Жития на светиите Август

Свети мъченик Мирон Презвитер

Свети мъченик Мирон Презвитер. Преподобни Алипий иконописец

17 август: Св. мчк Мирон Презвитер. Мчци Павел и Иулиания. Преп. Алипий, иконописец Печерски. Мчк Патрокъл. Мчци Стратон, Филип, Евтихиан и Киприан. Мчци Оирс/Фирс, Левкий, Коронат и друж. Свенска (Печерска) икона на Божията майка.

Житие на св. мъченик Мирон Презвитер

Свети мъченик Мирон бил свещеник в някое място в Ахаия. Той бил от богат и знатен род. Отличавал се със своя благ характер. Бил кротък, боголюбив и човеколюбив.

Във времето на Деций на самия ден Рождество Христово езичници се втурнали в храма. В своя гняв те го хвърлили в силно нагорещена пещ, но Мирон излязъл невредим. Това чудо не вразумило мъчителите, а ги довело до още по-голяма ярост. Особено разгневен бил съдията Антипатър. Той заповядал да одерат на ремъци кожата на Мирон от главата до нозете. Мъченикът доловил един такъв ремък от своята кожа и с него ударил по лицето съдията – мъчител. Съдията изпаднал в ужас, взел меча и се самоубил. Най-после св. Мирон бил отведен в гр. Кизик и там го посекли с меч. Това станало в 250 година.

Житие на преподобния наш отец Алипий Печерски

Преподобният наш отец Алипий се проявил като подражател на свети евангелист Лука, понеже служел на Господа, Който ни е сътворил по Свой образ и подобие Бит. 1:26.. Бил подобен на свети Лука в това, че не само изобразявал чудодействено лицата на светците върху иконите, но и въплъщавал в душата си техните добродетели. Той бил освен това дивен лекар. Благочестното му житие ни е предадено в този вид:

Преподобните Антоний и Теодосий са основатели на Киевско-Печерската лавра. Паметта на свети Антоний се празнува от светата Църква на 10 юли, а на преподобния Теодосий - на 3 май.

По време на управлението на благоверния киевски княз Всеволод Ярославович, при игумена преподобни Никон се явили гръцки иконописци за да украсят светата Печерска църква по Божий промисъл и по съвета на преподобните отци Антоний и Теодосий, които се явили в Константинопол по чудесен начин десет години след преставянето си.

Блаженият Алипий бил предаден от родителите си на тези иконописци, за да се обучава на иконопис. Свети Алипий бил очевидец на дивното чудо, за което се говори в сказанието за Печерската църква: когато иконописците украсявали със стенописи светия олтар, в него сама се изобразила иконата на Пресвета Богородица. При това иконата просияла и блестяла по-ярко от слънце. След това от устата на Пресвета Богородица излетял гълъб, който, като летял дълго из църквата, влетял в устата на Спасителя, изобразен на иконата, намираща се в горната част на църквата. - Тогава именно се учел блаженият Алипий, като помагал на своите учители. Освен това той благолепно украсявал и душата си, понеже благодатта на Пресветия Дух пребъдвала в тази Печерска църква.

Когато гръцките иконописци завършили делото си и украсили с икони светата църква, и Алипий бил украсен от преподобния игумен Никон с чудния образ на светия ангелски иночески чин. И свети Алипий започнал да се обучава на изкуството да изобразява в душата си добродетелите на светците, бидейки обучен вече да изобразява веществено (на иконите) ликовете им.

Свети Алипий бил толкова изкусен в делото си, че по Божията благодат с видимо изображение на иконата като че изобразявал самия духовен образ на добродетелта. Понеже се обучавал на иконописното изкуство не заради придобиване на богатство, но за придобиване на добродетели, той постоянно се трудел, като рисувал икони за игумена, за братята и за всички нуждаещи се, нищо не взимайки за своя труд.

Блаженият Алипий молел всички, видели някъде овехтели икони в някоя църква, да му съобщават. Тогава, като не изисквал никакво възнаграждение за труда си, украсявал с изкуството си тези църкви. Когато светецът бил свободен от такава работа, се упражнявал в иконопис за себе си и живописвал икони, които давал на тези, от които взимал на заем злато или сребро, необходимо за украса на иконите. Така постъпвал светецът, за да не прекарва времето си в празнота. Той се уподобявал на древните свети отци, които се занимавали постоянно с ръкоделие. Дори на самия върховен апостол Павел, който говори за себе си: "...сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце" Деяния на Светите Апостоли 20:34.

Ако се случвало да заработи някаква парична сума с делото на ръцете си, свети Алипий я разделял на три части: първата част изразходвал за обновление на иконите, втората - за милостиня на просяците, а третата предавал за манастирски нужди. Така постъпвал светецът всяка година, като не си давал покой нито денем, нито нощем, понеже нощем се упражнявал в молитвено бодърствуване и поклони, а през деня с велико смирение, нестяжение, чистота, търпение, пост, богомислие и любов се занимавал с ръкоделие. Никой никога не го виждал в безделие и при всичко това той никога не пропускал молитвените събирания, макар и за своите занимания.