Ако не се страхувах, че ще се възприеме като проява на прекалена амбиция, щях да дам на тази книга второ подзаглавие: „Въведение във философия на историята“. Защото именно такъв е, в крайна сметка, смисълът на настоящото изследване с тази особеност, че вместо да подхожда към историческото явление посредством спекулативния анализ, изследването търси базисните представи на архаичните общества, които, макар да познават също известна форма на „история“, правят всичко възможно да не се съобразяват с нея. При изучаването на традиционните общества бях поразен най-вече от една тяхна характерна черта: от бунта им срещу конкретното, историческото време, от носталгията по периодичното завръщане към митичното време на първоизворите, към Великото Време.

Споделяне:

              

"Образи и символи" ще ви въведе в един невероятно привлекателен и тайнствен свят. Най-големият митолог и културолог разказва за митологическия символизъм, за значението му в психоанализата, за красивите индийски митове и за доктрината на Будизма, за космическите времена и историята, за ролята на раковините и перлите във вярванията, магиите и медицината. Магия и религия, символизъм и история, архитипи и култури - Елиаде разсъблича най-големите световни тайни на съществуванието. Осмислянето им ни помага да опознаем по-добре човека, да се почувстваме по-сигурни в непрестанния ни сблъсък с историческите превратности.

Споделяне:

              

Мнозина си спомнят световния отзвук, който предизвика книгата на Рудолф Ото „Das Heilige“ („Свещеното“, 1917). Несъмнено успехът й се дължеше на новата и оригинална гледна точка. Вместо да разглежда схващанията за Бог и религия, авторът анализира разновидностите на религиозния опит. Благодарение на изключителната психологическа проникновеност и двойната си подготовка по теология и история на религиите той успява да открои неговото съдържание и специфични характеристики. Старателно осветлява ирационалната страна на религията, без да обръща внимание на рационалното и спекулативното. Ото е чел Лутер и добре е разбрал какво означава за вярващия „живият Бог“. Това не е Богът на философите, Богът на Еразъм; не е идея, абстрактно понятие или обикновена морална алегория. Това е страшна мощ, проявена в божествения „гняв“.

Споделяне:

              

Шопенхауер твърди, че повече от половината от хората на земята вярват в прераждането. Несъмнено той има право. Почти всички примитивни народи признават прераждането - африканските негри, американските индианци, австралийците, обитателите на островите в Тихия океан. До каква степен тази представа за бъдещия живот е разпространена в Азия се вижда от това, че тя влиза в състава на будистката религия, на религията, има около 500 милиона привърженици. Освен в будизма учението за прераждането се среща и в различни други религии, например в браманизма, в египетската религия, в религията на друидите.  Сектата на орфиците, гностиците, теософите, антропософите, много окултисти също така се придържат към това учение. При философите то се среща доста често. Имената на философите, които се изказват в негова защита, ще бъдат споменати в специална глава.

Споделяне:

              

Различни и често противоположни в тълкуването си са оценките на критиката за „Под манастирската лоза". Още Елин-Пелиновите съвременници не са на едно мнение за характера на тази книга. В наше време поне три цялостни и стройни изследвания за сборника (на Искра Панова, Михаил Неделчев и Симеон Янев) застъпват различни тези и експонират различни подходи за тълкуване. А това разнообразие и дори разнобой в критическите интерпретации подсказва, че се срещаме с особена книга. И „особеното" в нея е целостта й - именно това измъчва изследвачите. Ако отделно се разглежда всеки един от разказите, като че нещата изглеждат ясни и еднозначни. Но когато започнем да разсъждаваме за книгата като единно цяло, като сборник с разкази, които не са механично подредени един до друг, а имат помежду си някаква връзка, тогава вече проблемът наистина става изключително сложен и той не може да има единствено и еднозначно решение. Защото самият писател е заложил нееднозначността като принцип на своя сборник (ако това може да се нарече художествен принцип).

Споделяне: