Идеологическа инвазия

ceacbg | 08 Декември 2009

За разлика от времето на комунизма сега идеологическата инвазия минава през църковните контакти

Искането да се върне Юлианският календар, което означава, че ще празнуваме Коледа на 7 януари, на Ивановден, има чисто идеологически и политически мотиви и може да бъде сравнено с активизирането на проруското лоби у нас в полза на руските енергийни проекти.

Казано в по-общ план, да се нулират резултатите от влизането на България в НАТО и Европейския съюз, като се задействат и чисто цивилизационни фактори - панславизъм, православие, културни традиции, езикова близост. 

Мотивацията е твърде прозрачна – по този начин сме щели да прекратим влиянието на католицизма и да приближим нашите братя от Русия и Сърбия, които празнуват по Юлианския календар. И още един аргумент- така било и в Света гора, един свят извън времето.

За да не остане никакво съмнение, че това не е случайно хрумване на един отец и неколцина вярващи в Челопечене, почти по същото време Светият синод уволни един от владиците си и докара църквата до прага на ново разцепление.

Става дума за западноевропейския митрополит Симеон, който надзирава всички български църковни енории в Западна Европа и по тази причина често влиза в контакти Ватикана.

От времето на посещението на папа Йоан-Павел Втори в България Ватиканът ни предостави една от най-хубавите си църкви до „Фонтана ди Треви” за православни богослужения на българските свещеници. Контактите ни с католическата църква бяха видимо подобрени и ролята на Западноевропейския митрополит нарасна.

Сега повод за гнева на синодалните старци бе една снимка, показваща как заместникът на Симеон - Тихон, се ръкува сърдечно с папа Бенедикт на пл. „Свети Петър” в Рим.

Решението на Светия синод предизвика гнева на нашата диаспора в Западна Европа. Чуха се закани, че може да бъде свикан епархийски събор, който да обяви Западноевропейската епархия за независима Западноевропейска православна църква.

Това може и да не стресне схоластиците от Светия синод, които и без това смятат, че повечето български емигранти в Западна Европа са сериозно заразени от бацила на католицизма.

Руската православна църква от доста време се опита да играе ролята на световен център на православието, като подозрително активно се вписва в новите външнополитически амбиции на Кремъл.

Стремежът на Русия да стъпи отново на американския континент и да поощри антиамериканските тенденции в латиноамериканските държави естествено минава ново затопляне на отношенията с Куба. И за там замина не друг, а всерусийският патриарх.

За разлика от времето на комунизма сега идеологическата инвазия минава през църковните контакти. Руската църква играе важна роля в плановете на Путин за възраждане на Русия като световна сила.

Последната амбиция на папа Йоан-Павел Втори, който има несъмнени заслуги за падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, беше да посети Москва и по този начин да сложи край на Студената война и в християнската религия.

Успехът на мисията му в България му даваше основание да очаква успех в това начинание. Времето не му достигна.

Ако оставим настрана всички неудобства, които би предизвикало едно връщане към Юлианския календар, както и протоколната подробност, че това е въпрос, който може да реши само Църковно-народен събор, остава най-важният въпрос – какво толкова плаши светите старци това, че празнуваме като останалите православни, освен руснаците и сърбите, които са извън НАТО и Европейския съюз, както празнува цяла Европа, както празнуваме и ние вече повече от 20 години.

Как можаха тогавашните управници, които бяха толкова зависими от Москва, да решат, че трябва да се синхронизираме с Европа и света и да приемат сега действащия календар, а ретроградните „свети старци” се мъчат да ни вкарат в някаква антиевропейска ос Москва-Белград-София.

И какво толкова ни плашат с католическата църква, която, както добре виждаме, е обърната с лице към социалните проблеми на хората (дори у нас) за разлика от нашите мракобеси, които са напълно безучастни към битието на народа си за сметка на личното си благополучие.

Нека историците се занимават със средновековните схизми. На нас християните не могат да ни бъдат врагове.