Жития на светиите Декември

Събор на Пресвета Богородица

† Събор на Пресвета Богородица. Свети Йосиф Обручник. Свети цар Давид. Свети Яков, брат Божий

26 декември: * Събор на Пресвета Богородица, Св. прав. Йосиф Обручник, Свт. Архелай, еп. Месопотамски [III в.]. Свт. Зенон Маюмски [IV в.]. Преп. Татън, игумен на Селуърт [550 г.] (Брит.). Свщмчк Евтимий, еп. Сардийски [ок. 840 г.]. Преп. Еварест Студит [825 г.]. Преп. Константин Синадски [VIII в.]. Преп. Никодим Сръбски [1406 г.]. Препмчк Констанций Руски, Константинополски [1743 г.]. Препмчк Исаакий II Оптински [1938 г.]. Новомчца Валентина [ок. 1922 – 1925 гг.]. Икона на Божията Майка “Помощница при раждане”

Пресвета Богородица (на латински: Virgo Maria, Deipara, гръцки: Μαρία, Θεοτόκος, Θεομήτωρ, иврит: מירים, арабски: مريم) според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма. Една от трите съвършени жени в исляма.

Новият завет не казва нищо за детството на Пресвета Богородица. Според евангелската хронология, тя за първи път е спомената във връзка с т. нар. непорочно зачатие. Евангелист Матей пише: „след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да се бяха събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго“ (Мат. 1:18). Самото непорочно зачатие е описано от Евангелист Лука (т. нар. „Благовещение“) — на Мария се явява архангел Гавраил, който ѝ съобщава, че тя е избрана от Бога чрез нея да се роди Неговият Син (Лук. 1:26-38). Според новозаветния разказ, дърводелецът Йосиф е искал да напусне бъдещата си съпруга, но получил откровение свише и останал с нея, без да я „познае“. По-нататък Богородица се споменава във връзка със събитията около Рождество Христово (Мат. 2 гл., Лук. 2 гл.), бягството в Египет и завръщането оттам (Мат. 2 гл.). При последващите събития, Пресвета Богородица се споменава мимоходом, но в евангелията се съдържат данни, че тя, поне частично, е съпътствала Христос по време на неговата дейност, например при Сватбата в Кана Галилейска (Йоан:2-1:11). Пресвета Богородица се появява отново в края на евангелския разказ, по време на разпъването на Иисус (Йоан 19:25).

Чудесата на Пресвета Богородица - Чудо за премъдрия цар Лъв.

Жената на цар Лъв на име Теофана била свята, понеже правела много добрини. Цар Лъв - нейният любим се разболял тежко. Бил вече на умиране и лекарите не могли да му помогнат! Като видяла блажената царица, че нито един доктор не може да го изцери, поискала помощ от небесния лечител. Тя се затворила в своята стая, където покланяйки се пред иконата на Св. Богородица, се замолила със сълзи на очи и с чиста вяра да се продължи живота на на нейния мъж. Така, като се молела на Небесната Царица, Теофана чула глас от небето, като й казал: "Не жали, Теофано, ще получиш днес билка, която ще излекува твоя мъж!" Чувайки това, царицата много се зарадвала и веднага отишла при болния, когото заварила в предсмъртна агония. Не минало много време ,видели, че иде бързешком една калугерица на име Агапия. Носела от църквата чудотворна вода! Царицата грабнала водата и като сипала от нея в устата на болния, още в същия момент той се свестил и скочил от постелята си съвършено здрав! От голяма радост, царят заповядал този ден да бъде обявен за празник. Слава и от всички нас. Амин.

Чудесата на Пресвета Богородица - Чудо! За иконата на Майката Божия, която изтребила страшна зараза в Рим!

