Изкушенията на Иисус Христос в пустинята. Чудеса, Вяра и Авторитет. Проповед на епископ Христо Писаров


video_ilia_i_danil_01   video_ilia_i_danil_02
video_ilia_i_danil_03

Caravaggio_-_The_Incredulity_of_Saint_ThomasДесет от учениците виждат Възкъсналия Христос, но като чели не виждат раните Му. Тома вижда раните, но сякаш невижда Самия Иисус. Нима той е невярващ? Тома  помни. Лесно е да се забрави цената на Възкресението -  кървавите рани. А така му се иска да се радва. Но какво трови душата му? Христос възкръсна веднъж завинаги, не е ли по-добре да забравим за страшния кошмар, като един лош сън, веднъж и завинаги.  Но случилото се на Голгота не е кошмарен сън, страшна реалност, защото човешкото страдание продължава, все още хора биват измъчвани и убивани. Трагедията на Кръста продължава, само методите са станали някак „по-хуманни” , а причинената болка е на ниво.

Не ни се иска да си спомняме за минали стардания, струвани се че забравеното за което си спомним ще го възкресим. Напротив, като се забрави ще бъде възкресено. Маймунското в човека го кара да забрави страданието, страхът от чуждото страдание е заразен, току виж и се прехвърли на мен? Божия Дух зове да се докоснем до раните на другия, не за да утешим страдащия, а за да станат раните на другия наши рани. За да бъде споделен опита от агонията и болката, така ще бъде споделен и опита от Възкресението.  Християнското изкуство е актуално не защото чуждата слава е в центъра му, а защото там е чуждото страдание, което вече не е чуждо. В този смисъл раните на Христа ще ни помогнат да не нараняваме нашите ближни.

Виктор Костов е юрист и богослов на християнската мисия – мисиология. Като адвокат и мисиолог се занимава с проблемите на свободата на религия и съвестта от 1992 година. Защитил е докторска дисертация по въпросите на пост-комунистическия модел на църква-държава и мисията на църквата във Фулър Тиолоджикъл Семинари, САЩ.

Автор на редица статии по въпросите на свобода на религията и църковно-държавните отношения в периодичния печат в САЩ (Christianity Today, Christian Century) и светската преса в България (в. Дневник). Редактор на Свобода за всеки, интернет сайт за диалог по въпросите на църквата, държавата и свободата на вярата и словото: svobodazavseki.com.

Г-н Костов е активен и в християнско служение на местно и интернационално ниво в областта на благотворителността и библейското поучение, особено в областта на пророческото служение и църковността. Женен, с три деца.

Виктор Костов е юрист и богослов на християнската мисия – мисиология. Като адвокат и мисиолог се занимава с проблемите на свободата на религия и съвестта от 1992 година. Защитил е докторска дисертация по въпросите на пост-комунистическия модел на църква-държава и мисията на църквата във Фулър Тиолоджикъл Семинари, САЩ.

Автор на редица статии по въпросите на свобода на религията и църковно-държавните отношения в периодичния печат в САЩ (Christianity Today, Christian Century) и светската преса в България (в. Дневник). Редактор на Свобода за всеки, интернет сайт за диалог по въпросите на църквата, държавата и свободата на вярата и словото: svobodazavseki.com.

Г-н Костов е активен и в християнско служение на местно и интернационално ниво в областта на благотворителността и библейското поучение, особено в областта на пророческото служение и църковността. Женен, с три деца.

 

Виктор Костов е юрист и богослов на християнската мисия – мисиология. Като адвокат и мисиолог се занимава с проблемите на свободата на религия и съвестта от 1992 година. Защитил е докторска дисертация по въпросите на пост-комунистическия модел на църква-държава и мисията на църквата във Фулър Тиолоджикъл Семинари, САЩ. Автор на редица статии по въпросите на свобода на религията и църковно-държавните отношения в периодичния печат в САЩ (Christianity Today, Christian Century) и светската преса в България (в. Дневник). Редактор на Свобода за всеки, интернет сайт за диалог по въпросите на църквата, държавата и свободата на вярата и словото: svobodazavseki.com. Г-н Костов е активен и в християнско служение на местно и интернационално ниво в областта на благотворителността и библейското поучение, особено в областта на пророческото служение и църковността. Женен, с три деца.

Виктор Костов е юрист и богослов на християнската мисия – мисиология. Като адвокат и мисиолог се занимава с проблемите на свободата на религия и съвестта от 1992 година. Защитил е докторска дисертация по въпросите на пост-комунистическия модел на църква-държава и мисията на църквата във Фулър Тиолоджикъл Семинари, САЩ. Автор на редица статии по въпросите на свобода на религията и църковно-държавните отношения в периодичния печат в САЩ (Christianity Today, Christian Century) и светската преса в България (в. Дневник). Редактор на Свобода за всеки, интернет сайт за диалог по въпросите на църквата, държавата и свободата на вярата и словото: svobodazavseki.com. Г-н Костов е активен и в християнско служение на местно и интернационално ниво в областта на благотворителността и библейското поучение, особено в областта на пророческото служение и църковността. Женен, с три деца.

bosch1 Проповед на епископ Христо Писаров Възкресението и доктриналните противоречия в християнството. Илия Мойсей и Енох. Преображение на човешката природа. Следсмъртната участ на човека. Всички ли умират. Иисус Христос - надежда за възкресение и вечен живот.

продължава>

El_Greco_016_iisus_izgonva_targovciteЕвангелският текст на сюжета със завръзката има пряк и преносен смисъл. Завръзката в евангелския сюжет води и до отговора на извечния екзистенциален въпрос - кой уби Иисус Христос ?

Описаният случай е един епизод от земния живот на Иисус Христос. На празника Пасха в Йерусалим, евреите от близки и далечни земи идващи на поклонение са били задължени според религията си да дадат лептата си за храма според изискванията на еврейското поклонение, а именно да принесат като жертвоприношение в името на бога нещо ценно, а то е по традиция обичайното заколение на пасхалното агне. За да принесат жертвата си в името на Яхве, поклониците се нуждаели и прибягвали до услугите на среброменителите и продавачите на жертвени животни, които били разположени на специални пейки за целта с всички необходими атрибути за принасянето им в жертва в името на еврейския бог. Всичко това на практика превръщало предверието на храма в селски пазар, понеже се търгували и вещи нямащи нищо общо с жертвените ритуали.

продължава>