Жития на светиите Май

Преподобни Теодор Освещени

Преподобни Теодор Освещени. Свети Преподобни отци, избити в манастира “Свети Сава”

16 май: Преп. Теодор Освещени, игум. Тиваидски (ученик на преп. Пахомий Велики) [368 г.]. Свщмчк Александър, еп. Йерусалимски [III в.]. Мчци Вит отрок, Модест и Кресцентия Римски [ок. 303 г.]. Свщмчк Авдиисус, еп. Сузски и пр. мчци Персийски [418 г.]. Бл. Муза отроковица, Римска [V в.]. Преп. Брендън Пътешественик [577 г.] (Брит.). Преп. Отци, избити в Лаврата на св. Сава Освещени [614 г.]. Свт. Георги II, еп. Митиленски [IX в.]. Свт. Николай Мистик, патр. Константинополоски [925 г.]. Пренасяне мощите на преп. Ефрем Новгородски, чудотв. [1492 г.]. Преп. Касиан [1537 г.] и Лаврентий [1548 г.] Комелски. Свщмчк Теодор Сръбски [1595 г.]. Мчк Николай от Метсово [1617 г.]

Житие на св. преподобни Теодор Освещени

Теодор, наричан още Освещен, защото единствен в целия манастир имал свещенически сан, бил един от любимите ученици на Пахомий Велики. От ранни години той горял от любов към Бога и четиринадесетгодишен дошъл в Тавена при преподобни Пахомий, желаейки да служи на Господа. Великият подвижник го приел, като видял в него истински призвание към монашески живот. И момъкът, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и всякакви лишения и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. По-късно – след смъртта на свети Пахомий – Теодор станал игумен на Тавена и другите му обители. Той умрял около 360 година.

Житие на св. преподобни отци, избити в манастира "Св. Сава"

От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства.

Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата "Св. Сава" дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.

Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: "Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!"

- Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.

Варварите не повярвали на думите на иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им.

Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя.

Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март