|
30 Юни 2009
След края на Руско-турската война 1877-1878г. българските земи са освободени от турско иго, а населението започва да се готви за организиране на държавата. Поривът на народа ни за целокупно държавно образование обаче е попарен от решенията на Берлинския конгрес. Според тях Македония остава изцяло в рамките на Турската империя. За да се даде отпор на несправедливите клаузи приети в Берлин революционните ни дейци отпреди войната се събират и решават да се възстановят тайните комитети в Македония, да се пристъпи към въоръжаване на населението и да започне подготовка за въстание. Видният революционер Стефан Стамболов е в основата на тези идеи и затова отново се залавя за работа. Имайки верния усет на конспиратор той дава указания да се действува предпазливо и да не се уведомява за тази дейност руското военно командване.
Началото на подготвяната акция в Македония е поставено в Търново, като за целта се създава „Таен благотворителен комитет“, а за негов секретар е избран Стамболов, тъй като има богат революционен опит. Към организацията е привлечен и Никола Обретенов, завърнал се токущо от заточение. Наскоро след създаването на комитета двамата бунтари се озовават в Кюстендил, където се срещат с охридския владика Натанаил и полагат основите на революционната организация. По това време градът е пълен с македонски българи участвували в българското опълчение и с множество войводи от Македония, готови да се борят с турските поробители.
Под ръководството на Стефан Стамболов започва трескава дейност-създават се редица комитети, складират се големи количества оръжие и се организират въстанически отряди. Към движението са привлечени и руски офицери от войските окупирали Горноджумайско. Тъй като владиката Натанаил е в напреднала възраст той дава пълномощно на Стамболов да извършва организационна дейност по селата. С този документ видният търновец преминава нелегално в Македония на 15 декември 1878 г. и установява контакт с въоръжените македонски чети. При обиколките си той е придружаван от Мирослав Хубмайер. Още с пристигането си в поробените земи съратникът на Левски и Ботев свиква събрание, на което е взето решение за организиране на въстание, което да избухне през пролетта на 1879 г. Същевременно на селата от Краището (около 70 на брой) е възложено да издържат въоръжените чети до избухването на бунта.
Стефан Стамболов успява да убеди владиката Натанаил да се изпратят емисари в Македония, за да извършват организационна и пропагандаторска дейност. Под негово ръководство са сформирани няколко големи чети, които са изпратени във Вардарско и влизат в сражения с турците.
Движението организирано от родолюбивия българин постепенно започва да придобива голям размах и заплашва да предизвика международен скандал, тъй като великите сили подозират, че зад това дело стои Русия. Поради тази причина в Кюстендил пристига княз Дондуков-Корсаков, наместник на руския император в България за да се срещне със Стефан Стамболов. Между двамата се провежда дълъг и мъчителен разговор, след който търновският революционер е принуден да се откаже от предприетото начинание. Според спомените на Никола Обретенов за пръв път той видял сълзи в очите на коравия Стамболов. Така с неуспех завършва първия опит за освобождаване на Македония от турско владичество.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
