Жития на светиите Април

Свети Исидор Севилски. Преподобни Йосиф Песнописец и Георги в Малея. Свети свещеномъченик Никита Серски

Свети Исидор Севилски. Преподобни Йосиф Песнописец и Георги в Малея. Свети свещеномъченик Никита Серски

4 април: Преп. Йосиф Песнописец [883 г.]. Преп. Георги Малеин [IX в.]. Мчца Фервута Селевкийска [ок. 342 г.]. Преп. Зосима отшелник, Палестински [523 г.]. Свт. Исидор Севилски [636 г.]. Преп. Йосиф Киево-Печерски [XIV в.]. Преп. Зосима Вологодски [ок. 1550 г.]. Преп. Теона Солунски [XIV в.]. Препмчк Никита Славянин, Атонски [1808 г.]. Новосвщмчк Василий (Зеленцов), еп. Прилукски [1930 г.]. Икони на Божията Майка “Избавителка” и “Живоносен Източник”

Свети Исидор Севилски (на испански: San Isidoro de Sevilla, на латински: Sanctus Isidorus Hispalensis) е архиепископ на Севиля повече от три десетилетия и има слава на един от най-великите учени от времето на Ранното Средновековие. Всички исторически писания за Испания, написани по-нататък в Средновековието, се основават на историческите трудове на Исидор. Той също помага много за приемането на астрологията в Средновековна Европа.

Исидор е роден през 560 г. в Картахена, Испания. Произхожда по линия на баща си от старо римско аристократическо семейство. Внук е по майчина линия на вестготски крал.

През 601 г. Исидор става епископ в Севиля. Бил е един от най-влиятелните политици на Вестготското кралство.

Най-известните негови произведения, които се използват за исторически извори са съчиненията му "История на кралете на готите, вандалите и свевите", "За природата на нещата" ((De natura rerum ) и "Етимолигии" (Etymologiae u Originum sive etymologicarum libri viginti). Последното е особено интересно, тъй като е подобно на енциклопедия и представя произхода и значението на важни термини и научни дисциплини като право, история, земеделие, математика, риторика, граматика. Освен това съдържа сведения за минерали, метали, земя и др., а има и схоластични разсъждения.

Умира на 4 април 636 година.

Преподобни Йосиф Песнописец

Житие на св. преподобни Йосиф Песнописец

Преподобни Йосиф се родил на остров Сицилия в началото на деветия век. Родителите му били благочестиви люде. Те дали добро образование на своя син, който още от малък придобил високи добродетели и напреднал в изучаване на Свещеното Писание. Дете бил той, когато родината му била нападната от врагове. За да се спаси, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в гр. Солун, където постъпил в манастир.

Младият инок изпълнявал с усърдие всички манастирски задължения. Проявил пълно послушание, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благочестив живот и се удивлявали на голямата му мъдрост. След известно време в Солун дошъл св. Григорий Декаполит. Той се запознал с младия Йосиф – вече свещеник, и много го обикнал.

По това време животът на Христовата църква на Изток бил смутен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и жестоко измъчвани. Най-разпалена била тази борба в Цариград, където по-рано начело на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г)., и Константин V Копроним (741–775 г.). След кратко затишие гонението било отново възобновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Армянин (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.). А това е тъкмо времето, през което е живял преподобни Йосиф Песнописец.

Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението срещу почитателите на светите икони, той ги подлагал на тежки наказания: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тъмница, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да подкрепи духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя събрат, но като преценили нуждите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата броня на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото учение на лукавите еретици, а да се придържат към древното учение на Църквата.

Гонението все повече се засилвало. Наказанията взимали масов характер и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. (По онова време Цариградската и Римската църква още не били разделени.) Трудно и опасно било да се изпълни това поръчение, защото правителството строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, но приел тази опасна мисия. Качил се на един кораб и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил заловен и затворен в тъмница на остров Крит. Там имало и много други затворници. Еретиците се отнасяли много строго към тях. Някои, като не могли да понесат лишенията и страданията, започнали да падат духом. Йосиф, който бил окован в тежки вериги, непрекъснато ги ободрявал и утешавал, като ги съветвал с търпение и мъжество да се покорят на Божията воля.

