Жития на светиите Декември

Свети мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Света мъченица Лукия девица

Свети мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Света мъченица Лукия девица

13 декември: Мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест Севастийски [ок. 284 – 305 гг.]. Мчца Лучия Сиракузка [304 г.]. Преп. Одил, покровителка на Елзас [720 г.]. Преп. Арсений Латрийски [ок. VIII – ІХ вв]. Преп. Аркадий Новоторжки [1077 г.]. Преп. Мардарий Затворник, Киево-Печерски [XIII в.]. Свщмчк Гавриил, патр. Сръбски [1659 г.]

Във време на страшното гонение срещу християните при Диоклетиан и Максимилиан започнали смутове и вълнения в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници - Лисий и Агриколай с повеля да съдят християните колкото се може по-строго, защото в онова време всички граждански смутове се приписвали на християните. Настанало страшно гонение; безбройно множество християни били убити за вярата. Но гонението само възбуждало в тях голяма ревност. Те сами се откривали, сами се предавали на мъчителите и смятали смъртта за Името Христово най-голямо щастие. Св. Презвитер Авксентий заедно с множество християни в гр. Саталион били заловени, докарани и затворени в тъмница, за да бъдат съдени. В деня, определен за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници - Евстратий, дошъл в тъмницата и казал на затворниците:

- Моля ви за Бога, помолете се за мене, защото аз искам сега да бъда участник във вашия подвиг!

Всички, като застанали на колене, заедно се помолили и след това се отправили на съд при Лисий. Заповядано било разследваните християни да пристъпят един подир друг. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, започнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий веднага заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания. Евстратий с радост изтърпял най-ужасните мъчения, прославяйки Бога. Разгневеният съдия заповядал още повече да го мъчат, но Господ запазил Своя служител. След ужасните изтезания той бил здрав и невредим. Виждайки това, мнозина от народа започнали да славят Бога на християните. А един от другарите на Евстратий - Евгений, извикал гръмогласно:

- Лисие, и аз съм християнин, и проклинам твоите лъжливи богове!

Лисий заповядал да хванат Евгений и заедно с Евстратий да го отведат в тъмницата.

На другия ден на Лисий престоял далечен път в гр. Никопол. Той заповядал подир него да водят и затворниците. Те дошли по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Гражданите излезли от къщите си да видят Евстратий, когото много и уважавали, но не смеели да се приближат към него, понеже се боели от гнева на началника. Но един човек на име Мардарий показал голяма ревност към вярата. Той бил небогат човек. Строял си нова къща и сам я покривал. Когато видял затворниците и между тях Евстратий, той бързо слязъл от покрива и казал на жена си:

- Виждаш ли тоя знатен мъж? Той не е пожалил ни сан, ни своето богатство, а оставил всичко и станал жертва Богу. Блажен си ти, Евстратие! И в тоя живот бе ти славен, и в бъдещия ще се удостиш с неизказана радост.

- Що ти пречи и на тебе да тръгнеш по същия път? - възразила жената на Мардарий, християнка.

Същата мисъл била на ума и на Мардарий. Като се облякъл набързо, той застанал на колене извикал:

- Владико, Боже Отче Вседържителю, Господи Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество и една Сила, помилуй мене грешния и опази моята вдовица и моите сираци! А аз, Владико, с голяма радост и усърдие идвам при Тебе!

След това целунал децата и жената, помолил съпругата си да не скърби за него, простил се още с приятелите си и се присъединил към затворниците християни, като викал: "И аз съм християнин!" Отвели всички затворници в градската тъмница, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Лисий страшно се разгневил и още там осъдил на смърт отначало презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а после Мардарий и Евгений. Мардарий на всички въпроси отговарял само: "Аз съм християнин!" Той бил обесен с главата надолу и опалван с огън. Във време на това ужасно изтезание повтарял само това: "Господи, благодаря Ти, че ме удостои с тия блага. Приеми душата ми в мир!" Евгений бил също жестоко убит. Но постоянно се явявали нови изповедници на Името Христово. След убиването на християните Лисий отишъл да направи преглед на войските, които се намирали в града. Между тях той забелязал един войник, на име Орест, който го поразил със своята красота, стройност и ловкост във военните упражнения. Той го извикал отпред и му заповядал да хвърля с копието в цел. Войникът взел копието и се готвел да изпълни повелята на Лисий, но при движението му паднал кръстът, който висял на гърдите му.

