Жития на светиите Март

Преподобни Иларион и Стефан. Свещеномъченици Георги, епископ Загорски и Петър, презвитер Мъгленски. Свети мъченик Енравота-Боян

Преподобни Иларион и Стефан. Свещеномъченици Георги, епископ Загорски и Петър, презвитер Мъгленски. Свети мъченик Енравота-Боян

28 март: : Препмч. Иларион Нови, игум. Пеликитски [ок. 754 г.]. Преп. Стефан Изповедник, игум. Триглийски, чудотв. [ок. 815 г.]. Св. ап. Иродион от 70-те. Мчци Йона и Варахисий, Занифан, Лазар, Марутан, Нарсин, Илия, Марин, Авив, Сивситин и Сава Персийски [ок. 330 г.]. Преп. Исихий Йерусалимски (ученик на свт. Григорий Богослов) [434 г.]. Мчк Боян, кн. Български [ок. 833 г.]. Препмчк Евстратий Киево-Печерски [1097 г.]. Преп. Иларион Гдовски [1476 г.]. Преп. Иона Климецки [1534 г.]. Свщмчци Георги Зографски и Петър Мъгленски

Преподобни Иларион Нови живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717–741 г.) и неговия син Константин Копроним (743–775.г.). Той приел монашество още в ранна младост и постигнал големи духовни висоти и благодат да върши дивни чудеса: в сушаво време низвел изобилен дъжд, парализирана ръка раздвижил, на слепец дал зрение, хроми прохождали по негова молитва. Понеже преп. Иларион бил иконопочитател и проповедник на иконопочитанието, манастирът му Пеликита (в Мала Азия до Хелеспонт) бил изгорен, а монасите му били мъчени до смърт и разгонени. Самият той бил изпратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.

Преподобни Стефан, Христов изповедник, живял по времето на цар Лъв Арменец. Обикнал постническото житие от детство и украсил се с добродетелен живот, впоследствие той бил игумен на Триглийския манастир [в околностите на Константинопол], като приел игуменския сан след настойчивите молби на братята; със своето учение увещавал мнозина да живеят богоугодно и в чистота.

Но нечестивият цар Лъв Арменец повдигнал люто гонение срещу християните, унищожавайки светите икони. Тогава той извикал преподобни Стефан и започнал да го принуждава да измени на православната вяра, да се откаже от поклонението на светите икони и да подпише отричането си от православието. Преподобният не само отказал да направи това, но укорил царя за нечестието му.

За своята твърдост в православната вяра той преминал през много мъки и затваряне в тъмница; след това бил изпратен на заточение и тук, достигнал до крайно изтощение от страданията и болестите, отишъл при Христа Бога, заради Когото претърпял много мъки и смърт.