Жития на светиите Август

Свети мъченици Адриан и Наталия

Свети мъченици Адриан и Наталия

26 август: Св. мчци Адриан и Наталия и 33 сподвижници. St. Tithoes. Преп. Адриан Ондрусовски Владимирска икона на Матер Божия- сретение. Псково-Печерска икона на МБ - “Умиление”

Житие на св. мъченици Адриан и Наталия

Император Максимиан в столицата си гр. Никодимия издал заповед грижливо да се издирят християните и да се дадат под съд. Били обещани парични награди на ония, които изпълняват тая заповед и откриват християни. Които пък ги укривали, заплашвали ги със строги наказания. И почнали езичниците да издават познатите християни и да ги довеждат на съд при царя. Веднъж по указанието на някои от жителите на Никодимия войниците на Максимиан намерили в една пещера 23 човека, които заявили, че вярват в Христа. Войниците ги вързали и отвели при царя. Царят в това време отивал в езическия храм за жертвоприношение. Като го срещнали, войниците му представили вързаните християни и му казали: “Ето непокорните на твоите заповеди и хулителите на нашите богове!” Царят сам разпитвал християните, които без страх изповядвали своята вяра, а на заканите на царя, че ще ги подложи на мъчение, отговорили, че не се боят да страдат за името на Иисус Христос. Разгневеният Максимиан заповядал още тук да ги бият най-жестоко. Те търпеливо понесли изтезанието, като казвали, че се надяват да получат на небето безсмъртни венци.

- Безумци - казал им Максимиан, - вие очаквате венци на вашите глави, които аз ще заповядам да отсекат! Оставете вашата лъжлива вяра и не погубвайте себе си!

Но мъчениците останали непоколебими. След като ги изтезавали до полусмърт, отвели ги в преторията, за да запишат там имената им като на осъдени на смърт.

Един от членовете на преторията, по име Адриан, знатен и богат човек, бил свидетел на изтезанията и непостижимото за него, като езичник, търпение на християните. Под влияние на поразилото го впечатление той взел да ги разпитва каква награда очаквате от своя Бог за това чудно тяхно търпение. И в разговора с едва дишащите от телесна изнемога мъченици Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки и гледайки тия люде, той рабрал божествената истина и като застанал сред преторията, казал на писарите, които записвали осъдените на смърт: “Запишете и моето име заедно с имената на тия светци, защото и аз вярвам в техния Бог Христос и с радост ще умра за Него!”

Учуденият писар побързал да уведоми царя, че Адриан се обявил за хриситянин, а царят веднага го повикал при себе си.

- Какво ти стана, Адриане? – казал му той. – Побъркал ли си се? Вярно ли е, че си искал да умреш с тия люде, осъдени на смърт?

- Не съм се побъркал – спокойно отговорил Адриан, - а напротив – вразумих се от своето предишно безумие.

- Стига си приказвал глупости – казал му царят, - а искай прошка и заяви, че си сгрешил и се разкайваш и тогава ще зачеркнат името ти в списъка на осъдените!

- От днес моля истинния Бог да ми прости предишните мои езически заблуди – отговорил Адриан.

Тогава царят се разгневил, заповядал да оковат Адриан в тежки железни вериги и да го отведат в тъмница, гдето били затворени св. мъченици. Заповедта на царя била изпълнена.

Между това един Адрианов слуга, който бил при него в оня ден, побързал да иде у дома му, за да уведоми жена му Наталия за случилото се: “Нашият господар оковаха във вериги и отведоха в тъмница!” Това известие поразило младата жена, която скоро се била омъжила и нежно обичала своя мъж. Тя заплакала и с безпокойство питала слугата, знае ли той за какво престъпление са отвели Адриан в тъмница.

- Аз видях, че в преторията бяха довели няколко човека, мъчени за някой си Христос – отговорил слугата. – Тия люде ги осъдиха на смърт, а нашият господар заповяда да впишат и неговото име с техните имена и каза, че иска да умре с тях.

- Ти точно ли знаеш, за какво са мъчили тия люде? – запитала Наталия.

- Както вече ти казах, - отговорил слугата, - тях ги мъчиха за някой си Христос и за туй, че не искат да изпълнят царските повели и да се поклонят на боговете.

За учудване на слугата Наталия изведнъж престанала да плаче и на лицето й се изразила най-жива радост. Тя била тайна християнка и от всичкото си сърце желаела обръщането на своя мъж към истинския Бог. Тя, разбира се, знаела, че в такъв случай го заплашва смърт. Но спасението на неговата душа било за нея по-скъпо от всичко.

След като се облякла в най-хубавите си дрехи в знак на радост, Наталия побързала да отиде при мъжа си в тъмницата. Там тя паднала в нозете му, целунала неговите окови и проливайки радостни сълзи, казвала: “Блажен си ти, съпруже мой, понеже намери истинското, вечното съкровище, като повярва в Христа! Моля те остани докрай в това звание, към което си сега призован чрез Божието милосърдие!” И с всичката пламенност на собствената си вяра и любов към Бога и към своя мъж, с когото тъй малко била в съпружество, младата жена се стараела да го укрепи за подвига на предстоящото му мъченичество. Молила тя и другите затворници – християни да просвещават новообърнатия, като му говорят за Бога и за вечния живот, та да се не поколебае той да пожертва за Него временния живот. И по такъв начин до самата смърт на мъжа си Наталия не преставала да поддържа неговото мъжество и да го въодушевлява сред изтезанията, на които го подлагали заради неговото твърдо изповедание на Христа. Всичкото време тя прекарвала в тъмницата, като прислужвала на мъчениците и измивала раните им. Когато мъжът й заговорил как да се разпореди с имотите им, тя го прекъснала, като му напомнила, че сега нито една мисъл за земното не трябва да го отвлича от размишлениета за вечността, която се открива пред него.

И някои други християнки, по примера на Наталия, усърдно прислужвали на затворените в тъмницата мъченици, които спокойно и радостно се готвели за смърт. Наталия, между другото, казвала на мъжа си: “Съпруже мой, когато ти застанеш пред Бога, моли го, щото и аз скоро да те последвам и да се не разделя с тебе в блажената вечност! Боя се, да не би царят да ме принуди да се омъжа. Моли се за мене!”

Понеже мъчениците съвършено били отслабнали от страданията и мъченията, а някои от тях били вече и на умиране, заповядано било да се изпълни над тях смъртната присъда. За да продължат обаче страданията им, пречупили им с чук ръцете и нозете и след това ги убили. Адриан, който едничък още не бил изгубил сили, бил предаден на изтезание. Наталия докрай била при него, докрай го ободрявала чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот и имала утехата да го види непоколебим в мъченически подвиг и радостно сред мъчения да предава душата си Богу.

Телата на св. мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Там побързала да отиде и Наталия, като по тоя начин се скрила от един знатен човек, който искал да се жени за нея.

Като пристигнала във Византион, гдето християните с любов я приели, Наталия се помолила веднъж в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който й възвестил за нейната близка смърт. Като разказала на християните за съновидението, Наталия скоро след това безболезнено и тихо се поминала, като заспала вечния си сън при гроба на своя мъж. Тя също така е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, защото с душата си пострадала за Христа и послужила с любов на Неговите мъченици.