Жития на светиите Май

Преподобни Пахомий Велики

Преподобни Пахомий Велики. Преподобни Ахилий, епископ Лариски

15 май: Преп. Пахомий Велики [ок. 348 г.]. Свт. Исая, еп. Ростовски чудотв. [1090 г.]. Св. страстот. Димитрий Угличски, чудотв. [1591 г.]. Свт. Ахилий, еп. Лариски [ок. 330 г.]. Преп. Исидор Египетски [IV в.]. Преп. Исая Киево-Печерски [1115 г.]. Преп. Пахомий [1384 г.] и Силуан Нерехтски. Преп. Ефросин [1481 г.] и Серапион [1480 г.] Спасо-Елеазаровски. Преп. Макарий Алтайски [1847 г.]. Преп. Макарий Оптински [1860 г.]. Св. Арета Верхотурски [1910 г.]

Св. преподобни Пахомий Велики

Преподобни Пахомий се родил в Тиваида (Египет) в края на ІІІ век. Родителите му били езичници, но Пахомий от ранни години имал отвращение към идолослужението. Не познавайки още християнската вяра, той вече чувствал лъжливостта на езичеството, и скоро Господ по Своята милост му посочил истината.

Пахомий бил на 20 години, когато поради войната събирали войници в оная военна област, където той живеел. Всички младежи били принуждавани да постъпят на военна служба. Пахомий нямал никакво желание да бъде войник, но бил принуден и той да остави родителския дом и да отиде на война.

По пътя войниците се спрели в един град, където имало мното християни. Те ги приели с радост и любов и им оказали всякаква помощ. Трогнат и учуден от техния прием, Пахомий ги запитал, защо са така милостиви, и получил отговор, че те са християни. Пръв път Пахомий чул това название. Той започнал да разпитва за тях и научил, че християните са добри и честни люде, на които техния Бог заповядал да обичат своите ближни всички човеци и да бъдат милосърдни.

Добрите дела на християните внушили на Пахомий уважение към тяхната вяра. Но когато той по-близко я изучил, чул за всемогъщия Бог, Който сътворил небето и земята, узнал за Иисуса Христа, Божия Син, Който приел човешко естество, за да спаси човеците от вечно осъждане, разбрал благодатното учение за вечния живот. Сърцето на младия Пахомий се възпламенило от любов към Бога и от желание да Му служи. Той паднал на колене, вдигнал очи към небето и извикал:

"Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, милостиво погледни към мене и ми дай да Те позная. Помогни ми да ти служа и да изпълнявам Твоите заповеди".

И тук още той дал обещание да бъде християнин.

Наскоро Пахомий заедно с войската оставил града и продължил своя път. Но той не забравил за Бога на християните и се стараел да живее честно, за да Му угоди. Когато го сполетявало някакво изкушение, той си спомнял, че е обещал да служи на Бога, молил Го за помощ и така предпазвал себе си от зло и порок.

След свършване на войната разпуснали войската, и Пахомий се върнал в своята страна. Първа негова грижа била да намери християнски свещеник, за да получи от него свето Кръщение. Свещеникът го подготвил и го кръстил.

В това време разни лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той искрено желаел да узнае истината и решил да се оттегли в пустинята и да търси ръководството на опитен и мъдър старец.

В Тиваидската пустиня живеел в това време отшелникът Паламон, който се славел със своя живот. Пахомий дошъл при него. Пустинникът го погледнал и казал:

- Но ти си твърде млад, а отшелническият живот е твърде труден. Мнозина искаха да живеят при мене, но се върнаха в света, като се уплашиха от труда и лишенията.

- Изпитай ме казал Пахомий. Аз вярвам, че Бог чрез твоите молитви ще ми дарува сила и търпение.

Старецът се съгласил да приеме Пахомия. Животът на Паламон бил действително много тежък. Той почти не спял, а прекарвал и дните и нощите в труд и молитва. Денем той работел и същевременно шепнел наизуст псалми. Работата му била да преде вълна и да тъче груб плат за власеници, от продажбата на които той се издържал и дори помагал на бедните. А самият той вкусвал само по малко хляб със сол и вода.

Пахомий почнал да споделя всичките му трудове и му оказвал безусловно послушание. Когато старецът забелязвал, че Пахомий бил налегнат от дрямка, извеждал го вън и там заедно влачели тежки кошници с пясък от едно място на друго. Това трябвало да го приучи да бъде буден и да побеждава себе си.

Трудният живот не отвърнал Пахомия то предприетия подвиг. Напротив, той все повече и повече се разпалял от любов към Бога и охотно понасял трудове и лишения, помнейки колко много Христос страдал, за да ни спаси. Паламон с радост гледал на неговото усърдие и благодарял на Господа.

Отец Ахилий, епископ на Лариса

Този преподобен живял при царуването на император Константин Велики и произхождал от благочестиви родители. Като се отдал на благочестив и богобоязлив живот и изучил светските науки и висшата философия, той се украсил с всякакви богоугодни деяния, поради което бил поставен за епископ на горна Тесалия за християните, живеещи по цяла Елада. Присъствайки на Вселенския събор в Никея, той изобличил Арий и неговите съмишленици.

Като се върнал в Лариса след събора, разрушил много идолски капища, изгонил бесовете от бесноватите и извършил множество други чудеса. Освен това той отново построил църковните сгради и богато ги украсил, след което с мир си отишъл от този живот.