Жития на светиите Май

Свети Епифаний, епископ Кипърски и Свети Герман, патриарх Константинополски. Свети Савин, архиепископ Кипърски. Свети свещеномъченик Ермоген, патриарх Московски

Свети Епифаний, епископ Кипърски и Свети Герман, патриарх Константинополски. Свети Савин, архиепископ Кипърски. Свети свещеномъченик Ермоген, патриарх Московски

12 май: Свт. Епифаний Кипърски [403 г.]. Свт. Герман Константинополски [740 г.]. Мчк Панкратий Римски [304 г.]. Свт. Савин Кипърски и Полувий Ринокирски [V в.]. Свщмчк Ермоген Московски [1612 г.]. Преп. Дионисий Троицко-Сергиевски [1633 г.]. Мчк Йоан Влах [1662]

Свети Епифаний, епископ Кипърски и свети Герман, патриарх Константинополски. Свети Савин, архиепископ Кипърски. Свети свещеномъченик Ермоген, патриарх Московски

Житие на св. Епифаний, епископ Кипърски

Свети Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца – син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.

Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:

- Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!

Момчето отговорило:

- Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло.

Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето.

На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.

- Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.

- Син Божи, Когото разпнали евреите – отговорил непознатият.

Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.

Сиромашията на семейството му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде нивата си и търсела някъде да нареди сина си да учи на занаят, когато изведнъж им дошла неочаквана помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната сиромашия, помогнал им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и започнал да го учи.

Момчето, което било разсъдливо и умно, скоро придобило големи знания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие.

Станало нужда Епифаний да отде в село, за да прегледа останалото му наследство. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влязъл в разговор с него и те тръгнали заедно, когато неочаквано ги срещнал просяк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: "Смили се над мене, човече Божи! Ето вече три дни не съм ял нищо!" Лукиан нямал пари, но снел горната си дреха и я дал на просяка, като му казал: "Продай тази дреха и си купи хляб!

Епифаний се чудел на милосърдието на инока и изведнъж се удостоил с чудно видение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква вяра е. Лукиан разбрал, че благодат свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го призовава. Той почнал да му говори за Христа и му обяснил истините на християнската вяра.

Думите му дълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и помолил инока да дойде при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и пожелали да се кръстят. Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал случайно Епифаний и видял, че лицето му е озарено от необикновена светлина и че над главата му сияе венец. Той разбрал, че Божията благодат почива върху него.

Скоро след това Епифаний поверил сестра си на благочестиви жени и постъпил в манастир. С удивителна ревност тоя започнал да изучава Свещеното писание и скоро със своя строг и свят живот спечелил уважението на всички иноци. Бог му дал сила да прави чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Но славата на неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили близо до него.

Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже той бил твърда мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.

Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипъркси. Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион му отговорил:

- Иди в град Саламин! Там трябва да живееш.

Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено.

– Аз ти казвам – повторил Иларион, - иди в Саламин, там ти трябва да живееш!

Епифаний обаче на послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна буря. Корабът дълго се носел по вълните и най-после бил изхвърлен на брега близо до Саламин.

В това време в Саламин ставал избор на епископ, на мястото на неотдавна умрелия. Там се събрали епископите от разни градове на острова и били в затруднение – кого да изберат. И поискали съвета на един свят старец, епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетебли и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от сто години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута.

Епифаний, след като си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един свой ученик отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и искал да заплати за тях, когато изведнъж около него тълпата взела да тича насам-нататък и да говори, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели под ръка почтения старец и подир тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват направо към него и пред него спират!

- Чедо Епифание – нарекъл го старецът по име, - остави гроздовете и дойди с нас в църква!

Изуменият Епифаний тръгнал подир тях. В църква духовенството го посрещнало с думите:

- Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!

Епифаний започнал да отказва и със сълзи молел епископите да изберат другиго. Тогава Папий му казал:

- Би трябвало да замълча за даденото ми откровение. Но понеже ти се отказваш, аз съм принуден да ти съобщя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, възложиха това на мене грешния. Аз дълго се молих и Господ насън ми каза: "Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде тук епископ! Името му е Епифаний."

След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.

Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в това време императрица Евдоксия, съпруга на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна епископ Епифаний, като му представяла Йоан за еретик. Епифаний я увещавал към милосърдие и кротост и не се съгласил да изпълни волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до определеното му място за изгнание, понеже императрицата се уплашила от народното вълнение. А Епифаний заболял на връщане и чувствайки, че болестта му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им наставления, благословил ги и на третия ден с молитва починал в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата смърт опечалило всички жители на острова.

Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които "Изложение на ересите" и "Тълкуване на библейските пророци".

свети Герман, патриарх Константинополски

Житие на свети Герман

Свети Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат (668-685). Той от млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх.

В царуването на Лъв III Исаврянин (717-741), който се обявил против поклонението на иконите, Герман употребил много старания да вразуми царя и да отклони от заблуждение, но напразно. Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор.

- Царю - казал му светителят, - ако ти е угодно да употребиш насилие в това дело, аз с готовност ще умра за светите икони.

По заповед на Лъва, войниците изгонили светителя от патриаршеския дом.

Свети Герман умрял в манастир, след като бил цариградски патриарх 14 години и половина.

Патриарх Герман е известен като църковен песнописец и автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, изяснение на литургията, поучителни слова и други.




Feasts 12 may

Saint Domitilla the martyr (ca.81-96); Saints Nereus and Achilleus the martyrs (100); Saint Dracontius, Bishop of Nicaea (ca.1st-3rd. c.); Saint Epiphanius, Bishop of Salamis and Metropolitan of Cyprus (403); Saint Calliope (Callitropos), nun, sister of St. Epiphanius of Cyprus; Saint Sabinus, Archbishop of Cyprus (successor of St. Epiphanius to the Cypriot cathedra) (5th c.); Saint Polybius, Bishop of Cyprus, Wonderworker (5th c.); Saint Theophanes, Archbishop of Cyprus (7th c.); Patriarch Germanus I of Constantinople (740); Venerable Theodore the Righteous of Kythera, ascetic (922); Saint Philip of Agira the Hieromartyr (103); Martyr Pancratius of Rome (304); Martyr Dionysius (Denis), uncle of St. Pancratius (304); Saint Díoma, teacher of St Declan of Ardmore, patron-saint of Kildimo in Co. Limerick, Ireland (5th c.); Saint Modoald, Archbishop of Trier (640); Saint Rictrudis, Abbess of Marchiennes Abbey in Flanders (688); Saint Æthelhard, Archbishop of Canterbury (805); Saint Euthemius (Euthymius), Patriarch of Jerusalem (ca.1084) (see also November 7); Saint Nikitas the Sinaite (see also May 6, Venerable Sinaites of Serbia (Ravenica)); New Martyr John of Serres (15th c.); Saint Theophanes, Bishop of Solea (Solia), Cyprus, later a hermit in the Troodos Mountains, the Outpourer of Myrrh (1550); Monk Dorotheus, disciple of St. Dionysius of Troitse-Sergiyeva Lavra (1622); Venerable Dionysius of Radonezh, Archimandrite of the Troitse-Sergiyeva Lavra (1633); New Martyr John of Wallachia, at Constantinople (1662); Saint Anthony (Medvedev) of Radonezh, Archimandrite of Troitse-Sergiyeva Lavra (1877); Saint Nectarius (Tikhonov) of Optina (1928) (see also April 29, and October 11); Holy Elders of the Sofronievo-Molchensk (Molchansk) Hermitage (glorified in 2009): Archimandrite Theodosy (Maslov), Hieromonk Serapion, Monk Sophronius (Batovrin), Novice Sergius (Tikhonov), fool-for-Christ; New Martyr Abbess Athanasia (Lepeshkin), of the Smolensk Hodigitria Convent near Moscow (1931); New Hieromartyr Peter (Popov), priest of Yaroslavl-Rostov (1937); Other Commemorations: Consecration of the Cathedral of the Theotokos at Kiev (in 996); Glorification (1913) of Hieromartyr Patriarch Hermogenes of Moscow (1612); Discovery of the holy relics (1961) of Saint Irene of Lesvos the Virgin-martyr (1463); Second Uncovering of the relics (1992) of Righteous Simeon of Verkhoturye (1642).