На Велики вторник от Страстната седмица се припомня притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората трябва да бъдат богати на добри дела в очакване на бъдещия съд.

Велики Вторник

На Велики вторник от Страстната седмица се припомня притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората трябва да бъдат богати на добри дела в очакване на бъдещия съд.

На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив".

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: "да бъде милостта Му вечна, алилуя"! Страстната седмица е последната от Великденския пост, който продължава осем седмици. През тази седмица от Лазаровден всеки ден е значителен до Възкресението Христово.

Евангелие според Матей 25:1-30

1. Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2. пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5. и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8. а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
10. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
11. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12. А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Печат