Жития на светиите Март

Свети мъченици Кодрат и Галина

Свети мъченици Кодрат и Галина. Преп. Анастасия Александрийска

10 март: Свщмчк Кодрат и мчци Киприан, Дионисий, Анект, Павел, Кресцент, Дионисий, Викторин, Виктор, Никифор, Клавдий, Диодор, Серапион, Папий, Леонид и Хариеса, Нунехия, Василиса, Ника, Галина, Теодора и пр. мчци Коринтски [258 г.]. Мчци Александър Апамейски [ок. 161 – 180 г.]. Мчци Кодрат, Сатурнин и Руфин Никомидийски [ок. 253 – 259 гг.]. Преп. Анастасия Александрийска [567 г.]. Мчк Михаил Солунски [1544 г.]. Събор на всички Киево-Печерски светии

Страдание на светите мъченици Кодрат, Киприан, Дионисий, Анект, Павел, Крискент и другите с тях

Свети мъченик Кодрат се родил и възпитавал при следните обстоятелства. По време на жестокото гонение срещу християните от нечестиви царе и князе Христовите изповедници били подлагани на ужасни мъчения; поради това много вярващи, боейки се от непоносимите мъчения, оставяли градовете, жилищата и имуществото си. Бягайки, те се скривали в планините и пустините, за да съхранят невредима светата вяра в Христа, приемайки по-добре да живеят със зверовете, отколкото с нечестивите идолопоклонници.

В тези тежки времена една благочестива жена на име Руфина поради страх от мъченията избягала от Коринт (главният град на Ахайя, просветен от апостол Павел, бел.ред.) в пустинята и там се криела в непроходими места. По време на бягството от града Руфина била бременна и когато дошло време, родила в пустинята младенец от мъжки пол и след това, като преживяла още няколко дни, починала. Бог, Който дава храна на всяка плът, отваря ръката Си и насища всичко живо (сравни Пс. 103:27-28), не оставил осиротелия младенец, но станал баща и майка за него, възпитател и хранител. По заповед на Всевишния Бог отвисоко се спускал облак и стелейки се по земята, от него излизала сладка роса на устата на младенеца. Така облаците хранели детето като с мляко или мед дотогава, докато не поотраснал и не започнал сам да се храни с пустинни треви.

Така, подобно на свети Йоан Кръстител, младенецът живеел в пустинята, пазен от Бога, наставляван и вразумявай в богопознанието (Лук.1:80) от Светия Дух. Вече в юношеска възраст, той бил намерен от вярващи хора; те го завели в града, където се учел да чете книги и усвоил лечебното изкуство. Но той не толкова лекувал болестите със своите познания, колкото ги изцелявал с дадената му свише благодат. Тъй като от детство бил привикнал към пустинното безмълвие, той особено се стараел да се отдалечава от човешката суета: обичайки уединението, голяма част от живота си прекарвал в планините и пустините, отдавайки се на богомислие. Когато идвал по някаква работа в града, на всички дарявал неизброими блага, лекувайки телесните болести и с Божие слово изцелявайки душевните недъзи. Но той не задълго оставал в града, бързайки отново към приятното за него пустинно уединение, в което и се приближил към старостта. Тук, в пустинята, при него идвали, обичащи го в Христа, желаещи да се насладят на вида на светолепното му лице и да получат наставление от неговите боговдъхновени беседи; каквито били Киприан, Дионисий и Анект, Павел и Крискент, които заедно с него пострадали за Христа.