- Какво по-приятно и по-радостно може да има за нас сега от това – да страдаме за името на нашия Бог и за иконите на Неговите светии? – казвал той на другарите си. – Нека имаме пред очите си лъчезарния образ на св. ап. Павел, който прие веригите като украшение и се радваше, че се е удостоил да страда за Христа. Нека подражаваме на самия Христос, Който пострада за нас, бидейки безгрешен. Той не укорявал хулителите и не се противил на тия, които Го мъчели. Ако ние искаме да носим игото на Христово, трябва да вървим по Неговите стъпки и заедно с Него да понасяме нашите страдания. Такъв път е отредил Бог за нашето спасение – пътя на скърбите и страданията. Няма защо да се смущаваме, щом като страдаме затова, че почитаме иконата на Спасителя и на пречистата Му Майка. Ние не можем да изпълним неразумните заповеди на царя.

Ободрени от думите на Йосифа, затворниците търпеливо понасяли страданията, а които били осъдени на смърт, посрещали я без страх. Между затворниците имало и един епископ. Твърд бил той във вярата си и отдавал благоговейна почит на светите икони. Но заради високия му сан той бил подложен на непоносими мъчения. Като не могъл да търпи повече, той започнал да се колебае, дали да се съгласи с еретиците, за да се освободи от мъченията. Йосиф забелязал това и със сълзи на очите го молел и съветвал да победи съмнението и да умре за Христовата икона, както е готов да умре за самия Христо. Думите на Йосиф били толкова убедителни, че епископът се разкаял за своето малодушие и с мъжество приел мъченическа смърт.

Цели шест години престоял Йосиф в тъмница. След смъртта на Лъв Армянин гонението срещу почитателите на светите икони се прекратило. Преданието разказва, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за смъртта на императора, а след това по чудесен начин го избавил от тъмницата. Йосиф веднага заминал за Цариград, но там с огорчение узнал, че св. Григорий Декаполит не е вече жив. Йосиф построил църква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наблизо издигнал и манастир, в който скоро се събрали много монаси.

Още когато бил в Солун, Йосиф получил от един благочестив човек частица от светите мощи на апостол Вартоломей. Той пазел тази придобивка като голямо съкровище. Сега той съградил църква в памет на апостол Вартоломей, в която поставил мощите му. Йосиф много искал да състави и хвалебна песен за ап. Вартоломей, та празникът му да се чества по-тържествено. В навечерието на празника Йосиф, уединен в килията си, продължително и съсредоточено се молел Бог да му даде премъдрост, за да може достойно да възхвали апостола. Същата нощ му се явил апостолът, подал му Евангелието и казал: "Да те благослови всевишната Божия десница, и от езика ти да потекат водите на небесната премъдрост; Дух Свети да пребъдва в твоето сърце, а песните ти да усладят вселената." Вдъхновен от Божия Дух, Йосиф от този момент започнал да пише хвалебни песни за прослава на светиите и на Божията Майка. Тези вдъхновени песни, известни под името канони, и до сега се четат през време на богослужението.

Не било съдено на Йосиф да продължи спокойно живота си в съградената от него обител. Църквата отново била смутена от еретиците. Иконоборците намерили подкрепа от император Теофил (829–842 г.). Гонението срещу православните започнало с нова сила. Йосиф се явил непоколебим защитник на учението на Църквата и затова бил заточен в Херсон, където останал до смъртта на императора. Императрица Теодора, която управлявала вместо малолетния си син Михаил ІІІ, върнала Йосифа в Цариград, а патриарх Игнатий му дал висока служба в Църквата. След няколко години обаче той пак трябвало да поеме трудния път на заточението.

Знатният велможа Варда, брат на императрицата, се развел с жена си и се оженил за една близка своя роднина, като с това нарушил църковните канони. Както някога св. Йоан Предтеча изобличил Ирода, загдето се оженил за братовата си жена, така сега преподобни Йосиф изобличил Варда за беззаконната му постъпка. Това озлобило всесилния Варда и той изпратил на заточение Йосифа и патриарх Игнатий.

Когато по-късно на византийския престол се възкачил Василий Македонянин (867–886 г.), преподобни Йосиф отново бил върнат от заточение. Последните дни от живота си той прекарал в Цариград, обичан и уважаван от всички.