- Какво е това? - запитал Лисий, като взел с ръка кръста. - Нима и ти си от ония, които се покланят на Разпнатия?

- Аз съм раб на моя Владика и Бог - отговорил младият войник. - И кръста Му нося за отклоняване на всякакво зло.

Лисий заповядал веднага да хванат войника и да го турят при другите християни. В гр. Никопол пък множество войници се явили при него като обявявали себе си за християни. Свързали и тях и ги затворили в тъмница. Но Лисий бил в голямо недоумение; той се боял да не би смъртното наказание на такова множество хора да предизвика вълнение в народа. Страхувал се той още и от проявата на Христовата сила, понеже се случвали често чудеса при разследванията и убиваето на мъчениците, които увеличавали числото на християните. Най-после той решил да отправи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения). Агриколай бил крайно жесток към християните. Но когато видял и чул Евстратий, той се предразположил към милосърдие. Тъй мъдро и убедително му говорил Евстратий за Господа, за неизказаната благост, която подбудил Сина Божий да слезе на земята и да страда за Своите люде. Жестокият съдия скърбял и не спал цяла нощ. Желаейки да спаси Евстратий, той го молел да се поклони престорено на боговете и му обещавал дарове и почести, но Евстратий останал твърд. Той присъствал на смъртното наказание на младия войник Орест, който бил умъртвен на нагорещен одър. След това в тъмницата Евстратий бил утешен чрез посещението на севастийския епископ св. Власий, от когото приел св. Причастие. При това внезапна светлина осияла тъмницата и се чул глас от небето: "Евстратие, ти добре се подвизава. Дойди на небесата да получиш приготвения ти венец!"

На другия ден св. мъченик радостно изслушал смъртната присъда. Колкото и да го уговарял Агриколай да спаси живота си чрез престорено отричане от вярата, Евстратий останал твърд и непоколебим, и бил осъден на изгаряне. Докато подготвяли всичко за смъртното наказание, той произнесъл молитвата, която и сега още се чете на съботната полунощница.

След това, като се прекръстил и извикал: "Господи Иисусе Христе, в ръцете Ти предавам моя дух", св. мъченик влязъл в огнената пещ и тихо предал душата си. Св. епископ Власий взел тялото му, което останало неповредено в огъня, а също и тялото на св. Орест и на другите мъченици, и ги погребал благоговейно.
Същия ден се чества паметта на св. девойка Лукия (Лучия), която прославила Бога в сицилийския град Сиракуза.
В същия ден се почита паметта на новоканонизирания равноапостол преподобни Герман, роден в православна Русия, а се потрудил на Алеутските острови и Аляска, като проповядвал православието със слово и добродетелен пример. Починал блажено м 1837 година.


Страдание на света мъченица Лукия

Когато славата на света мъченица Агатия се разпространила по цяла Сицилия и жителите на Сиракуза се стичали в Катана на поклонение пред светия гроб на мъченицата, случило се една девица на име Лукия от благороден произход и уважавана от всички да отиде на празника заедно с майка си Евтихия, която четири години страдала от кръвотечение и не можела да се изцели с никакви лечебни средства. По време на църковната служба над гроба на мъченицата чели евангелието, в което се споменавала жената, изцелила се от кръвотечението си, като се докоснала до дрехата на Христа. Лукия казала на майка си:

- Майко, ако вярваш в това, което чуваш, вярвай и че света Агатия се е удостоила да застане пред Онзи, за Чието име е пострадала. Затова докосни гроба й с вяра и ще се изцелиш.

След края на службата хората се разотишли, а майката и дъщерята паднали пред гроба на светата мъченица и със сълзи започнали да я молят за помощ. Те се молели дълго и накрая Лукия задрямала. Насън тя видяла света Агатия сред ангели, украсена със скъпоценни камъни. Светата казала:

- Сестро Лукия, дево Господня! Защо молиш от мен това, което сама можеш да дадеш веднага? Твоята вяра помага на майка ти и тя вече е здрава. И както град Катана се слави с мене, така с теб ще се гордее Сиракуза, защото в девството ти си приготвила за Христа благоугодно жилище.

