Жития на светиите Май

Свети цар Борис-Михаил

* Свети цар Борис-Михаил. Свети Атанасий Велики

2 май: Пренасяне мощите на свт. Атанасий Велики, патр. Александрийски [373 г.]. Св. благов. Борис (в св. Кръщение Михаил), кн. Български [907 г.]. Мчци Еспер, Зоя, Кириак и Теодул Аталийски [ок. 117 – 138 гг.]. Пренасяне мощите на свв. кн. и страстотерпци Борис и Глеб (в св. Кръщение Роман и Давид) [1072 г. и 1115 г.]. Свт. Атанасий, патр. Константинополоски, чудотв. [1654 г.]

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".

Църковни песнопения

Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух:
утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл.:
И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа.:
А сега, застанал пред престола на Всевишния,:
моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила,:
а на нас, молещи теб, спасение на душите ни.

На камъка на непорочната вяра създал храмове,:
с Божествени добродетели сам себе си си показал предобър и красив храм, богоблажени царю Борисе,:
в когото Отец се всели, и Син, и Дух Свети.:
Прочее, с това твоето упование в безсмъртието е изпълнено,:
защото Бог, като те изпита, намери те достоен за Себе си:
и те прие като жертвено всеплодие.:
Сега моли се за нашите души.

Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния,:
моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила,:
а нас, които ти се молим – спасение на нашите души.


Свети Атанасий Велики

Свети Атанасий Велики

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

Светите Отци от Първия вселенски събор. Гръцка икона, goarch.org.В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).

Feasts

Martyrs Hesperus, Zoe, and their sons Cyriacus and Theodulus, at Attalia (ca. 124); Venerable Jordan the Wonder-worker; Saint Sabbas, Bishop of Dafnousia; Saint Boris-Michael, Equal-to-the-Apostles, prince and baptizer of Bulgaria (907); Saint Valentine, Bishop of Genoa in Italy ca.295-307, (ca.307); Saint Germanus of Normandy, converted by St Germanus of Auxerre, martyred in France (ca.460); Hieromartyrs Vindemialis, Eugene and Longinus, Bishops in North Africa martyred by the Arian Vandal King Hunneric (ca.485); Saint Neachtain, a relative of St Patrick of Ireland at whose repose he was present (5th c.); Saint Ultan, Irish monk, brother of Saints Fursey and Foillan (657); Saint Waldebert (Walbert, Gaubert), abbot of Luxeuil in France (ca.668); Saint Bertinus the Younger, Benedictine monk at Sithin, in France (699); Saint Felix of Seville, deacon and martyr in Seville, Spain, under the Muslims; Martyr Wiborada, anchoress of St. Gallen Abbey in Germany (926) (see also May 11); St. Athanasius of Syandem and Valaam (ca. 1550); Patriarch Athanasius III Patelaros, of Constantinople, from Lubensk (Lubny), Wonderworker (1654); Blessed Basil of Kadom, fool-for-Christ (1848); Saint Matrona the Blind, the Righteous Wonderworker of Moscow (1952) Other Commemorations: Translation of the relics of Patriarch Athanasius of Alexandria (373); Translation of the relics (1072 and 1115) of the holy passion-bearers Boris and Gleb (in holy baptism Romanus and David) (1015); Icon of the Theotokos of Putivilsk (1238, 1635);