Жития на светиите Май

Св. ап. и ев. Йоан Богослов

* Свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Преподобни Арсений Велики

8 май: * Свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Св. Емилия (майка на св. Василий и св. Григорий Нисийски) [375 г.]. Преп. Арсений Велики [449 г.]. Свт. Макарий Гентски [1012 г.]. Преп. Арсений Трудолюбивий [XIV в.] и Пимен Постник [XII в.] Киево-Печерски. Преп. Арсений, юродив Христа ради, Новгородски [1517 г.]

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Според Новия завет, Свети апостол и евангелист Йоан Богослов е един от първите апостоли, призовани от Христос за негови ученици. По-късно самият Иисус често повиква при различни знаменателни събития (Преображение) само трима от своите ученици - Йоан, брат му Иаков (Заведеев) и Петър Мат. 17 гл.. Именно Йоан е ученикът, на когото разпнатият Иисус поверява грижите за своята майка (Йоан 19:22 и сл.). Според ортодоксалното тълкуване, Йоан е и любимият ученик, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря (Йоан 13 гл.).

Извън записаното в книгите на Новия завет, преданието на християнската църква сочи, че Йоан е доживял до дълбока старост, като се е грижел за Богородица до самото ѝ Успение. След евангелските събития живее основно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където пише знаменитото си "Откровение".

Тъй като Св. Йоан Богослов е един от най-изявените христови апостоли, под негово име съществуват множество творби, като именуването им идва за да бъде доказана една или друга теза по време на ранните християнски спорове, т. е. неговото име е привеждано за авторитет.

В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан - Евангелие от Йоан, три послания и апокалипсис. Съществуват различни датировки - например евангелието бива датирано между 63 и 98 г. сл. Хр. и според някои изследователи представлява т. нар. евангелие Q (quelle - на бълг. извор), на което се базират останалите. Според други апокалипсисът е не само най-ранната книга на Йоан, но и първата автентична книга на христианството (Шелинг, Енгелс, по-късните материалисти). Авторството на посланията не е оспорвано от никого, т. е. към тях почти не е прилаган критическият метод на модерната наука.

"Евангелието според Йоан" се отличава от останалите три канонични евангелия, тъй като се спира не толкова на живота на историческия Иисус, колкото на неговото учение. Самото встъпление към текста е повече философско, отколкото историческо - "В началото бе Слово, и словото беше у Бога, и Бог бе Слово" (Йоан 1:1). В Апокалипсиса пък се развиват предимно есхатологични мотиви. Основен момент в етическото учение е темата за любовта. "Бог е любов"; "Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Йоан 4 гл).

Преп. Арсений Велики

Преподобни Арсений Велики

В Цариград Теодосий го приел с голяма почит. Той повикал синовете си Аркадий и Хонорий, поверил ги на Арсений и казал: „Бъди им баща повече от мене, защото по-важно е да се даде на децата разум, отколкото живот! Направи ги добродетелни и мъдри, запази ги от съблазните на младостта и Бог ще ти въздаде за трудовете! Не гледай на това, че са синове на царя, но искай от тях пълна покорност!”

Желаейки да следи възпитанието на синовете си, Теодосий често присъствал на техните уроци. Той изисквал всички да оказват особена почит на Арсений, който по-късно станал възприемник на кръщението на Аркадий и Хонорий, защото по тогавашния обичай те приели кръщение, когато били вече в юношеска възраст. Теодосий възвел Арсений в званието сенатор и в знак на своето уважение заповядал да го наричат “отец на царя и неговите деца”. Голям разкош окръжавал Арсений. Той носел скъпи дрехи и множество слуги му прислугвали.

Усърдно и добросъвестно се заел той с поверената му длъжност. Преподавал на своите царствени ученици гръцки и латински език, философия и разни други науки, а най-вече се стараел учениците му да бъдат истински християни. Той често им говорел, че тяхно най-добро украшение трябва да бъдат не царската корона и багреница, а християнските добродетели, и че да угодят на Бога и да заслужат любовта на поданиците си трябва да бъде главен предмет на техните стремежи.
Но грижите на Арсений за учениците му не били увенчани с пълен успех. А освен това душата му се отегчавала от дворцовия разкош и почит. Ето защо след известно време Арсений решил да ги остави. Често в пламенна молитва той молел Бога да му посочи пътя на спасението. И веднъж чул глас, който му говорел, че в уединението и безмълвието ще намери спасението. Арсений тайно оставил царския дворец, заминал за Александрия и от там в Скитската пустиня, където между другото се подвизавал преподобни Йоан Колов. Арсений се явил в манастира като прост, смирен странник. Преподобни Йоан изпитал неговото смирение облякъл го в иночески чин, наставил го в духовния подвиг и му заповядал да живее в килия близо до него.

Като забравил своето предишно влечение, Арсений с най-дълбоко смирение се подчинил на волята на своя ръководител. След известно време духовният наставник му дал позволение да живее в пустинята, понеже той вече могъл да живее истински духовен живот в пълно усамотение. Един от братята на манастира запитал веднъж Арсений, защо той така бързо бяга от тях след богослужението в общата манастирска църква. Арсений му отговорил: „Вижда Бог, колко много обичам всички ви. Но аз не мога да бъде едновременно и с Бога, и с людете. Всички сили небесни хиляди и хиляди имат една воля и единодушно славят Бога. А на земята човешките воли и помисли са разнообразни: всеки човек си има двоя воля и своя мисъл. А аз желая да бъда с Бога”.
Мълвата за светия живот на Арсений се разпространила далече и стигнала до Аркадий, който по това време бил вече император в източната част на империята. Той изпратил писмо до бившия свой учител, като искал от него прошка за прегрешенията на младостта и му предал дарове. Но Арсений предал устен отговор на пратеника: „Бог ви прощава, чеда, и дано Той насочи царуването ви по Своето благоволение, и да ви научи да вършите Неговата воля! А даровете не са ми нужни, защото аз отдавна умрях за света”.

Действително, като се отрекъл от света, преподобни Арсений съвършено оставил предишните си обичаи. Преди той живеел разкошно, а сега крайна оскъдност заменила великолепието; той носел вехто облекло, приемал ограничено само хляб, пазел строго безмълвие и цял ден работел и се молел. Макар да бил известен със своята голяма ученост, поради своето смирение той смятал себе си недостоен да учи другите, и обичал да иска съвет и да получава наставления, отколкото сам да съветва и поучава. Веднъж един от братята на манастира чул, че Арсений иска съвет от един старец, твърде малко образован. Инокът се почудил и казал на Арсений: „Как ти, който си изучил гръцките и римски науки, искаш наставления от прост и необразован старец?” “Наистина, аз зная гръцките и римски науки отговорил Арсений, но не зная още азбуката на онова, що знае той прост и неучен човек. Защото обяснил той после смирението е начало на всички добродетели, както азбуката е начало на книжното учение.”

Постоянно устремявайки мислите си към бога и стараейки се да преуспява в духовния живот, Арсений винаги имал в паметта си смъртния час. Той строго изпитвал себе си всекидневно, не е ли съгрешил с дело, слово или мисъл, и често в молитвите си казвал: „Боже, не ме оставяй! Аз не съм направил пред Тебе нищо добро, но по Твоята милост дай ми да сложа начало!”

Не считайки себе си достоен да учи другите, преподобни Арсений доколкото било възможно се стараел да отклони от себе си посетителите. Обаче те извали при него, защото неговата мъдрост и свят живот станали далече известни. На едного, който искал от него наставление, той казал:”Ако ние истински започнем да търсим Бога, Той Сам ще дойде при нас и ние ще Го видим. И ако с чистия си живот Го задържим, Той ще остане с нас”. Свети Арсений постоянно внушавал, че е необходимо да наблюдаваме помислите си и да не им даваме воля: „Старай се помислите на твоя ум да бъдат угодни на Бога, и тогава ще ти бъде леко да победиш външния грях”.
Преподобни Арсений прекарал в иночество 55 години. Той починал близо до Мемфис на 100-годишна възраст.