Жития на светиите Април

Успение на св. Методий Славянобългарски

Успение на Свети Методий Славянобългарски. Свети Евтихий

6 април: * Св. равноап. Методий, архиеп. Моравски, Славянски Първоучител [885 г.]. Свт. Евтихий, патр. Константинополски [582 г.]. Свщмчк Архилий презвитер и мчк Иеремия Римски [III в.]. Преп. Платонида Сирийска [308 г.]. Свв. 120 мчци Персийски [347 г.]. Преп. Григорий Атонски (наставник на св. Григорий Палама) [нач. XIV в.]. Преп. Григорий Синаит [1346 г.]. Препмчк Генадий Дионисиатски [1818 г.]. Мчци Мануил, Теодор, Георги, Михаил и Георги от Самотраки [1835 г.]

Св. Методий бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ – свети Кирил . В ранната си младост той бил избрал военно поприще и десет години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия). Подир някое време тук при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От това време те не са се разделяли до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело – създаване на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните.

В Моравия светите братя заедно учели народа на христианската вяра с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. От това време свети Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.

Но клеветите продължавали: ту го обвинявали пред местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот; ту на римския папа внушавали, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали съобщения, че Методий много се приспособил към римския папа. Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети. Най-после враговете успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ.

И всред борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.

Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград и – според житието му – "лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица". Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.

Житие на свети Евтихий, патриарх Цариградски

свети Евтихий, патриарх Цариградски
Свети Евтихий, патриарх Цариградски. Фреска от манастира Грачаница в Косово

Свети Евтихий се родил в малоазийската област Фригия. Баща му бил на военна служба. Майка му била дъщеря на благочестив свещеник. Малкият Евтихий бил кръстен от своя дядо, от когото получил и първоначалното си образование и възпитание. Той проявил голяма склонност към учението и, когато навършил дванадесет години, родителите му го изпратили в Цариград да продължи образованието си.

С голямо усърдие той изучавал духовните науки. Когато придобил достатъчно мъдрост, Евтихий решил да се посвети в служба на Бога, като остави светския живот и приеме духовен сан. На тридесетгодишна възраст бил ръкоположен за свещеник, а скоро след това бил възведен и в архимандритско достойнство, като му било възложено да се грижи за манастирите в Амасийската епархия. Като навършил 40 години, Евтихий бил избран за цариградски патриарх.

По това време в Източната църква имало вълнения, възбудени от разни лъжеучители. За да се възстанови мирът в Църквата и да бъдат осъдени еретическите учения, през 553 г. бил свикан в Цариград вселенски събор. Като негов председател патриарх Евтихий положил много усилия за защита на православното учение.

Тогавашният император Юстиниан Велики (527-565 г.), който отначало имал православни разбирания, временно се увлякъл от лъжеученията и започнал да покровителства еретиците. Евтихий, който смело пазел чистотата на църковното учение, изобличил императора за неговите неправославни възгледи. Затова по заповед на Юстиниан той бил изпратен на заточение, което продължило 12 години и 8 месеца.

В края на живота си, малко преди да почине, Юстиниан се разкаял за заблужденията си. Той поръчал на своя наследник Юстин да върне Евтихий на патриаршеския престол. Това му желание било изпълнено. С възклицания: "Благословен грядий во имя Господне" (Мат. 21:9) народът радостно посрещнал патриарха–изгнаник.

Наближавал краят на живота му. Само четири години и половина управлявал светият изповедник Цариградската църква. През този кратък период той положил много усилия да утвърди православието и да издигне на по-голяма висота духовния живот на своето паство.

Свети Евтихий починал на 70 години, прославен чрез своя живот и чудотворна сила. Мощите му били погребани в храма "Св. Апостоли", а по-късно били пренесени от Цариград във Венеция.