С устата или със сърцето

о. Станислав Подгурски | 21 Септември 2009

Навсякъде в евангелията, където се срещаме с критиката на Исус към Закона или с незачитането от Негова страна на някои ритуални или култови обичаи на народа - без значение дали става дума за постите, за съботата, за целомъдрието или за нещо друго - не трябва да забравяме, че ставаме свидетели на още едно велико Божествено откровение в лицето на Исус Христос. 

Защото в случая не превзет народен трибун критикува онова, което не му харесва. Не опиянен от своето всезнайство мъдрец учи различно от ученията до момента. Става дума за новия Законодател, несравнимо по-голям от Мойсей и пророците, Който възвестява на новия Израил новия Закон на Завета. На Завета, който също ще бъде нов.

Друга причина, поради която Исус понякога пренебрегва действащия Закон или се издига над него, е месианският характер на Неговата мисия на земята. По своето същество тази мисия се изразява в обогатяване облика и дълбочината в отношенията Бог-човек и човек-Бог, както в духовната сфера, така и в сферата на Закона. Но за да се постигне тази цел, не е нужно с един замах да се забрани цялата Тора. Достатъчно е да се очисти от наслоенията и примесите, безотговорно добавени от човека. Достатъчно е да бъде пропито онова, което ще остане, с нов дух. Достатъчно е да бъде намерено на вътрешния, духовния свят заслужено място в религията и да бъде отговор на волята Божия.
Юдеите от времето на Христос живеели с външното, с видимото, широко пропагандирано от Талмуда. „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копара и кимнона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате" - ще обвини Исус фарисеите (Мт. 23, 23).
И днес пренебрегваме моралните основи, не се интересуваме от онова, което е в сърцето. Колко удобно! Колко лесно! Без да се задава въпросът каква в крайна сметка е волята на Бога, без да се изяснява какво Той иска от мен и какъв е дълбокият смисъл на Неговата заповед. Защото който задава въпроси, може да разбере прекалено много. Може да се обезпокои, че отива не там, където трябва и може да открие, че трябва нещо да остави, от нещо да се отрече, нещо да поправи или промени. Колко по-лесно е да се спазват дребните, с нищо незадължаващи предписания за външното проявление, дори нека са сто или хиляда предписания! Приближаваш се към религията като към автомат на улицата, чисто механично: пускаш в него монети и получаваш своя пакет цигари...
Колко добре ни е познато това!
Религията, за която се бори Исус - това е преди всичко сърцето. Новото сърце, за което се моли псалмопевецът (Пс. 51, 12), сърцето, в което Предвечният е обещал да вложи Своя Закон, както в плодородна земя, без да се съмнява, че тя ще принесе обилни плодове (срв. Иер. 31, 33). Религията е съвест. Направлявана от Божието Слово, загрижена за правилния избор, вярна, великодушна и упорита в изпълнението на волята на великия Законодател и настойчиво подканяща ме, мен, непоправимия лентяй, да се потрудя малко на лозето на моя Господ.
Нека да направим изводи от днешния фрагмент от Евангелието:
Ппочитай Закона! Днес това не е Тората и не е Талмуда, а Законът на Христос. Отнасяй се към него сериозно! Нищо, че в последно време дори в Църквата на мода излиза беззаконието. Нищо от онова, което е завещано, не се пази, никой никого не слуша. Но помни: ти не си Христос. Ти не си Законодателят. Така че изпълнявай и учи и другите да изпълняват онова, което повелява този Законодател!

В днешното време в нашата Църква може да се подходи с по-голяма гъвкавост и свобода. От някои детайли в предписанията е допустимо да се откажем, ако това изисква съвестта. Но нека покорството към Закона и обичаите винаги да израства в нас от дълбините на нашата вяра, нека тя бъде зрим пример за нашето вътрешно отношение с Бога, нека живее и се развива в атмосфера на духовност, съвест и любов.
Борете се с изкушенията (с човешките!), с външното - жестовете, даровете, позата, многословието, което прикрива пустотата в сърцето, затворено за духовните ценности. Бога няма да заблудиш. Хората няма да убедиш. Така че не тръби наляво и надясно колко си добър.
Бъди добър!