Жития на светиите Май

Свeти великомъченик Георги Победоносец

† Свети великомъченик Георги Победоносец. Свети праведни Иов Многострадални. Гергьовден

6 май: Свeти великомъченик Георги Победоносец. Св. прав. Иов Многострадални [ок. ХХ – ХVIII вв. пр. Р. Хр.]. Преп. Иов Почаевски, чудотв. [1651 г.]. Мчци Варвар воин и Вакх, Калимах и Дионисий Фракийски [ок. 362 г.]. Мчк Варвар (бивш разбойник) [V в.]. Пренасяне мощите на свт. Сава І Сръбски [1238 г.]. Пренасяне мощите [1657 г.] на св. Пахомий Неректийски [1384 г.]. Преп. Михей (уч. на преп. Сергий Радонежски) [1385 г.]

Животът, страданията и чудесата на свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги

Нечестивият цар Диоклетиан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон, защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса такъв отговор:

- Казвам ви истината - не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните.

В това време чудният Христов воин, свети Великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом - крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието. Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:

- Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви? Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

При тези думи на свети Георги Диоклетиан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:

- Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!

Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:

- Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.

Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал.

После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.

Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.

После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.

Така свети Великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.

След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:

- Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и наистина си намерил вола жив.

Междувременно Диоклетиан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да приготви съдилището при капището на Аполона, за да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън как Спасителят го прегърнал и целунал, поставил на главата му царски венец и му казал: „Не бой се, но дерзай, защото скоро ще се сподобиш да царуваш заедно с Мене: бъди мъжествен и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил.

Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е пожелал вече да го прибере в небесните жилища.

На другата сутрин, щом изгряло слънцето, Диоклетиан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му представят свети Георги. Царят прикривал своя гняв към мъченика и започнал увещателно да му говори така:

- Георги, не разбираш ли от моето досегашно търпение, че показах спрямо тебе голямо человеколюбие и царска милост? Кълна се в боговете, че винаги съм скърбял, когато си представя твоето мъжество, разум и цветущата младост, които искаш да загубиш чрез своето упорство и неподчинение. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди завинаги уверен, че ще те приема за другар в царството и втори след мене. И така, кажи ни какво мислиш да правиш?

Свети Георги казал:

- Царю, ако позволяваш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.

Диоклетиан бързо и радостно станал от съдилището, за да иде в Аполоновото капище, и придружен от сановниците и народа, водел честно със себе си Великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезли в храма и вече била приготвена жертвата, настанала голяма тишина и всички били несъмнено уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се приближил към Аполоновия идол и попитал (като жив) бездушника, с простряна към него ръка:

- Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?

Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:

- Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш, а ние отначало бяхме Негови служители, но нашата гордост ни свали от небесата и като не искаме да се покорим, правим всичко възможно, само и само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.

Свети Георги отговорил на беса:

- Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?

Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!

Като поутихнало малко народното смущение, Диоклетиан заповядал да му доведат мъченика и побеснял от гняв, започнал много остро да му говори:

- О, невярна главо, с такава благодарност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си привикнал да принасяш жертва на боговете?

Свети Георги му отговорил:

- Така съм се научил да принасям жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, впрочем, и не приписвай нашето спасение на такива богове, които на себе си не могат да помогнат, а камо ли да търпят присъствието на Христовите слуги.

Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, царица Александра застанала сред народното множество и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъчениковите нозе и изобличила заблудения мъчител, като същевременно укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят.

Затова Диоклетиан много се разсърдил и без повече да ги изпитва (Георги и царицата), издал и за двамата следната смъртна присъда:

- Най-злият Георги, който казва, че е галилеянин, понеже произнесе много хули към боговете и против Мене, заедно с царица Александра, която беше примамена чрез неговите вълшебства и която с подобно на неговото безумие укори боговете, заповядвам да бъдат посечени с меч!

Определените за това царски войници грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането.

Когато стигнали донякъде, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, но като седнала, приклонила главата си до един зид и предала тихо своя дух на Господа.

Свети Георги бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги! Такава е неговата борба и славната му победа. По неговите молитви да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците - да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение во веки веков! Амин.


Житие на свети праведни и многострадални Иов

Свети праведни и многострадални Иов

Някога в старо време живял в Арабия един човек, на име Иов, който бил потомък на библейския Авраам. Той бил праведен и благочестив, живял в страх Божий и избягвал злото; бил богат – имал много слуги и слугини и многобройни стада, които в оная страна съставяли главното богатство. Всички жители на страната обичали и уважавали Иова, понеже той охотно помагал на сиромасите, защитавал немощните и се славел със своята мъдрост.

Като наградил Иова със земно богатство, Господ го благословил и със семейно щастие: той имал седем синове и три дъщери. Всички помежду си живеел в мир и съгласие. Често те се събирали, понеже вече живеели отделно в свои домове. Иов не участвал в тия празници, но оставайки у дома си, той молел Бога за децата си и принасял за тях жертви, просейки Божията милост за тях.

Но Богу било угодно да прати на Иова изпитания. Светата Библия разказва, че Бог веднъж бил казал на дявола:

Обърна ли внимание върху Моя раб Иов? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото (Йов 1:8).

Дяволът отговорил на Господа: Нима току–тъй Иов е богобоязлив? Как да не Ти служи когато си го надарил с всички блага? Но я му ги отнеми, та да видим, дали ще продължи да Ти служи!

Тогава Бог, за да представи в лицето на Иов висок пример на търпение и преданост към Божия промисъл, дал на дявола временно власт над имуществото и семейството на Иов.

