Жития на светиите Март

Свети свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски

Свети свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски

22 март: Свщмчк Василий Анкирски [363 г.]. Мчца. Дросида Римска (дъщеря на имп. Траян) [ок. 104 – 117 гг.]. Свт. Павел, еп. на Нарнборн [І в.] (Брит.). Мчци Калиника и Василиса Римски [ок. 252 г.]. Преп. Исаакий Изповедник, игум. Далматски [383 г.]. Препмч. Евтимий Константинополски [1814 г.]. Новоизпов. София схиигумения Киевска [1941 г.]

Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианитеРечник при цар Констанций (337–361 г.). В това време той се прочул като голям ревнител на православието и истински пастир на християнската община в Анкира (днешна Анкара). А когато на престола се възкачил Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, Василий явно изобличавал това ново нечестие и укрепявал своите люде във вярата. Затова той бил хвърлен в тъмница.

Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, Василий бил заведен пред него и царят започнал да го уговаря да се откаже от вярата Христова, като му обещавал почести и богатства.

Василий отговорил:

- Аз вярвам в моя Христос, от Когото ти си се отрекъл и който ти е дал това земно царство, но то скоро ще ти се отнеме. Нима не се срамуваш от олтара, в който ти беше се спасил от смърт като осемгодишно дете, когато са те търсели да те убият?... Затова скоро ше ти се отнеме това временно царство. Ти ще издъхнеш в люти мъки и тялото ти няма да бъде погребано.

Разгневил се Юлиан и заповядал всеки ден от тялото на Василия да се одират седем ремъка от кожата му. Това правели мъчителите няколко дни. Когато Василий излязъл отново пред царя, той сам одрал един ремък от собствената си кожа и го хвърлил в лицето на Юлиан, като му извикал: "Вземи, Юлиане, и яж, ако ти е сладко това ядене, а за мене Христос е живот!"

Това оскърбление било разгласено из града и царят от срам тайно напуснал Анкира и заминал за Антиохия. Продължили жестоко да мъчат св. Василия, който предал душата си на Господа в 363 година.