Жития на светиите Март

Преподобни Герасим Йордански

Преподобни Герасим Йордански. Свети Юлиан

4 март: Преп. Герасим Йордански [475 г.]. Свт. Юлиан, патр. Александрийски [189 г.]. Мчци Павел, Юлиания и Кодрат, Акакий и Стратоник воини, Птолемаидски [ок. 273 г.]. Преп. Йаков отшелник Палестински [VI в.]. Пренасяне мощите на св. благов. Вячеслав, кн. Чешки [936 г.]. Свт. Григорий, еп. Кипърски. Свт. Григорий, еп. Асийски [1150 г.]. Преп. Герасим Вологодски [1178 г.]. Препмчци Йоасаф Снетогорски и Василий Мирожски (Псковски) [1299 г.]. Св. благ. Василий, кн. Ростовски [1238 г.]. Св. благ. Даниил, кн. Московски (син на св. Александър Невски) [1303 г.]

Преподобни Герасим, родом от Ливия, от млади години се посветил на служение Богу и като оставил света, се оттеглил в Тиваидската пустиня. След като проживял там много години, той посетил Йерусалим и най-после се заселил близо до р. Йордан. Около него се събрали много подвижници и по такъв начин се създала голяма обител.

В това време (V век) Евтихиевата ерес смущавала Църквата. Мнозина отхвърляли определението на Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.

За разпространението на ереста силно съдействувал един монах, човек умен и хитър, на име Теодосий. Като дошъл в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението царица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, и чрез своите хитрини възбудил цялото духовенство против йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.

Неговото пакостно красноречие увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време в това заблуждение, понеже искрено обичал истината и ревностно я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията на тоя свят мъж благотворно подействували на Герасима. Той отхвърлил ереста и, каейки се за временното си заблуждение, започнал да служи Богу с още по-голямо усърдие.

Герасим установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършено безкористие и строга въздържаност. Пет дни през седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и не вкусвали нищо, освен малко хляб, фурми и вода. В събота всички се събирали в църква за отслужване на божествена литургия и за причащаване със светите ТайниРечник; след това обядвали на обща трапеза. В неделя след литургията всеки пак се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета – да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. Но сами братята нямали никаква собственост, освен една дреха, рогозка, на коята спели, и стомна за вода.

През светата Четиридесетница преподобни Герасим обикновено оставял манастира, за да може в усамотение напълно да се предаде на духовен живот. Той се оттеглял в пустинята само с един ученик.

Веднъж, когато прекарвал в пустинята, чудесно видение му възвестило за смъртта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия старец, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, за да присъствува на неговото погребение.

Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и оттогава навсякъде лъвът вървял подир него и му служил като домашно животно. А когато преподобният умрял, лъвът дълго време тъгувал и най-после умрял на гроба му.

Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 година.