Жития на светиите Февруари

Свети Мелетий, архиепископ Антиохийски. Свети Антоний, патриарх Константинополски

Свети Мелетий Антиохийски

12 февруари: Свт. Мелетий, архиеп. Антиохийски [381 г.]. Свщмчк Урбан, еп. Римски [223 – 230 г.]. Преп. Мария [508 г.] и преп. Евгений Витинийски [нач. на VI в.]. Св. Етилвалд от Линднисфарн [740 г.] (Брит.). Свт. Антоний, патр. Константинополски [895 г.]. Свт. Алексий, митр. Московски, чудотв. [1378 г.]. Мчк Христос Константинополски [1748 г.]. Мчк. Христо Албански [1752 г.]. Преп. Васиан Угличски [1509 г.], Свт. Мелетий, архиеп. Харковски [1840 г.]. Икона на Божията Майка «Иверска» (Московска)

Житие на свети Мелетий, архиепископ Антиохийски

В ІV век различни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се разпространила ереста на Арий, който отхвърлял единосъщието на Сина Божи с Бога Отца. Отхвърлена и осъдена от Никейския вселенски събор (325 г.), тая ерес намерила обаче много последователи.

Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В много градове имало по два епископа – православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия, и едно след друго тържествувало ту православието, ту арианството. Но и самите ариани се разделяли на две секти – чисти ариани и полуариани, които враждували помежду си. Навсякъде вражда, мъст и дори кървави разпри заменили любовта и мира, завещани от Иисуса Христа.

Сред тия трудни обстоятелства Мелетий, родом от Армения, бивш севастийски епископ, бил единодушно избран за архиепископ в Антиохия. С този избор се съгласили и арианите, които в Антиохия били повече от православните. Те се надявали да намерят в новия архиепископ свой съмишленик, но скоро се убедили, че сбъркали в очакванията си.

Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Всички присъстващи – православни и ариани, с нетърпение очаквали от него изложението на вярата му. Мелетий почнал да хвали догмите, утвърдени от Никейския събор, и да изповядва Иисуса Христа като единосъщен на Отца, равен Нему в сила и слава и като Него творец на вселената.

Туй всенародно изповедание на православието силно разгневило арианите. Един от архидяконите, привърженик на лъжеучението, пристъпил до архиепископа и с ръка му затулил устата. Тогава архиепископът вдигнал ръката си и показал на народа трите пръста в знак на Светата Триипостасна Троица, и след това, като свил двата пръста, показал един, като с това означавал едното Божество. Архидяконът го хванал за ръката и Мелетий започнал отново с уста да изповядва и прославя неразделната Троица и едното Божество, увещавайки народа твърдо и неизменно да държи истината. Разсърденият архидякон ту ръката държал, ту затулял устата на светителя, който така ревностно проповядвал истинската вяра.

Православните почнали гръмко да изразяват радостта си и да славят пресветата, единосъщна и неразделна Троица, а разгневените ариани изгонили от църквата архиепископа и оттогава започнали да го хулят и наричат еретик.

С твърдостта на духа Мелетий съчетавал необикновена кротост и постоянно се стараел да усмири разприте и враждата. Той давал на паството си пример на всички добродетели и успял да се обкръжи с достойни люде. Той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил дошъл от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал големите дарби на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още твърде млад, архиепископът го убеждавал да изучава Св. Писание, кръстил го и го назначил за четец при църквата.

Арианите, виждайки, че са се измамили в надеждите си, убедили император Констанций да свали св. Мелетия и да го прати на заточение в Армения, а сами си избрали епископ измежду арианите. Мелетий бил в изгнание до самата смърт на Констанций.

Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил възпитан в християнската вяра, но в душата си я мразел и, щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо усърдие да служи на езическите богове. Като се убедил, че жестоките гонения не пречат на християнството да се разпространява, Юлиан прибягнал до по-хитри мерки. Той обявил пълна веротърпимост, върнал от изгнание всички заточени епископи – както православни, така и ариани. Надявал се, че със своите спорове за вярата те сами ще му помогнат да ослаби силата на християнството.

Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат. Но той намерил православните разделени помежду си: едни признавали за епископ Павлин, избран по време на неговото отсъствие, други очаквали завръщането на Мелетий. Тия разпри огорчавали светителя и той с кротост се стараел да въдвори мир и съгласие.

Скоро подир това Юлиан загинал във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето съгласие с догмите, утвърдени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил наследен от Валент, ревностен привърженик на арианството. Отново ереста временно възтържествувала, отново жестоко гонение било повдигнато срещу православните епископи, и Мелетий отново бил изгонен от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий отново започнал да ръководи паството си. Но смутовете в Антиохийската църква продължавали: привържениците на Павлин не признавали Мелетия.

Св. Мелетий полагал всички старания да въдвори съгласие. Ревностно му помогал св. Василий Велики, епископ Кесарийски, като убеждавал християните да стоят твърдо в православието. Мелетий чрез мъдри поучения просвещавал паството си и на всички давал пример на благочестив християнски живот. Той бил изпълнен с кротост, смирение и твърдост на духа.

При него св. Симеон Стълпник предприел своя много труден подвиг. Като чул, че подвижникът се приковава с желязна верига към един грамаден камък, св. Мелетий се изкачил при него на височината и му казал: "Човек може и без окови да владее себе си. Не чрез желязна верига, но чрез волята и разума трябва той да прикове себе си." Симеон, като осъзнал справедливостта на тия думи, снел от себе си веригата и все повече се стремял да обуздава волята си и съвършено да я подчини на духа.

Не много преди смъртта на Мелетий на императорския престол встъпил Теодосий Велики (379-39). Теодосий още до избирането му за цар видял веднъж насън св. Мелетия да му възлага венец и царска багреница. Този пророчески сън се сбъднал. Грациан, чувствайки се твърде слаб да отблъсква постоянните нахлувания на варварите, си избрал за съуправител храбрия свой военачалник Теодосий. А след смъртта на Грациан, Теодосий станал император и ознаменувал своето царуване с победи и мъдри разпоредби, чрез които заслужил прозвището Велики.

Разприте и несъгласията в това време продължавали да вълнуват Църквата. Освен това възникнала друга ерес – ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, поради което и последователита на тая ерес се наричали "духоборци" (виж също Раннохристиянски ереси, бел.ред.).

Теодосий, като желаел да прекрати разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият вселенски събор. На него била осъдена ереста на Македоний, и Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух. Между другите епископи бил повикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да председателства събора. Теодосий, който дотогава не бил го виждал, познал в него същия старец, когото видял насън да му слага царски венец.

Мелетий с твърдост защищавал истинските догми на вярата. Той умрял в дълбока старост преди свършване на събора. За председател на събора бил назначен св. Григорий Богослов. Тялото на св. архиепископ Мелетий било пренесено от Цариград в Антиохия и било поставено близо до мощите на свещеномъченик Вавила.