Жития на светиите Май

Света Мария Клеопова - Мироносица

Свети Михаил Синадски. Света Мария Клеопова

23 май: Преп. Михаил Изповедник, еп. Синадски [821 г.]. Св. прав. мироносица Мария Клеопова [I в.]. Препмчк Михаил Саваит [IX в.]. Откриване мощите на свщмчк Леонтий, еп. Ростовски [1164 г.]. Св. благов. Ефросиния, кн. Полоцка [1173 г.]. Свт. Йоаникий І, архиеп. Сръбски [1270 г.]. Преп. Паисий Галичски [1450 г.]. Икона на Божията майка “Ти си лоза”

Света Мария Клеопова

Тя била жена на св. ап. Клеопа от Седемдесетте апостоли, повярвала рано в Спасителя и го придружавала в много от пътуванията Му. На Голгота тя застанала редом с Богородица до Разпятието ("При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина", Иоан. 19:25). При различен прочит на ап. Иоановите думи, може да се приеме, че тя (или Мария Иаковова) е сестра на Божията майка.

According to some interpretations, the same Mary was also among the women that on Easter morning went to the tomb to anoint Jesus' body with spices. Matthew 28:1 calls her "the other Mary" to distinguish her from Mary Magdalene, while Mark 16:1 uses the name "Mary of James", most probably derived from James the Less. The Latin version of that name, Maria Iacobi, is often used in tradition. Stephen S. Smalley (1982) says that it is "probable" (but not virtually certain)that Mary of Clopas is Mary the mother of James son of Alphaeus.

In John 19:25 Mary of Clopas appears immediately after the expression "His mother’s sister". Therefore, Mary is often seen as the sister of Jesus's mother, despite the awkwardness of having two sisters bearing the same name. However, other interpretations distinguish between two different persons, one being "His mother's sister" and the other being "Mary of Clopas". Still, other interpretations make Mary of Clopas not the sister but the cousin of Jesus' mother, as Hebrew or Aramaic had no specific word for cousin, or her sister-in-law, as Clopas was considered the brother of Joseph.

In chapter 24 of the Gospel of Luke, there is an account of Jesus appearing to two people walking on the road to Emmaus after His resurrection. Luke 24:18 identifies one of the persons as "Cleopas" who is believed to be Mary's husband. Some biblical scholars speculate the other person with Cleopas on the road was his wife, Mary.

Свети Михаил Синадски

Свети преподобни Михаил Синадски Изповедник

Преподобни Михаил бил свят и мъдър йерарх. Той от детство се посветил в служба на Бога. Подвизавал се заедно със св. Теофилакт Никомидийски († ок. 832). Заради своя подвижнически и девствен живот още млад бил избран и посветен от цариградския патриарх Тарасий за епископ Синадски. Участвал в Шестия вселенски събор (787 г.). Във време на жестокия иконоборчески император Лъв Арменец свети Михаил бил отстранен от епископската си длъжност, загдето поддържал иконопочитанието, и бил пратен на заточение, където в голяма бедност и много страдания умрял в 818 г., като докрай останал верен на православието.

Свети Михаил, епископ Синадски, чиято памет се чества днес, носещ едно и също име с архангела на небесните сили, водел и ангелски живот, украсен с девствена чистота и всякакви добродетели. Още от най-ранна възраст бил посветен на Бога, а в юношеските си години приел монашество и се показал достоен служител на Бога, подвизавайки се заедно със свети Теофилакт, епископ Никомидийски, при патриаршеството на свети Тарасий, от когото двамата били изпратени в манастир, намиращ се на брега на Черно море. Подвизавайки се тук в монашески трудове, двамата светци твърде много преуспели в добродетелите, и молитвите им имали голяма сила пред Бога.

Веднъж по време на жътва, когато жегата била непоносима, и от недостиг на вода на това място мнозина изнемогнали от жажда, светците се помолили на Бога и по молитвите им станало така, че празният меден съд се напълнил с вода в достатъчно количество. Така Господ изпълнява волята и молитвите на почитащите Го и приклонява ухото Си към молитвите им. Това чудо напомняло станалото някога чудо в пустинята, когато за изнемогващия от жажда Израил Бог извел вода от камък, и другото - когато заради Самсон (израилски съдия), умиращ от жажда, Бог направил от изсъхналата кост от магарешка челюст да потече извор с жива вода.

След това светейшият патриарх Тарасий, виждайки добродетелния живот на тези преподобни отци, сияещи като звезди на небето, ги признал за достойни за високия архиерейски сан. Блажения Теофилакт посветил в сан митрополит на Никомидия, а свети Михаил посветил за епископ на град Синад, и те двамата пасели Христовото стадо, давайки с живота си добър пример на паството си.

Когато светейшият патриарх Тарасий отишъл от земния живот при Господа, а след него приел престола на Константинополската църква свети Никифор, отново се надигнала бурята на икoноборческата ерес, която вече била осъдена на Седмия вселенски събор на светите отци. Нечестивият император Лъв Арменец, заразил се с тази ерес, предприел гонение срещу Христовата Църква, отричайки почитането на светите икони и наричайки ги идоли, а покланящите им се предавал на мъчения и смърт. Преди всичко той изгонил светейшия патриарх Никифор, а също и другите православни архиереи от престолите им, а вместо тях назначил свои единомишленици - еретици - и на светите места се въдворила мерзостта на запустението.

