Жития на светиите Май

Св. мчк Теодот Анкирски

Свети мъченик Теодот Анкирски. Свети мъченици Петър, Диориний и Андрей

18 май: Мчк Теодот Анкирски и 7 девици: Текуса, Александра, Клавдия, Таина, Евфрасия, Матрона и Юлия [303 г.]. Мчци Петър, Дионисий, Андрей, Павел, Христина, Ираклий, Павлин, Венедим Лампсакийски [ок. 250 г.]. Свщмчци Исаак, еп. Бет Селевкийски, Вахтисий, еп. Сузски и мчк Симеон Персийски [339 г.]. Свщмчк Паламон, еп. Ираклийски [341 г.]. Мчци Давид и Таричан Грузински [693 г.]

On 18 May the Roman Martyrology says: "At Ancyra, in Galatia, the martyr Saint Theodotus and the saintly virgins Thecusa, his aunt, Alexandra, Claudia, Faina, Euphrasia, Matrona and Julitta", etc. They are mentioned in all the menologies, and Theodotus has a special feast on 7 June.

According to the Acts (Acta Sanctorum, May, IV, 147) Theodotus was a married man who kept an inn at Ancyra (now Ankara), the capital of the Roman province of Galatia. He is described as a man very zealous in the performance of his Christian duties, endowed with many virtues, especially charity towards his neighbour, bringing sinners to repentance and strengthening many in their faith during the persecution which the Roman governor Theoctenus was carrying on in the province, about 303, in accordance with the imperial edict of Diocletian.

The name of a certain Victor is mentioned as one who grew weak in his profession of Christianity and received much encouragement from Theodotus. The governor ordered that all provisions exposed for sale should first be offered to the idols. Theodotus laid in stores of goods and his house became a refuge for the Christians, a hospital for the sick and a place for Divine worship.

At Malos, about five miles from Ancyra, he sought out the body of the martyr Valens, and gave it a Christian burial. Returning to Ancyra he found the Christians in great trouble. The seven virgins mentioned above had been called before the judges and made a valiant profession of their faith; they were then sent to a house of debauchery, but preserved their purity. Then they were obliged to suffer cruel torments and were cast into the sea with stones attached to their bodies.

Theodotus succeeded in rescuing the bodies and honourably burying them. In consequence he was arrested, and after many sufferings was killed by the sword; his body was miraculously brought to Malos and there entombed by the priest Fronto. A chapel was built over the grave, and the saint was held in great veneration.


Църквата почита още паметта на свети мъченици Петър, Диориний и Андрей, и свети мъченици Павла и Христина.

Църквата почита още паметта на свети мъченици Петър, Диориний и Андрей, и свети мъченици Павла и Христина.

Свети Теодот живял по времето на император Диоклетиан, който жестоко мразел християните.Имал и страноприемница в град Анкира. Като боголюбив християнин, той с радост давал храна и подслон на бедните и гладните, ободрявал и спасявал затворниците, а телата на умрелите за Иисус мъченици откупвал и погребвал по християнски обичай.

По това време жертва на гоненията срещу християните станали и седем девици. Те много обичали Бог, затова били подложени на големи страдания. За непокорството им езичниците ги хвърлили в езерото с привързани за шиите им огромни камъни. Там светиците намерили мъченическата си смърт.

Скоро телата им намерил Теодот, заедно със сродника си Полихрония, и тайно ги погребал. Обезумял от случилото се, градския управител заповядал да хванат виновните, а телата на девиците изгорил за назидание на всички християни.

От страх че ще бъде смъртно наказан, Полихроний издал Теодот. Покрусен от предателството на своя събрат, светият човек сам се предал и пламенно защитил вярата Христова. Това силно разгневило местните жреци и те поискали смъртта му. След жестоки изтезания и 15 годишен затвор , свети Теодот умрял мъченически през 303 г.