Веднъж синовете и дъщерите на Иов обядвали заедно у най-големия си брат, а Иов у дома си принасял за децата си обикновените жертви Богу, когато изведнъж при него влязъл един от слугите и му казал: Твоите волове и осли бяха на полето, и разбойници нападнаха и ги откараха, и избиха момците, които ги пасяха. Отървах се само аз, за да дойда и да ти обадя. Още той не свършил, затекъл се друг слуга и съобщил, че огън Божий паднал от небето и изгорил овците и пастирите на Иов, и че той едничък останал жив. Още той говорел, дошъл трети вестител и казал, че халдейци откарали камилите на Иова и убили слугите, които ги пасели. Най-после четвърти слуга донесъл печалната новина: Синовете ти и дъщерите ти пируваха в къщата на първородния си брат. Ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгли на къщата, която се събори върху децата, и те умряха. Отървах се само аз, за да ти обадя.

Поразен от скръб, Иов раздрал горната си дреха, паднал на земята и казал: Гол се родих на земята, гол и ще се върна в нея. Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено името Му! – И нито дума на ропот не се изтръгнала из устата на Иов.

Праведният Йов и неговата женаНо понеже и след това дяволът не преставал да клевети Иов пред Бога и да оспорва добродетелите му като заявявал, че Иов не служи на Бога безкористно и обича не толкова Бога, колкото себе си, то Господ позволил на дявола да се допре до тялото му. Иов бил поразен от тежка болест, от проказа: цялото му тяло се покрило с рани и гной. Лишен от имот и от децата си, Иов лежал на извънселищното бунище и тежко страдал, но продължавал да пази вярата си в Бога и непоклатната надежда на Неговата благост и правосъдие. И това било само началото на страданията на великия Божи човек. Предстояли му много по-страшни душевни терзания, които дошли от най-близките му същества на света – неговата собствена жена и неговите най-добри приятели. Жената на Иов, в малодушието си, говорела на своя мъж, че е по-добре той да похули Бога и да умре, отколкото да търпи такива страдания.

- Ти говориш като безумна! – отговорил Иов. – Ако приемахме доброто от Бога, то не трябва ли да приемем и бедствията, които Той ни изпраща?

Трима от приятелите на Иов узнали за неговото нещастие и го посетили. Като го видели в такова жалко положение, те дълго не намирали думи да го утешат, и безмълвно седели пред него, докато почнали да говорят. Не разбирайки пътищата Господни, те мислели, че Бог наказва Иов за някакви тайни прегрешения, и се стараели да възбудят у него разкаяние. Но съвестта на Иов била чиста. Защото той винаги се стараел да служи на Бога от всичкото си сърце и сега се пoкoрявал на Неговата воля. Той знаел, че бедствията са му пратени от Бога, и се уповавал на мъдростта и благостта на Господните определения. Твърдата вяра в Бога го поддържала. Като изброил своите тъги, той се провикнал: Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из прахта тази моя скапваща се кожа Йов 19:25.

Най-после Господ Сам обяснил на Иов и приятелите му, че людете не могат да съдят за Божиите пътища, но са длъжни с благоговение да им се покоряват, защото само Бог е премъдър и всемогъщ.

Като изпитал по такъв начин безуспешно над праведния Иов всички средства, за да поколебае в него вярата и търпението, дяволът останал посрамен, а Господ отново пратил на Иов щастие: Той му възвърнал здравето и силата, дал му на старост други седем синове и три дъщери, и двойно повече богатство, отколкото имал по-рано. Иов след това проживял още дълги години, като видял свои внуци и правнуци, и спокойно починал, стар и сит на живот Йов 42:17.

Righteous Job the Long-suffering; Martyrs Danax, Mesirus (Mesiurs), and Therin; Martyrs Demetrius and Donatus; Saints Mamas, Pachomius, and Hilarion, monks; Martyrs Barbarus the Soldier (Barbaruldier), Bacchus, Callimachus, and Dionysius, in Morea (362); Martyr Barbarus the former robber in Thessaly (9th c.); Saint Lucius of Cyrene (1st c.) Martyrs Heliodorus and Venustus and seventy-five others in Africa (284–305); Saint Benedicta, virgin, mystic and nun, in Rome (6th c.); Saint Edbert, Bishop of Lindisfarne (698); Saint Petronax of Monte Cassino (ca.747); Saint Vladimir II Monomakh (Volodymyr Monomakh), Sovereign of Kievan Rus' (1125); Venerable Micah (Micheas), disciple of the Saint Sergius of Radonezh (1385); Venerable Sinaites of Serbia (from Ravanica) (14th c.): Romilus of Ravanica, Romanus of Djunisa (Romanos of Ravanica), Sisoes of Sinai and Sisojevac, Martyrius of Rukumije, Gregory of Gornjak, Zosimas of Tuman, and Gregory of Sinai (Mt. Athos); Saint Seraphim of Dombu (Seraphim of Livadeia) (1602); Saint Job of Pochaev, Abbot and Wonder-worker of Pochaev Lavra (1651) (see also October 28 and August 28); Blessed Theophylact Lopatinsky, Archbishop of Tver, Defender of Orthodoxy (1741); Saint Sophia, the ascetic of Kleisoura (1974) Other Commemorations: Translation of the relics (1238) of Saint Sava, first Archbishop of Serbia (1235); Translation of the relics (1675) of Saint Pachomius of Nerekhta (1384); Birthday of Royal Martyr Tsar Nicholas II.