Лукия веднага се събудила и с трепет казала на майка си:

- Майко, ти си здрава! Умолявам те в името на светицата, която те изцели със своите молитви: повече никога не ми споменавай, че съм сгодена, и не пожелавай да видиш смъртен плод в грешното ми тяло. Онова, което си решила да ми дадеш, когато се омъжа за смъртен човек, ми го дай, за да ида при Безсмъртния Жених Христос Господ, Пазителя на моето девство.

Майката отговорила:

- Грижливо пазех останалото от баща ти и за девет години умножих твоето наследство. Това, което придобих сама и все още мога да придобия, също е в твое разположение. Но първо ме погреби и тогава постъпвай с имуществото си така, както ти бъде угодно.

- Майко, чуй съвета ми - казала Лукия, - на Бог не е особено угоден онзи, който Му дава нещо, което не може да отнесе със себе си или да употреби за своя полза. Ако наистина искаш да извършиш богоугодно дело, дай на Бога това, което можешда употребиш за себе си. Когато умираш, няма да се нуждаеш от нищо земно и ще си безсилна да го вземеш със себе си. Затова, докато си жива и здрава, дай на Христа своето имущество и отделеното за мене.

Лукия повтаряла на майка си това всеки ден, докато накрая те не започнали да раздават и употребяват имуществото си за нуждите на бедните. За продажбата на имението, прекрасните съдове и скъпоценните камъни научил годеникът на Лукия, и огорчен, започнал да разпитва дойката на годеницата си:

- Какво означава тази внезапна продажба на имението и скъпоценностите?

Разумната дойка отговорила:

- Твоята невеста научи, че се продава едно наследствено имение за повече от 1000 жълтици. Тя иска да го купи за тебе и затова продава някои неща, за да събере толкова пари.

Момъкът повярвал на думите й, и като си мислел, че става въпрос за купуване на имот, вече не възразявал и дори сам поощрявал годеницата си и нейната майка да продават имуществото си. Но щом узнал, че всичко е раздадено на бедни, вдовици и сираци, че е похарчено за странници и Божии служители, веднага отишъл и съобщил на градоначалника Пасхазий, че годеницата му е християнка и следователно се противи на царските заповеди. Пасхазий извикал Лукия и започнал да я убеждава да принесе жертва на идолите.

Блажената му отговорила:

- Жива жертва и чисто и непорочно благочестие пред Богаи Отца е да се грижиш за сираците и вдовиците в техните скърби. През последните три години не вършех друго, освен да принасям жертва на Живия Бог. Сега вече нямам какво да принеса пред Него и Му принасям самата себе си. Нека Той стори с жертвата Си каквото Му е угодно.

- Тези думи - казал Пасхазий - можеш да говориш на подобните на теб християни, а пред мен, който следи да се спазват царските закони, споменаваш това напразно.

- Ти следваш царските закони - отговорила Лукия, - а аз се подчинявам на Божиите. Ти се боиш от царете, а аз - от Бога. Ти се стараеш да угодиш на царя, а аз желая да благоугодя на Единия Христос. Затова направи каквото сметнеш за добре, а аз ще правя това, за което зная, че ще ми е от полза.

- Ти пропиля наследството си заедно със съблазнителите си - казал Пасхазий - и затова говориш като блудница.

- Наследството си съм оставила на добро място - възразила Лукия - и никога не съм си позволявала да приемам съблазнители на душата и тялото.

Пасхазий попитал:

- Кого наричаш съблазнители на душата и тялото?

Тя отговорила:

- Вие сте съблазнителите на душата, за които апостолът казва: “лоши беседи развалят добрите нрави”, защото внушавате на хорските души прелюбодейството да оставят Небесния Жених, тоест своя Създател, и да последват дявола чрез служението на безсилните и бездушни идоли. А съблазнителите на тялото са онези, които предпочитат временните удоволствия пред вечното блаженство и преходните наслаждения поставят по-високо от безкрайните радости.

