал той, - беседвам с Него в молитва и Го моля за онова, което ми е нужно. Затова и аз съм длъжен да давам на ближния свободен достъп при мене, за да може той да ми открие своите нужди и желания. Трябва да помним думите: С каквато мярка мериш, с такава ще ви се отмери. Йоан смятал за загубен деня, в който нямал случай да окаже някому помощ.

Мнозина укорявали патриарха за неговата щедрост. Те се бояли да не би да се свършат средствата на църквата. Но патриархът твърдо се уповавал на Бога, Който помага на милостивите. И действително, колкото и да раздавал, той никога не чувствал недостиг. Господ внушавал на добрите люде да донесат при него пожертвувания. Нему поверявали пари за помощ на бедните и почти изпразнената понякога каса скоро отново се напълняла. Като раздавали помощи, сътрудниците му веднъж го запитали да дават ли на всички бедни, които идват защото някои от тях изглеждали добре облечени. Йоан отговорил:

"Ако ние сме раби Христови, то трябва да постъпваме, както Христос е заповядал, като не гледаме лицата и не разпитваме за живота им ония, които искат помощ. Ние не даваме свое, а Христово. Ако вие мислите, че имуществото няма да стигне за толкова милостиня, то аз не искам да бъда участник във вашето маловерие, защото съм уверен, че ако бедните от цял свят дойдеха при нас в Александрия за помощ, то Бог и тогава няма да допусне да оскъднее църковното имение."

Сам Йоан се отказал от всичко, за да може повече да раздава на бедните. Той умеел и другите да подбужда към дела на милосърдие.

Веднъж, ходейки по болниците, той взел със себе си епископа Троил, който бил богат, но голям скъперник. Патриархът го помолил да раздаде на нещастните по малко пари. Троил се срамувал да откаже, и раздал тридесет златни лири. Но после, кота се върнал у дома си, той толкова много съжалявал за раздадените пари, че заболял от мъка. Като узнал това, Йоан отишъл при него и му казал: "Донесох ти парите, които бях взел от тебе на заем в болницата. Ето ти ги! Само че напиши ми с ръката си, че ми отстъпваш наградата, която би могъл да получиш за тях!" Патриархът искал да вразуми Троил и да му напомни думите на Писанието: "Който дава на сиромах, дава в заем Господу!" Но Троил се зарадвал много и получил парите.

Патриархът усърдно се молел на Бога да вразуми сребролюбивия епископ. На следната нощ Господ удостоил Троил с едно спасително съновидение. Той видял прекрасно здание, на входа на което било написано: "Това е жилище и вечно почивалище на Троил". Той се израдвал, като видял небесното жилище, но веднага чул глас, който заповядал да се изтрие надписът и същата минута се явил друг надпис: "Туй жилище Йоан, патриарх Александрийски, купи от Троил за 30 златни лири". Епископът се събудил ужасен, като дълбоко съжалявал, че изгубил своето жилище на небесата. Той осъзнал своя грях, разкаял се за сребролюбието си и оттогава станал щедър и милостив.

Прощавайки оскърбилите го, Йоан сам смирено искал опрощение от тия, които неволно бил огорчил. Строг към самия себе си, той бли снизходителен към другите и твърде внимателен в съжденията си за ближния.

"Нека не осъждаме! - казвал той. Ние виждаме само лошото дело, но тайното покаяние и скръбта на грешника, скрито от нас, не виждаме".

В един празничен ден, когато извършвал богослужение, патриархът си спомнил думите на Спасителя: "Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си" (Мат. 5:23-24). В момента той си спомнил, че един от служителите на Църквата е огорчен от наказанието, макар справедливо наложено, и че той сам отдавна искал да се обясни с него. Патриархът веднага изпратил да го повикат, поклонил му се и поискал прошка. Смирението и кротостта на светителя тъй трогнали служителя, че той сам паднал на колене, проливайки сълзи на разкаяние.

По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър. По пътя той чул глас, който му говорел: "Царят на царете те вика при Себе си". Като разбрал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за смърт и тихо починал. Последни негови думи били:

"Благодаря Ти, Господи Боже мой, че ме удостои всичко Твое на тебе да дам! Нищо не запазих аз от богатството на тоя свят, освен трета част от един сребърник, и нея заповядвам да дадат на сиромаси".

Св. патриарх бил погребан в същия град в църквата "Св. Тихон Аматунски".