Комента на Евангелие според Лука 2:21-38

Коментар на Ригс - Коментар на Евангелие според Лука

Лк 2:21-38

21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,
23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;
30 Защото видяха очите ми спасението,
31 Което си приготвил пред всички люде;
32 Светлина да просвещава народите,
И слава на Твоите люде Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;
35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

§11. Обрязването на Исус и представянето му в храма (Лука 2:21-38).

Ст. 21. И като се навършиха осем дни, и трябваше да обрежат детенцето. Само тука се говори за обрязването Христово; и загатва се за него просто, за да се покаже какво име било дадено на Христа. Обрязването е било кръвен знак, че онзи, който се обрязва напуска греховете на плътта си. Както Йоан казал на Исус, когато доъл да се кръсти - "Аз имам потреба да се кръстя от тебе"( Тм. 3:14), така също било верно, и че Христос лично нямал нужда да се обреже, а онези, които го обрязали (както всичките други човеци), те имали потреба да се обрежат от него "с неръкотворено обрязване, - със събличане греховното тяло на плътта чрез обрязването Христов" (Кол. 2:11). Но както той казал на Йоан относно кръщението си - "Така подобава нам да изпълним всяка правда", така и за обрязването му, той "стана под законът", и за това потребно било за него да изпълни закона. Но понеже той "стана под законът", и за това нужно било за него да изпълни закона. Но понеже той "стана под законът за да изкупи онези които бяха под законът", от това следва, че (когато подчинението му на нравствения закон или съобразяването му със закона на святостта е било следствие на святото му естество), действителното или страдателното му подчинение на тези изисквания, които били наложени на човеците като грешници - обрязването, очищението, кръщението, пасхата - е било следствие само на това, че той се бил самоволно поставил на мястото на грешниците за тяхното изкупление. При това то било потребно и за да можел в бъдеще да бъде полезен. Другояче, той не ще се считал между евреите, и не ще упражнявал влияние над тях. - Осем дни. След толкова време е било заповядано да става извършването на този обред (Бит. 17:12).

Ст. 22. И когато се изпълниха дните за нейното очищение (Цгр.). Това очищение в случая с мъжко дете, както тука е ставало четиридесет дни след рождението му (Лев. 12:2-4). То е било обредно, а не нравствено; и колкото се е касаело до Христос, бележките, които по-горе се направиха за обрязването му се прилагат и тука. - В Ерусалим, т.е., от Витлеем, където до сега били стояли, и където се завърнали (виж. бел. на ст. 39).

Ст. 23. Както е писано в Господния закон. От деня когато Бог поразил Египетските първородни, и пожалил онези на Израилевите синове, той заповядал щото всяко първородно в Израил да се посвещава на Господа (Из. 13:2,15; Чис. 3:13). Но той по-после приел Левиевото племе като заместник на първородните, като изисквал щото първородните на другите племена, чието число е превишавало числото на левитите, да се изкупуват с по пет сикли на глава (Чис. 3:46,47). Но по-после (Чис. 18:15,16) е била издадена обща заповед да се изкупуват всичките първородни по същия начин, т.е., със заплащане пет сикли на глава. Така Божието право над тях вечно се е помнило. - Всеки младенец от мъжки пол, който отваря ложесна (Цгр); т.е., всяко първородно от мъжки пол. - Свет на Господа ще се нарече (Цгр.), т.е., ще се отдели да служи нему, макар, както погоре видяхме, служението на Левитите и да било после прието да замества служението на първородните, тогава когато Божието справедливо притезание над всяко домочадие за първородното му вечно се е припознавало със заплаане откупната цена.

Ст. 24. И да принесат жертва. Жертвата е била едно агне за всеизгаряне и едно гълъбче или една гургулица за приношение за грях. Но ако не са могли да принесат агне, позволено им е било да принесат само две гургулици или две гълъбчета (Лев. 12:6,7). Обстоятелството, че Мария не донесла агне показва, че тя е била сиромахкиня, и следователно е противно мнението на онези, които поддържат, че посещението на мъдреците е предшествувало това събитие. Да е било така, Мария ще е можала с даровете, които й са били поднесени да купи обикновеното приношение от едно агне. Христос е направил сиромашията почтенна. Не скърбете, че от сиромашия не можете повече и по-добре да сторите за чадото си! Колко малко родителите на Исус могли да сторят за него - повереното на тях чисто небесно Дете! Нека се знае, че както Бог определил неговото положение, така определя и нашето, та да не се оплакваме от положението си, колкото и да е скромно.

Ст. 25. Симеон. Някои предполагат, че той е бил син на Хилел, един прочут Равин, и председател на Синедриона, и следователно баща на Гамалиил, споменат в Д.А. 5:34, 22:3. Но това е една проста догатка. Нищо положително не се знае за него, освен това което тука се говори; от което се вижда, че той е бил старец (виж. ст. 26,29) прочут по праводушието и благочестието си, като се е наслаждавал по особен начин с влиянието на Светия Дух, който и му открил, че няма да умре докато не види Месия. - Чакаше утехата на Израил, т.е., Месия, който щял да донесе утеха на Израил (виж. Ис. 40:1). Тези думи често се прилагали на Месия преди дохождането му. - И Светия дух бе на него (Цгр.), т.е., или постоянно, по по-пълен и по-забележителен начин отколкото той е бил обикновено върху благочестиви люде, та така това изражение е равно на "той ходеше по Бога"; или Светия Дух е дохождал на него навремене, както на пророците в старо време. Понеже тези думи предават понятието на постоянност, то първото предположение се вижда като по-право, макар, че и тъй последното може да се включва, както и се включвало в случая, който непосредствено следва в следващия стих.

Ст. 26. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен. Една приятна противоположност; и, както ще видим, не било тежко на Симеон да види смърт след като видел Спасителя. Винаги е така. Защото "жилото на смъртта е грехът", но "кръвта на Исуса Христа ни очиства от всеки грях". Прочее, за онези които са видели Христа и са повярвали (както Симеон) в него, или които са го видели само с вяра, смъртта е радостен пратеник, който ще ги заведе при него когото, ако и да не са го видели, любят.

Ст. 28. Духът, който го бил завел в това време в храма, му и показал детето. - Благослови бога; т.е., отдал хвала и благодарение на Бога.

Ст. 29. Отпущаш. Употреблението на тази дума, както и на думите "Владико" и "рабът", показва, че тука се говори за освобождение на един слуга от длъжността му; - в случая на Симеон, освобождението му от длъжността да чака Месия. Несъмнено той е бил твърде стар, и отдавна е бил почуввствал, че само тази работа му е оставала - да чака Христа Господен, и че нищо друго не оставало, което да го държи на този свят. - С мир, - с душевната тишина, която последвала от божествено одобрение, и така равно на "с твоето благословение".

Ст. 30. Видяха очите ми. Не само бил видял, но и взел на ръцете си; но думата "видяха" напомня обещанието (ст. 26), което той сега казва, че се е изпълнило. - Твоето спасение (Цгр.), т.е, "Спасителя", както е явно от което следва. Но виждането или припознаването на Божието спасение или богоопределения Спасител в това отроче е чиста вяра. Колкомина не са могли да го видят даже във възрастния Богочовек Христос Исус, при всичките му чудеса, благодатни думи, и свят живот!

Ст. 32. Светлина за просвещение на езицниците (Цгр.). Няма съмнение, че Симеон е изговорил това по боговдъхновение. Но пак заедно с другите благочестиви евреи той несъмнено е научил от едно внимателно изучаване на Стария Завет, че благословиите на Месианското царство ще се прострат върху езичниците (срав. с Ис. 49:6), макар очевидно те твърде бавно и да го приели, както е явно и в случая на самите апостоли даже след смъртта на Исуса Христа. И, несъмнено, общо и може би повсеместно вярване е било, че езичниците ще споделят тези благословии само като станат евреи. - Светлина; дума еднозначна със "спасение" (ст. 30). Тази дума показва как Христос ще им бъде спасение, или Спасител, сир., като ги просвети, или им открие характера Божий и пътя на спасението, което Бог им е приготвил. - Слава. Думите светлина и слава са почти еднозначни; но значението на последната е по-пълно. За евреите Христос е бил повече от светлина. Той е бил светлина, която ги прославила. Срав. с рим. 9:4,5.

Ст. 33. Йосиф¹⁰¹. В най-добрите ръкописи се чете "баща му", вместо "Йосиф"; така го наричала и Мария (ст. 48). Името "Йосиф" вероятно е било сложено от някой преписвач, който се е боял да не би думите "баща му" да предадът криво понятие, че Исус е бил чадо на Йосиф и Мария, а не само на Мария. - Чудеха се, както често и по-преди, на чудните неща казани за отрочето. Даже да са били напълно повярвали и разбрали нещата, които по-преди били казани за него, те пак са щели да се чудят, че тези неща били открити на Симеон.