По това време свети Михаил се показал ревностен защитник на православието и изобличител на еретическото нечестие. Укрепяван и умъдряван от благодатта на Светия Дух, той се противопоставял на еретиците и затварял устата им, порицаващи светите икони. Нечестивият цар Лъв, не понасяйки изобличенията на светеца, дръзновено порицаващ еретическото му заблуждение, предал Христовия светител на мъчения. Светецът, без да се страхува от мъките, мъжествено отстоявал своите убеждения и казал на императора:

- Аз почитам светите икони на моя Спасител Иисуса Христа и на Пречистата Дева, Неговата Майка, както и на другите светии, и им се покланям; а твоето разпореждане смятам за невъзможно да изпълня.

Посраменият Лъв, изпълнил се с гняв, осъдил Христовия изповедник на изгнание.

Гонен от едно място на друго, светецът понесъл много горчиви скърби и неприятности, докато не достигнал небесната обител и не получил вечния покой. Така завършил праведния си живот, украсен с двоен венец - причислен към архиереите като архиерей, и към мъчениците като мъченик, за слава на Христа, нашия Бог.

Feasts 23 may

Holy Myrrh-bearer Mary, the wife of Cleopas, aunt of Jesus (1st c.); Saint Manaen (Manahen), prophet and teacher of the Church of Antioch (Acts 13:1) (1st c.); Martyr Seleucus (Selefkos), by sawing; Saint Michael the Confessor, Bishop of Synnada in Phrygia Salutaris (826); Hieromartyr Michael "the black-robed", monk of St. Sabbas Monastery (9th century); Hieromartyrs Epitacius, first Bishop of Tui in Galicia (Spain), and Basileus, second Bishop of Braga in Portugal ca.60-95 (1st c.); Saint Euphebius, Bishop of Naples in Italy; Martyr Salonas the Roman, by the sword; Martyrs Donatianus and Rogatianus of Nantes, brothers (ca.284-305) (see also May 24); Saint Merculialis of Forli (Mercurialis), Bishop of Forlì, zealous opponent of paganism and Arianism (406); Saint Desiderius of Langres, Bishop of Langres in Gaul (407); Martyrs Quintianus, Lucius and Julianus, with 19 other Christians in North Africa during the persecution of the Arian Vandals (430); Saint Patricius (Patrice), Bishop of Bayeux in Normandy 464-469 AD (469); Saints Eutychius and Florentius, two monks who governed a monastery in Valcastoria near Nursia, Italy (540); Saint Goban (Gobhnena), Abbot of the monastery of Old Leighlin, from where he went to Tascaffin in Co. Limerick, Ireland (6th/7th c.); Hieromartyr Desiderius, Bishop of Vienne (608); Saint Syagrius (Siacre) of Nice, a monk at Lérins Abbey, who later founded the monastery of St Pons, at Cimiez, after which he became Bishop of Nice 777-787 (787) Saint Guibertus, a hermit on his own estate of Gembloux in Brabant, Belgium, who retired to the monastery of Gorze in France (962); Saint Damian (Damianos in monasticm), (King Demetrius of Georgia) (1125-1156), Hymnographer (1156); Saint Euphrosyne of Polatsk, princess and Abbess of Polotsk (1173); Saint Simon, Bishop of Suzdal (ca.12th c.); Saint Abramios of Yaroslavl, monk and abbot of the Savior Monastery in Yaroslavl (1219); Saint Ioannicius I of Peć, Metropolitan of Peć and Archbishop of Serbia 1272-1276 A.D. (1279); Saint Anthony, Bishop of Rostov (1336); Saint Cyril, Bishop of Rostov (1384); Saint Paisius of Galich, Abbot (1460); Saints Adrian and Bogolep of Uglich, monks of St. Paisius of Uglich Monastery (late 15th c.) (see also August 22 for Monk Bogolep); Saints Anthony and Joannicius of Zaonikiev Monastery (Vologda) (16th c.); Saint Dorotheus of Pskov Lavra, monk and hermit (1622), and Monk Hilarion of the Dormition of the Theotokos monastery near Podolsk (17th-18th c.); Saint Alexander, Bishop and Wonderworker of Pereyaslav (17th c.); Saint Joachim, monk of St. Nicholas monastery of Sartoma (17th c.); Synaxis of All Saints of Rostov and Yaroslavl (established on March 10, 1964): Rostov Wonderworkers, Yaroslav Wonderworkers, Pereslavl Wonderworkers, Uglich Wonderworkers, Poshekhonsk Wonderworkers; Other Commemorations: Icon of the Theotokos 'Thou Art the True Vine' ; Uncovering of the relics (1164) of St. Leontius, Bishop and Wonderworker of Rostov (1073); Saint Athanasius of Novolotsk, fool-for-Christ (16th/17th c.); Hieromartyr Daniel with 30 monks and 200 laymen of Uglich, during the Polish–Muscovite War (1608) (see May 14); Repose of Hieromonk Damascene of Valaam (1825); Repose of Hieroschemamonk Meletius of Svir, disciple of Elder Theodore of Svir (1877); Repose of Nun Euphrosyne, disciple of St. Barsanuphius of Optina (1934); Restitution of the holy relics of Saint Joachim of Ithaca (1868) (see March 2).