Пасхазий казал:

- Твоите разсъждения ще престанат, когато се стигне до изтезания и рани.

Лукия отвърнала:

- Божиите слова не ще замлъкнат никога.

- Нима ти си Бог? - възразил градоначалникът.

- Аз съм Божия рабиня - казала тя - и затова говоря Божии слова, както Той Сам е казал: “не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас”.

Пасхазий попитал:

- Нима в тебе има Свети Дух и да не би Той да говори чрез тебе?

- Апостолът казва - отвърнала Лукия, - че онези, които живеят непорочен живот, са Божии храмове и Духът Божий живее в тях.

Началникът възкликнал:

- Ще заповядам да те отведат в дома на безчестието, та Духът Божий да отстъпи от теб, когато бъдеш осквернена.

- Без волята на Духа никога не може да бъде осквернено тялото - отвърнала Лукия. - Дори да сложиш в ръката ми тамян и насила да го хвърлиш с нея в идолския жертвеник, Бог само ще се надсмее на това, защото Той ни осъжда за помислите и доброволните ни деяния, а не за действията, които другини карат да вършим насила. И насилственото лишаване от девството Той само допуска, както допуска изкушенията, разбойничеството, езичеството. Затова дори да заповядаш да се гаврят с мен, само ще увеличиш наградата за моята чистота.

- Ще заповядам да те безчестят до смърт - извикал Пасхазий, - ако не изпълниш царското повеление.

Лукия отговорила:

- Вече ти казах, че никога няма да склониш моята воля към греха. А всичко онова, което можеш да направиш с тялото, Христовата рабиня презира.

Тогава Пасхазий, този развратен и неправеден съдия, призовал при себе си собствениците на безчестни домове и им дал светицата с думите:

- Съберете хора и нека я поругават дотогава, докато не умре.

Когато повели светицата на поругание, Бог й дал такава тежест, че мъчителите не могли да я помръднат от мястото й. По разпореждане на мъчителя се събрали много хора и се опитвали да я поместят, но изнемогнали и се покрили с пот, а Господнята дева стояла непоколебима. Донесли въжета, вързали ръцете и нозете й и отново с всички сили се опитали да я повлекат, но тя останала неподвижна като скала. Пасхазий се смутил и не знаел какво да направи. Той свикал гадатели, вълшебници и всички идолски жреци и им заповядал да извършат магии, за да помръднат Лукия, но те не постигнали нищо. Тя стояла като прикована към земята и не било възможно да я отместят дори на крачка. Довели множество волски впрягове, за да я преместят и повлекат след себе си, но тя пак останала неподвижна.

Накрая Пасхазий я запитал:

- Какво вълшебство вършиш?

ни карат да вършим насила. И насилственото лишаване от девството Той само допуска, както допуска изкушенията, разбойничеството, езичеството. Затова дори да заповядаш да се гаврят с мен, само ще увеличиш наградата за моята чистота.

- Ще заповядам да те безчестят до смърт - извикал Пасхазий, - ако не изпълниш царското повеление.

Лукия отговорила:

- Вече ти казах, че никога няма да склониш моята воля към греха. А всичко онова, което можеш да направиш с тялото, Христовата рабиня презира.

Тогава Пасхазий, този развратен и неправеден съдия, призовал при себе си собствениците на безчестни домове и им дал светицата с думите:

- Съберете хора и нека я поругават дотогава, докато не умре.

Когато повели светицата на поругание, Бог й дал такава тежест, че мъчителите не могли да я помръднат от мястото й. По разпореждане на мъчителя се събрали много хора и се опитвали да я поместят, но изнемогнали и се покрили с пот, а Господнята дева стояла непоколебима. Донесли въжета, вързали ръцете и нозете й и отново с всички сили се опитали да я повлекат, но тя останала неподвижна като скала. Пасхазий се смутил и не знаел какво да направи. Той свикал гадатели, вълшебници и всички идолски жреци и им заповядал да извършат магии, за да помръднат Лукия, но те не постигнали нищо. Тя стояла като прикована към земята и не било възможно да я отместят дори на крачка. Довели множество волски впрягове, за да я преместят и повлекат след себе си, но тя пак останала неподвижна.