Патриарх Фотий много почитал преподобния. Той го наричал "човек Божий", "ангел в плът" и "отец на отците" и наредил всички духовници да го приемат за свой духовен отец, като му разкриват своята съвест и изповядват пред него греховете си.

Доживял дълбока старост, преподобни Йосиф насън бил известен от Бога за близката си смърт. И наистина, той скоро заболял и спокойно очаквал края на земния си живот.

- Благодаря Ти, Господи Боже мой – шепнел той в последния си час, - че си ме пазил под сянката на Своите крила през всички дни на живота ми. Запази докрай душата ми. Запази своето стадо и запази до свършека на света онова, което е сътворила Твоята десница. Бъди помощник на Твоята Църква и я запази в мир и спокойствие навеки. Макар и да не съм от числото на Твоите угодници, защото съм грешен пред Тебе, но поради голямата си благост, не гледай на греховете ми, а ме направи достоен за участта на Твоите синове!

След молитвата преподобни Йосиф се причастил със светите Тайни, благословил всички, които били при него, и тихо предал душата си на Бога. На погребението му се стекло голямо множество народ – духовници и миряни. Всички плачели за Божия угодник, като го наричали баща, учител, благодетел, утешител и водач към спасението.

В същия час, когато починал преподобни Йосиф, един от неговите приятели, който в това време не бил при него, се удостоил с чудесно видение. Като седял в стаята си, той чул глас, който му казал: "Излез вън и виж чудните Божии тайни". Той излязъл навън и видял на небето необикновено сияние. В голям светъл кръг били наредени апостолите, мъчениците, пророците и светителите, а сред тях била пресвета Дева Богородица. Всички те се събрали да посрещнат душата, която заминавала от земята. На въпроса: "Чия е тая душа, която се е удостоила с такава голяма чест?" същият глас отговорил: "Това е чистата душа на преподобни Йосиф Песнописец, който бе надарен с благодатта на Светия Дух – да подражава живота на апостолите и мъчениците и да възхвали делата им с вдъхновени духовни песни. Затова сега те с чест посрещат неговата душа".

И досега вярващите слушат съставените от преподобни Йосиф Песнописец химни и се наслаждават на чудната поезия, с която той е възхвалил подвизите и делата на Божиите угодници.

Житие на свети свещеномъченик Никита Серски

Св. Никита бил македонски българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир "Св. Пантелеймон", гдето като йеромонах бил ефимерии – чреден свещеник. Оттук той преминал на безмълвие в скита "Св. Анна", гдето в уединение до такава степен се разпалило сърцето му от любов към Христа, че той напуснал Атон и дошъл в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра. Той се установил в метоха на известния Серски манастир "Св. Йоан Предтеча", гдето продължавал усилено с пост и молитва подготовката си към предстоящия подвиг.

На Велика сряда отишъл в джамията "Св. София" (Ахмат паша), гдето живеел мохамеданският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница.

На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор между преподобни Никита и най-силния тяхен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на мохамеданството. Спорът продължил доста за посрамяване на мохамеданите, за които изходът от подобни затруднения всякога бил да бъде запитан подсъдимия за Мохамеда. Св. Никита откровено казал: "Аз считам Мохамеда за измамник и за чувствен дявол"!

След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамеда и проповядвал християнство на мохамеданите! Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, гдето го подложили на страшни мъчения: тъмничният стражар дълго държал горяща свещ под ноздрите му, на главата му надявали нажежен железен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Великата събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили. Мъченикът поискал прошка от всички и всички простил.

Тялото му било оставено три дни да виси на бесилката, но то никак не се изменило и през всичкото време било обърнато с лице към изток. На третия ден на Великден протекла кръв от големия пръст на дясната нога и текла цял ден. Християните я събирали заедно с земната пръст за благословение. Същия ден вечерта беят разрешил на християните да снемат тялото и те го погребали зад църквата "Св. Николай". Мнозина виждали светлина над бесилката, преди да бъде снет свещеномъченикът. Един търговец не искал да го почита като мъченик, понеже той сам си навлякъл мъчение. Но насъне чул глас от иконата на Спасителя: "Вярвай без да се съмняваш, че Никита е истински Мой мъченик"! Има съставена служба, по която се празнува годишната му памет в руския манастир "Св. Пантелеймон" и в скита "Св. Ана" на Атонската Света Гора.