www.evangelsko.info

Човешката история не се повтаря. Повтарят се само събитията в нея. Но едно от тях се случва само веднъж. Рождество. Бог се ражда като човек, за да промени човечеството. Това събитие няма прецедент или повторение. То поставя ново летоброене. Всичко в историята е преди или след него. Рождество е центърът на човешката история. Но толкова ли е актуално това събитие, за да ни занимава всяка година? Може ли да разреши кризата в държавата и кризата в нас самите? И какво има да каже една толкова древна история на постмодерния човек, борещ се за оцеляване в посткомунистическото общество?

Споделяне:

              

www.evangelsko.info

Човешката история не се повтаря. Повтарят се само събитията в нея. Но едно от тях се случва само веднъж. Рождество. Бог се ражда като човек, за да промени човечеството. Това събитие няма прецедент или повторение. То поставя ново летоброене. Всичко в историята е преди или след него. Рождество е центърът на човешката история. Но толкова ли е актуално това събитие, за да ни занимава всяка година? Може ли да разреши кризата в държавата и кризата в нас самите? И какво има да каже една толкова древна история на постмодерния човек, борещ се за оцеляване в посткомунистическото общество?

Споделяне:

              

Към знаменитите образи на светите братя Кирил и Методий отново се отправят мислите в годината, в която се честват две значими годишнини. На 30 септември 1980 г. се навършват сто години от публикуването на енцикликата Grande minus, с която именитият Първосвещеник Лъв XIII напомни на цялата Църква образите и апостолската дейност на тези двама светци и в същото време въведе литургичното им  честване в календара на Католическата   църква. 

Навършват   се   и единадесет века от посланието, изпратено от моя предшественик Йоан VIII до княз Светопулк през юни 880 г., в което папата възхвали и препоръча употребата на славянски език в Богослужението, щото "на този език да бъдат възвестявани хвалебствията и делата на Христа, нашия Господ".

Споделяне:

              

Навън беше люта зима. Ясното небе бе посипано със звезди, а въздухът бе чист и неподвижен.
- Тряс! - счупи някой една стара саксия о вратата на съседа.
- Бум! Бум! - изгърмя някъде пушка.
Хората празнуваха настъпването на Новата година. Градският часовник започна да бие полунощ.
- Тра-ра-ра-ра! - затръби рогът на пощальона. 

Споделяне:

              

Сведения за празника

Обрезание Господне - това е Старозаветното кръщение. На осмия ден от рождението Си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Иисус. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век. Наречен е Христос - Спасител.

Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос. 2:11).  

Споделяне:

              

Единственото тъжно нещо в тоя пресветъл празник са изпомачканите цветя след манифестацията по "Царя". Чистачите бързат да ги ометат, като да закриват следи на престъпление. А тези цветя са за сушене в албум...

Тоя ден ме връща към моето детство, а вече се улавям, че и други дни ме отнасят много назад във времето. Навярно безнадеждно съм остарял или си отивам...

Ти не слушай това, а чуй другото!... Оспориха буквите на Светите Равноапостоли, а от това трябваше да последва оспорване на нашето първоправо върху техния празник. Понякога тези неща се случват тъкмо с най-безспорните неща!...

Споделяне:

              

Тази история сигурно би била по-увлекателна, ако ге­роинята й беше дъщерята на Диоклетиан или друго девст­вено същество; но за беда поради необходимостта да се спазва историческата ис­тина, героиня е сестрата на Диоклетиан, зряла и досто-лепна матрона, от която ста­рият тиранин до известна степен се страхуваше. Ето защо, когато му съобщиха за нея, той прекъсна аудиенци­ята си с наместника на Кире-найка (от когото със силни думи той изразяваше недо­волството си) и отиде да я посрещне на самия вход.

Споделяне:

              

"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. 

Споделяне: