Изказване на пресконференция по тематиката

svobodata.org | 10 Януари 2010

ОПИСАНИЕ на проблема

Ще си позволя да ви отнема около петнадесет минути и да говоря по проблема с една малка презентация, която съм направил. Горе на екрана над мен можете да наблюдавате, ако желаете. Според нас, аспектите на проблема са няколко неща, първо разбира се правната обосновка, която спомена г-н Ганев, която се разпространява по медиите, която по-късно съм сигурен, че ще се говори доста по нея. Следващото, това са човешките права за които отново г-н ГГанев говори за тях. Явно има противоречия в основни документи, които са в основата на демокрацията в България и в ЕС.

Следващото, това е социалният проблем, аз съм в качеството си на представител на този социален и на този технически проблем, който предизвиква тази наредба. Социалният аспект, това е недоверието на хората в службите, недоверието на хората в държавата, недоверието на хората в това как информацията, с която те разполагат и считат за лична ще бъде използвана и ще бъде употребявана. Техническият проблем, на който изобщо няма да се спирам плаши много хора, защото за да бъде извършено едно такова нещо, което се изисква много разходи и второ изключително е трудно това нещо да стане.

От страна на бизнеса проблема е изключително голям и отговорен, който може би е леко свързан и със социалния понеже бизнеса е може би най-уязвим от тази наредба. Той се страхува за информацията, която произвежда, че може да попадне в чужди ръце въз основа на точно тези наредби. Както г-н Ганев спомена на 7 януари тази тодина, беше приета наредбата, а на 29 януари е обнародвана с едно такова дълго заглавие, което ако случайно попаднете на него в някой сайт или в Държавен вестник, изобщо няма да ви се иска да го прочетете. Въпросът е, че ние го прочетохме и осъзнахме какво всъщност се крие в два листа хартия и една уж транспонирана директива в нашето законодателство.
Наблюдението и съхранението на данните за електронната комуникация на гражданите е политика, която безпрецедентно разширява правата на полицейското наблюдение. В същото време нарушава много от инструментите, гарантиращи човешките права и скоро юристите, с които работим ще го споменат. Освен това проблемът засяга, директивите за защита на данните – Европейската конституция за правата на човека, Конвенцията за правата на човека и Конституцията на Република България, все новоосновополагащи документи, без които ние нямаше да съществуваме, като държава и като общност.

Задържането на тези данни, аз ще си позволя малко технически термини да използвам, означава че управляващите могат да се намесят в частния живот, в личната кореспонденция, във вашият бизнес процес, без значение дали сте заподозрян, дали сте извършител на престъпление или не и то без да се налага да дават отчет, забележете! По силата на тази наредба има една единствена точка, която министъра на вътрешните работи е длъжен всяка година да дава отчет на Европейската комисия за използването й, но в директивата и в наредбата няма никакви гаранции, повтарям никакви гаранции, дали и по какъв начин тази информация ще бъде записвана. По–късно ще си позволя да ви покажа точно и как, ако желаете. Друг е въпроса, че няма никаква прозрачност, както знаем в МВР, прозрачност няма, няма и да има скоро и възможност за граждански контрол, как се упражняват тези правомощия? Извинявайте но аз лично нямам доверие на МВР. Това е една стара структура, която не се е реформирала и скоро няма да започне да се реформира. Това превръща съхранението на данните преди всичко в риск за гражданските ни права, а не в средство за защита на обществото. Тази информация лесно може да се използва за политически, лични цели. Ще направя една препратка, в петък се появи информация за случая „Куьович”, в която се оказа, че полицай, мисля сержант не съм точно сигурен от Разград е използвал такъв тип събрана информация за това къде се намира съпругата на Куьович. Това е един полицай, който лесно може да има достъп до такава информация.

Директивата, дами и господа, дава правото на всеки един в МВР да използва по начин, по който не може да бъде проследена тази информация за всеки един от вас. И когато не дай се боже станете неудобен, припомняме случая със стачката на лекарите, информация, която е събрана по някакъв път се появява и започва да служи за уронване престижа на хората. Сигурен съм, че всеки може сам да се сети тази информация по какъв друг начин може да се използва. Това прави държавата основен нарушител на свободите на гражданите. Държавата обаче принципно е създадена да ни защитава. Ние трябва да разчитаме на държавата си да ни пази правата и свободите, а не ние да правиме това. Иначе за какво ни е държавата?

Сега ще говоря малко технически неща надявам се да ме извините и ако имате въпроси можете да ме прекъснете. Какво точно ще се наблюдава и съхранява най-вече? Всеки, който ползва интернет получава един уникален номер. Той служи за неговата идентификация и се нарича IP адрес. Цялата тази информация служи по някакъв начин да удостовери този потребител кой е в световната мрежа. Тази информация ще бъде записвана, ще бъде изисквана. Освен това доставчика на информация, доставчика на интернет е длъжен по силата на тази наредба да направи така нареченото потвърждение на потребителя заедно с тези цифри или букви, от който е вашият IP адрес. Той е длъжен да съхранява при него и вашите лични данни, като трите имена, ЕГН и адрес на ползване на услугата, тоест в този квартален интернет доставчик ще се съхранява такава информация. Освен това ще се съхранява какви контакти имате, каква комуникация сте си водили и с кого, колко често, на кого сте изпращали електронни съобщения, кога и колко пъти, с кого сте си говорили използвайки телефония през интернет, колко пъти и колко време, с кого сте си говорили ползвайки средства за мигновени съобщения – така разпространените SKYPE, ICQ, JAVA и др., колко пъти също с кого и колко време, какво сте правили в световната мрежа по принципа на поведенческия модел. Колегите тук до мен биха могли да разберат за какво става дума.

Основният аргумент на МВР в отговор на парламентарното питане на г-н Камов до министъра на вътрешните работи г-н Румен Петков, това което му беше предоставено беше, че директивата не изисква съдържание. Много се извинявам, но за да бъде достъпна тази информация, средствата, които ще бъдат използвани за събирането й задължително, повтарям задължително, минават и през съдържанието на съобщението. От друга страна има дело в Европейският съд, за което се води, че всъщност имейла, това кой сте вие като електронна поща и с кого си пишете също е лична информация, тоест по този признак също не трябва да се събира такива неща. Ако погледнем от друга страна, да го представим по-широко, МВР ще разполага с такава система, че ако напише името на този господин, който аз съм си го измислил дано да не съществува, с това ЕГН, което също съм го измислил и дано да не съществува със звездичките, за него биха излезли такива информации, като неговата активност в интернет, през последните 24 часа или през последната една година, информация с кого си е говорил, къде се намира на момента на използване на информацията и дори и в момента къде се намира, с кого си е писал, както споменах с кого е говорил и съответно хората, с които е говорил с кого са говорили и т.н.

Може да се използва този тип информация с различни методи, които световната практика познава, световните тенденции за борба с тероризма позволяват да се правят такива връзки между много хора. Това може да се нарече аналог на това да ходи винаги някой след вас и да прави записи кой сте, къде ходите, с кого си говорите, и така всеки един служител на службите да върви с нас и да прави такива записи.

Държавата вменява задължение на доставчиците на интернет, те сами да поемат разходите и да предоставят информацията чрез така нареченият ”пасивен достъп”. Този пасивен достъп всъщност означава, че всеки може да използва този достъп без да се налага доставчика на информацията, който я е събрал да разбира за нея, тоест не да се налага, това е задължително той да не разбере. Аз не съм сигурен дали вътре в МВР има така наречения самоконтрол, тъй като МВР не подлежи на граждански контрол. Аз съм сигурен, че все ще се намери начин за използване на тази информация. Това е единият от аспектите на проблема, можем да говорим за изтичане на информацията по всеки един от каналите, който достигне да МВР.

Проблемът е, че се наблюдават свободни граждани, които не са заподозрени в престъпления, нито са виновни или най-малкото са обвиняеми. Може би ни обвиняват, че живеем вече. Всеки български гражданин ще бъде щателно проучван и ще бъде събирана информация за неговия личен живот, дори и бизнес живот с цел евентуално, ако трябва, евентуално ако стане неудобен за някого или евентуално стане престъпник. Както се казва на всекиму се случва да стане престъпник в някакъв момент, но това не значи, че трябва да следиме всички. Това освен, че противоречи на основните документи за които ще се говори, и на Хартата за правата на човека, но и на нещо много важно, което се забравя в последно време, че българския гражданин е невинен до доказване на противното. С презумцията, че трябва да се събира такава информация се оказа, че българския гражданин е виновен до доказване на противното.

Сигурни ли сме, че събраната информация ще бъде използвана за борба с престъпността?

Сигурни ли сме, че събраната информация ще бъде използвана за борба с престъпността?. Аз съм сигурен, че тази информация, която ще бъде събрана е негодна, негодна е за целите, които МВР и другите служби си поставят. За злоупотреби разбира се можем да дадем много примери, аз дадох два преди малко мога да ви дам и още. Тази наредба всъщност не помага за борбата с тероризма, защото, ако не знаете тази директивата на ЕС тръгна точно след атентатите в Лондонското метро преди няколко години. Може да е изтъркано това, но отговорът на тероризма под формата на масово наблюдение е всъщност успех за извършителите на терористичните актове. Това е цялостно подкопаване на нашите ценности, цялостно подкопаване на начина, по който ние живеем, това е проблема. Всъщност тероризма побеждава с тази наредба, ако мога така да отворя една скоба като извод.

Събирането на данни на граждани е агресивен метод за навлизане в личният живот на всеки един от нас и аналог на това някой да върви и със специални разузнавателни средства да се домогва до нашия живот. До момента всички знаем, че това ставаше чрез Закона за специални разузнавателни средства. Съжалявам, че Явор Колев го няма, той знае как точно ставаше това до сега и съм сигурен, че има примери и аз даже знам някои от тях. Тази изградена до сега логика върши работа. Всички помним онзи тинейджър, който беше заплашил Президента как го хванаха за 15 минути, защо да не продължим да работим по този начин.

Никъде в Европа не е проведено проучване, което да потвърди необходимостта от създаване на такава база данни, можете ли да си представите колко голяма е тази база данни – не можете, аз ще ви кажа огромна. И тази информация е поверителна. Тя е нещо, което принадлежи на всеки един от нас, няма защо да я даваме на някой друг. Сигурността на гражданите е тяхно право, но трябва да решим тук, за това сме се събрали, до колко и каква степен можем да жертваме част от свободата си в името на сигурността. Аз като давам нещо от себе си, искам да знам че човека, който го взема ще се грижи добре в ролята на добър стопанин за тази информация. Аз нямам такова доверие на държавата. От години живея в нея, тридесет и няколко вече и до сега тя не е показала, че аз мога да й имам доверие за съжаление.

Какво се случва в Европа ? Понеже съм сигурен, че ще излязат разбира се много примери. За сега само седем държави са приели тази директива, но в повечето от тях тя се атакува. Преди няколко дни излезе делото в Германия, с което германският съд отхвърли тяхната наредба, в Италия също. Ирландия съди ЕС и както виждате само в седем държави е приета тази директива. ЕС сме всички ние, а не шепа бюрократи, които измислят какво ще се случва. Извинявам се, ако съм засегнал някого, но щом обществото реагира толкова остро в цяла Европа, значи имаме проблем и трябва да го решим. Благодаря ви и да продължим нататък.