Накрая Пасхазий я запитал:

- Какво вълшебство вършиш?

- Това не е вълшебство - отвърнала тя, - а силата на Божията благодат.

- Защо хиляда души не могат да помръднат от място теб, слабата девойка?

- Дори да доведеш десет хиляди души, и те ще почувстват, че Дух Светий ми говори: “до тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно” .

Жалкият съдия се смутил и много се измъчвал в нечестивата си душа.

- Защо се измъчваш? - попитала го светата дева. - От какво се смущаваш? Ти вече изпита, че аз наистина съм храм на Живия Бог, и вярвай в това. Ако още не си се убедил, продължавай делото си.

Пасхазий изпаднал в още по-голямо негодувание, като видял, че светицата се смее на усилията му. Той заповядал да накладат около нея голям огън и да я поливат със сяра, смола и кипящо масло. Но тя се оградила с името на нашия Господ Иисус Христос, останала неподвижна и невредима и казала на мъчителя:

- Молех нашия Господ Иисус Христос огънят да няма власт над мене, а ти да станеш за посмешище на онези, които се надяват на Христа. Молех Го да продължи мъченията ми, за да се избавят вярващите от страха пред мъките, а невярващите да се лишат от възможността да похулват християнството.

Тогава неколцина от приближените на Пасхазий, които желаели да го освободят от тежкото и неудобно положение, заповядали на слугите да посекат с меч гърлото й, а после заедно с градоначалника си отишли вкъщи. Но колкото и силно дабила ранена, светицата не губела сили и говорела на народа:

- Благовестявам ви - казала тя, - че на Божията Църква се дарява мир, защото Диоклетиан се отказа от царството, а Максимиан е мъртъв. И както Катана има за своя застъпница моята сестра в Бога света Агатия, така и аз съм дадена от Него за защита на този град, ако изпълнявате волята Му и вярвате в това.

Докато Лукия с пронизано гърло говорела тези слова, неочаквано видяла да водят Пасхазий, окован в железни вериги. Това станало така, защото сицилийците тайно донесли в Рим, че управителят им немилосърдно разорява страната и отнема с насилие имуществото на гражданите. От столицата дошла заповед той да бъде окован и доведен на съд: там бил разпитан, осъден на смърт и посечен с меч. Когато го водели покрай светицата, тя все още била жива и макар ранена смъртно, стояла без да се помръдне. Животът не я оставял, докато не дошли свещеници и тя не се причастила с Пречиститие и Животворящи Христови Тайни. Чак когато след причастието всички възгласили: “Амин”, светата мъченица предала в ръцете на Господа чистата си душа. Погребали я с почести в църквата с нейно име за слава на Единия Бог в Троица, Отец и Син и Свети Дух, прославян во веки. Амин.


В памет на преподобния Арсений Латрийски

Преподобният Арсений бил родом от Константинопол и произхождал от знатни и благочестиви родители. Той си спечелил благоволението на царя и бил издигнат за военачалник и патриций Кивериотски.

Веднъж, когато с войската си плавал по море, се вдигнала страшна буря, корабите потънали и само той се спасил. След този случай Арсений се отрекъл от света, приел монашество и се отдал на молитвени подвизи, изнурявайки плътта си с пост, непрестанни бдения и тежки вериги. Отначало се подвизавал в една пустинна местност, а после отишъл на планината Латра в Мала Азия, където с молитва и кръстно знамение умъртвил смъртоносна аспида. После се преселил в Келиварския манастир и станал негов игумен, но се оттеглил оттам в една пещера, където с молитва прогонил прииждащите диви зверове. При него се събирали братя и той ги ръководел със спасителния пример на своя живот и душеполезни наставления. Преподобният обикновено се затварял в тясната си килия за цяла седмица в дълбоко безмълвие и уединение, а в неделните дни поучавал братята и приемал храна.

Със своите сурови подвизи и добродетелен живот той достигнал такова съвършенство, че бил хранен от ангел, с жезъла си превърнал солената вода в сладка и като извършил много други чудеса, починал мирно сред братята.