Ст. 34. Ги благослови. Мнозина поддържат, че той благословил Йосиф и Мария, но по-вероятно и тримата. - И рече на майка му. Въобще се мисли, че Йосиф не живял много време след това, понеже за него не се говори след като Исус станал на дванадесет години. И от обстоятелството, че на разпятието Исус препоръчал майка си на Йоан, се вижда като, че Йосиф не е бил жив тогава, и следователно не е бил пронизан от онзи "меч". Както и да е, на Мария особено, която до сега нищо друго не била слушала освен поздравления и пророчества за добро, трябвало да й се напомни, както сега за първи път, че и съпротивление и вражда чакали Сина й, и скърби нея. Друго яче, тя е щяла да се поголеми твърде много, и щяла да бъде не добре приготвена, за да изтърпи тези изпитания, когато настъпели. - За падане и за ставане. Някои поддържат, че тези думи се отнасят на едни и същи лица, и ги сравняват с думите Христови, "Който смири себе си ще се възнесе". Но трябва да се предпочете по-общото мнение, сир., че тези думи се отнасят за разните следствия от евангелието върху разни лица, - "на едните ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот" (2Кор. 2:16), макар, че някои, които отпърво са паднали поради неверие, може после да станат чрез жива вяра. Следователно, мисълта изразена с думите "за падане на мнозина" се вижда да е същата както в Ис. 8:14,15, - "Той ще бъде камък на препъване и канара на съблазън, - и мнозина ще се спънат, и ще паднат". Срав. и с 1Кор. 1:23 - "за Юдеите съблазън". - И за ставане. Колко много от бедните и долните, колко много бирници и грешници, са били вдигнати от ниското им и нечестиво състояние чрез вяра в Христа? - На мнозина в Израиля. Първоначално и прямо това било верно за израилтяните; но по-после, когато евангелието било проповядвано и на езичниците, то било, и е, съпровождано със същите следствия над тях. - И белег за противоречие (Цгр.). Едно кратко и изразително предизвестие за всемирното противодействие на всичките безверници във всичките времена против Христос и учението му. Как книжниците и фарисеите и управителите на евреите не му противодействали през целия му живот, особено във времето на изпитните и смъртта му! Така е и във всеки век: противниците на добродетелта и на благочестието са изливали злобата си най-вече против Христа и религията му. За причината на това, срав. с Йн. 3:20, и бел.

Ст. 35. И на сама тебе меч ще прониже душата ти. Нкои поддържат, че тези думи се отнасят изключително за тъгата, която щяла да обземе Мария, когато видела страданията на Исус, особено когато видяла жестоката му смърт, а други ги тълкуват, че се отнасят за нейните духовни мъки или борби - на лютите й разкаятелни мъчения, които трябвало да пронижат душата й преди тя да повярвала в него като неин Спасител. Вероятно първото е точното тълкувание на тези думи. До сега Мария е била наричана най-блажена между жените. Сега на нея се дава да разбере, че честта трябвало да бъде смесена с голямо тегло. Христос трябвало да бъде превъзнесен, но само когато ще изтърпял лютата и позорна смърт, която ще растъжала сърцето на Мария. - За да се открият помислите на много сърца. Човеците, като говорят против Христо и го разпъват, поставят го като изпитвателно средство, което разкрива помислите им, - помисли или в негова полза или противни нему. Христос, гонен и разпъван, е изпитвателният камък на света.

Ст. 36. Анна, пророчица (Цгр.). Как тя е упражнявала пророческата дарба, не е явно. Но тя може да се е наричала пророчица за това защото е била една от онези, които са служили да славословят Бога с песни, както в 1Лет. 25:1-3. - От Асировото племе. То е било едно от десетте племена, някои от които не били отведени в плен, и били присъединени към Юдовото племе след завръщането му от Вавилонския плен. Макар политическото различие на племената и да било на дело унищожено от плена, вижда се, че то е било още известно във времето на Христос (Рим. 11:1; Евр. 7:14).

Ст. 37. Вдовица като на осемдесет и четири години¹⁰². Трудно е да решим дали тези години са били годините на целия й живот или годините на вдовството й. Ако последното е вярно, ние може да предположим, че тя се е била омъжила на около четиринадесет години, и че, като живяла с мъжа си седем, достигнала в това време на 105 години. - Не се отдалечаваше от храма. Несъмнено тя е живяла в една от частните стаи отвътре оградата на храма. - Нощем и денем, т.е., непрестанно. Думата "нощем" може да се отнася в особеност и за нейните молитви. Срав. с 1Тим. 5:5.

Ст. 38. Благодареше Богу¹⁰³, за преимуществото дето е видяла детето Исус. - На всички, и пр. Те били благочестиви Израилтяни, които с вяра чакали да се изпълни обещанието на Бога, че ще им изпрати Изкупител. От тези думи като да се подразбира, че е имало мнозина такива, а понеже това несъмнено трябва да се е случило във времето на утринното или вечерното жертвоприношение, тези люде естествено ще са били тогава заедно събрани. - В Ерусалим (Цгр.). Тази дума трябва да се свърже с "на всички". Смисълът е този: Анна говорила за Исус на всички в Ерусалим, които очаквали изкуплението. - Изкуплението. Не светско изкупление, а духовно. Виж. бел. на гл. 1:71.

Бележки

101 В Цгр. стихът е "А Йосиф и майка му се чудеха за това което се казваше за него"

102 В Цгр. стихът е "И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, където нощя и деня служеше на Бога"

103 Цгр. "Славословеше Бога"

Споделяне: