Жития на светиите Декември

Преподобни Сава Освещени

* Преподобни Сава Освещени. Преподобни Нектарий Битолски

5 декември: Преп. Сава Освещени [532 г.]. Мчк Анастасий Аквилейски [нач. на IV в.]. Преп. Карион и Захария Египетски [IV в.]. Преп. Юстиниан пустинник Уелски [560 г.] (Брит.). Свт. Никита, еп. Триерски [566 г.] (Гал.). Препмчци Карейски (Атонски), [1276 г.], Преп. Нектарий Битолски  [1500 г.] и Филотей [кр. на XV в.]. Свт. Гурий, архиеп. Казански [1563 г.]

Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници. По онова време на Изток бил прочут със своя строг постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава поискал да постъпи в числото на неговите ученици, но Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестниски отшелници. В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които искали да го отклонят от иноческия живот, но накрай отстъпили пред неговата непоколебима воля. Житие на свети преподобни Нектарий Битолски Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот: 1. На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението, и по този начин семейството било запазено от унищожение. 2. Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили „поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир „Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника на св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога. Възмъжал, укрепнал вече телом и духом, Николай пожелал пълно безмълвие и се отправил за Атон. Там бил приет в карейската килия Ягари от монах Дионисий. Той го представил на своя старец, прозорливия Филотей, който при първа среща нарекъл по име както Николай, така и баща му Пахомий. Тук Николай бил постриган в монашество с името Нектарий. Под ръководството на тези двама опитни подвижници младият монах започнал борба против врага на човешкото спасение. Но изкусителят с особена упоритост искал да го отдели от тази благодатна дружина, като започнал да му внушава лоши мисли против двамата стаци. Като не успял с това изкушение, врагът отровил душата на другия послушник в същата килия. Той дотолкова намразил Нектарий, че откровено открил на старците своето намерение да убие или него или самия себе си. Уплашените старци убедили Нектарий да се отстрани от гнева на брата си и той постъпил при Прота на Света гора за послушник. Подир някое време умрял блаженият Филотей в дълбока старост. Тогава Дионисий отстранил от себе си оня послушник и приел отново Нектарий. Така те живели мирно, като се подвизавали и хранели от труда на ръцете си. След смъртта на Дионисий преподобни Нектарий усетил подвига на поста и бдението. Телесните му сили се изтощавали, но духът му все повече се утвърждавал. Недоволен от неговия успех, изкусителят - по Божие допущение - го поразил с тежки телесни недъзи. Като понасял търпеливо новото изкушение, преподобният очистил докрай душата си и тихо се преставил в Господа на 5 декември 1500 г. След четири години учениците открили гроба му и намерили светите му мощи нетленни. Направили за тях ковчег, върху лицевата дъска на който изобразили лика на преподобни Нектарий. Ковчегът бил поставен в църквата на Ягарската килия за поклонение.