Жития на светиите Април

Преподобни Теодор Трихина. Апостол Закхей

Преподобни Теодор Трихина

20 април: Преп. Теодор Трихина [490 г.]. Св. ап. Закхей. Свт. Ветран и Теотим, епископи на Мала Скития [ок. 378 г.]. Свт. Григорий [593 г.], Анастасий I Синаит [599 г.], Анастасий II [ок. 610 г.], патриарси Антиохийски. Преп. Анастасий, игум. Синайски [695 г.]. Преп. Атанасий, основател на Метеора. Св. Кедвала, крал на Западна Саксония [687 г.] (Брит.). Преп. Йоасаф Метеорски, Сръбски [1423 г.]. Преп. Александър, игум. Ошевенски [1479 г.]. Мчк Гавриил Белостокски [1690 г.]. Икона на Божията Майка «Кипърска»

Теодор бил родом от Цариград. Но още като юноша се отказал от бащиното си богатство и отишъл в манастир някъде в Тракия. Станал монах и се отдал на аскетичен живот – спял малко и винаги на камък, ходел гологлав и се обличал в груба власеница, трихина. За неговата преданост към Бог бил надарен с чудотворна сила, която се проявявала както приживе, така и след смъртта му. Преподобний Теодор Трихина умрял през 400 година. Много слепи и грухи, недъгави и прокажени намери изцеление за страданията си на гроба на светия монах.

Ап. Закхей

Сред стотиците жители, оставили работата си и излезли да посрещнат прочутия млад Учител от Галилея, е богатият началник на местните митари Закхей. Той е единственият човек в Библията, който носи това име. Подобно е името Закхай, чиито 760 потомци се връщат в Св. Земя от вавилонски плен (1 Ездра 2:9; Неем. 7:14). Този еврейско име произхожда от корена zak, който означава “чист”. Скверното поведение на Закхей обаче е пълна противоположност на значението на неговото име. Градът, в който той живее – Йерихон, е прокълнат в Библията (Иис. Нав. 6:25) и до него върлуват разбойници (Лук. 10:30).

За този митар Евангелието казва: “някой си Закхей”. Явно този човек не е известен извън Йерихон, но в самия град той е печално прочут. Мнозина съграждани на Закхей го възприемат като престъпник, който е облечен във власт. Всички се страхуват от него, но никой не го обича. По времето на Спасителя митарите са данъчни и митнически чиновници, които осигуряват връзката между римските окупатори и местното еврейско население. Те са мразени от хората поради голямата им корумпираност и алчност. С думата “митар” винаги се свързва морална греховност и нечистоплътност. Евангелието също уточнява, че Закхей е дребен на ръст. Това е много рядко уточнение в Библията. За Саул, който по-късно става цар, се казва, че е по-висок с цяла глава от останалия народ (1 Цар. 9:2). Ниските хора често се отличават със силно развита амбиция и стремеж да компенсират физическия си дефект с доминиране над хората. Едно от най-известните джуджета в историята е диктаторът Наполеон. Няма съмнение, че Закхей спада към този тип кариеристи. Той сътрудничи доброволно на римските окупатори на Палестина, за да получи изгодния пост главен събирач на данъци и да експлоатира хищнически своите бедни сънародници.

Евангелието пренебрегва лошата репутация и незаконното имане на Закхей и подхожда към него само като човек. Обикновено хората поставят на първо място в живота си външния успех, земната слава, спечелените средства. Но от гледната точка на Евангелието тези материални ценности са преходни и несъществени. От значение е това, което се съдържа в душата на човека. Затова Словото Божие казва: “Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1 Цар. 16:7). Евангелието не осъжда Закхей за неговото богатство, не го нарича “престъпник” и “грабител”, не му отрежда участ с дявола. Въпреки цялото си падение този човек е запазил дълбоко в душата си стремеж към възвишеното и божественото.

От струпаната по пътя тълпа дребният Закхей не може да съзре пътуващият Христос. Хората толкова го мразят, че при всеки негов опит да застане най-отпред той е блъскан и изтласкван назад. Тогава митарят се оглежда и вижда една голяма стара смокиня, на която са увиснали гроздове деца. Закхей си плюе на ръцете и се покатерва на дървото. Той не се поколебава да направи това, въпреки че е възрастен и неговите съграждани биха могли да му се присмеят. Дребният Закхей напомня за друг случай с децата, които искат да видят Иисус, но си спирани от възрастните (Лук. 18:15-17). Той е движен от най-обикновено любопитство и сигурно се чуди как да разпознае Христос, Който външно не се отличава от другите. Но точно когато Иисус минава под дървото, Той вдига поглед нагоре. Без някога да е чувал за Закхей или да е говорил с него, Христос произнася името му и го подканя да се подготви, защото ще му гостува. Подобно на самарянката, която е смаяна от прозорливостта на Спасителя, началникът на митарите остава потресен от всезнанието на божествения Проповедник. Самопоканата на Христос предизвиква недоволство и ропот у някои местни “праведници”, които отказват да контактуват с грешници. Сцената с Христос и Закхей в смокинята повтаря сцената хиляди години по-рано в Едем, където съгрешилият Адам надзърта плахо сред шумата, а Бог го търси, за да предизвика неговото покаяние (Бит. 3:8).

Ние никога няма да узнаем какъв разговор водят Богочовекът и митарят, но е ясно, че в душата на Закхей настъпва коренна промяна. Той застава пред Христос и Му обещава, че ще раздаде половината от богатството си на бедните, а ако е обидил някого, ще му върне четворно. Последните думи са в съгласие с Мойсеевия Закон, според който открадната овца трябва да се върне в четворен размер (Изх. 22:1). Самият Закхей е заблудената овца, която доброволно се връща в стадото. Възрадван, Христос казва, че днес настъпва спасението на целия този дом, защото и Закхей е син на Авраам, а Синът Човешки е дошъл, за да потърси и спаси погиналите. Богочовекът е въплътеното спасение и затова праведният Симеон, който държи Младенеца Иисус, казва: "Днес очите ми видяха Твоето спасение…” (Лук. 2:30).

В много случаи Христос се проявява като божествен Чудотворец. Той излекува болестите на страдалци, възкресява мъртъвци, прощава грехове. При Закхей недъгът е невидим, но също е изцелен; душата е умъртвена, но е обновена; греховете са натрупани, но заличени. Без да се отказва от длъжността си, този човек решава да й придаде нов смисъл и значение. “Честен митар” звучи тогава и сега като оксиморон, но Закхей, чието име означава “чист”, решава да води живот, синонимен на семантиката на името си.

В историята Закхей остава не със своето сребролюбие и отдавна изчезнало богатство, а със своето вътрешна обнова и дълбоката промяна, която му носи докосването до божественото. Дано Бог просвети и нашите сърца подобно на Закхей, за да разберем, че ще угодим на Бога и ще имаме истински успех в живота само ако служим безкористно на Църквата и ближните.