В 510 година след Рождество Христово, в Рим настанал такъв голям мор, че всеки ден умирали по две хиляди души. Папа Григорий видял това и по негово нареждане изнесли иконата на Св. Богородица, изрисувана от св. Евангелист Лука, да я носят на лития и да се молят на Бога, за да престане този мор.Като взел иконата, Владиката тръгнал из града с нея, молейки се на Св. Богородица. Тогава всички хора видели, че откъдето минела Св. икона, болестта бягала, като облак от силен вятър и че пред нея светело и въздухът под иконата оставал чист. А когато обиколили целия град с лития и се молили на Бога, Григорий видял Ангел, който стоял на една кула и си бършел сабята, която след това поставил в ножницата. Тогава Григорий се уверил, че с молитвата на Св. Богородица, Божият гняв се е вдигнал и че болестта е престанала. Оттогава тази кула вече не я наричали Адрианова, а Архистратег Михаил. Направили и църква в негова чест, за спомен на това преславно чудо и за слава на Бога и Божията Майка.

Чудесата на Пресвета Богородица - Чудо! За прогонването на дяволите, чрез името на Св. Богородица!

В едно колониално село, наречено Вуне, имало един свещеник на име Петър, който бил зъл и грешен човек и заради многото му злини, го обесили пред дома му. Той имал една блудница на име Аглаида. Като видяла, че бесят любовника й, тя припаднала от страх, след което отишла в манастир и станала калугерица. След няколко дни, както седяла в килията си и решила да погледне през прозореца, видяла в полето при един кладенец да стои дяволът, който приличал на момче. Дяволът се спуснал да я хване, а тя се уплашила и паднала назад, та си ударила главата в стената. Като видели това, сестрите се събрали и я вдигнали като мъртва. Положили я върху постелята. След малко време пак се явил дяволът и и й рекъл: "Любезна моя , Аглаидо, какво зло съм ти направил, та ме оставяш? Аз ти донесох всичко, което искаше, а ти пак ме оставяш. Върни се в мир и ще ти дам богат мъж и всичко, каквото искаш. Недей да седиш тук, безумнице, да умираш без време, като постиш и толкова се мъчиш". А тя му рекла: "Изчезвай оттук, дяволе. Аз вече няма да правя това, което искаш, а ще изкупувам досегашните си грехове, защото съм те слушала като безумна". Това казала и дяволът се изгубил, но скоро пак дошъл и не я оставил на мира. Тогава сестрите й казали да държи в килията си светена вода и когато дойде дяволът, да го напръска с нея и да се прекръсти! Тя направила това и тозчас дяволът се изгубил. Подир малко обаче, пак дошъл. Една от сестрите, която била доста учена, я посъветвала, ако той дойде отново, да призове името на Св. Богородица, четейки молитвата "Богородице Дево, радуй ся"! Аглаида направила това и той наистина побягнал и вече не дошъл. И така, тя се приближила много до Божията Майка и живяла богоугодно в покаяние и изповед, докато отишла при Господ!

Църковно предание

Въпреки оскъдицата или липсата на факти в Новия завет, преданието на християнската Църква съдържа и редица други биографични данни за Пресвета Богородица.

За детството на Дева Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на двама благочестиви юдеи, Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги надарил с дъщеря. Според тогавашната практика Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие.

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Иисус св. Йоан Богослов. Този разказ е в унисон с библейския, според който на кръста Спасителят му поверява майка си (Йоан 18:27).

Пресвета Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт — т. нар. успение, с което Бог дарява най-верните си слуги. Легендата гласи, че по време на успението край смъртния одър на Пресвета Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница. Къщата на Богородица в Ефес

Според православната традиция Пресвета Богородица е починала и погребана в Ерусалим, а според католическата — в Ефес (днес в Турция).

Всички предания в различните си варианти са изпълнени с различни подробности. Много от тях не са безспорни от гледна точка на Църквата, но така или иначе намират отражение в последвалите христологични спорове, в иконографията и химнографията, в местния фолклор на всички християнски народи.

Неканоничните евангелия (например т. нар. "протоевангелие" на Иаков) от своя страна също дават свои версии относно живота на Пресвета Богородица.

Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на когото са запазени малко сведения, а също и паметта на св. цар Давид като славен родоначалник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим.