"Песен на песните" е песен на нежна и всеотдайна любов, възпяваща красотата и радостите на брачната любов. Често тази книга е била критикувана заради интимните сцени, които описва. Но разгледана в правилния контекст, тя става приемлива, що се отнася до обичаите на обществото по онова време и по отношение на утвърждаващата й роля за правилното място на физическата любов в рамките на семейството.
От историческа гледна точка, "Песен на песните" разкрива ухажването и брака на великия цар Соломон с една смирена, но красива слугиня, чийто всекидневни песни съпътстват обработването на семейното лозе. Тази загоряла от слънцето селска девойка е представена само като Сунамка /жителка на Сулам или Сунам/. Но нейната мечта изведнъж се превръща в реалност, когато не някой принц, но самият цар я ухажва и спечелва ръката й в женитба.
Песента се развива с живо описание на царевата любов към неговата млада съпруга и на нейната ответна любов към него. С помощта на много метафори и на ориенталската образност, представяща цъфтящо пролетно време, тази завладяваща песен ни разкрива красотата на тяхната споделена любов. “Любовта е силна като смъртта . . . Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи; ако би дал някой целият имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели” /8:6, 7/.
Любовта, описана в "Песен на песните" е силна, прескача всяка бариера; тя е търпелива и не може да бъде купена на никаква цена. Това ни напомня за чудната класика на апостол Павел върху същия предмет. Апостолът заявява:”Любовта никога не отпада” /Вж. 1 Кор.13:8/.
Някои тълкувачи виждат в любовта на земния цар към по-ниско поставената слугиня преобраз на Божията любов към Неговия избран народ. Явно юдеите са съгласни с тази интерпретация, защото в Талмуда /колекция от юдейски граждански и религиозни закони/ ”възлюбеният” е представен като Бога, а “възлюбената” представлява народа Израел. "Песен на песните" е била често четена по време на празника Пасха като възпоменание на огромната любов на Йехова към Израел.
Сравняването на Христос с младоженеца, а Неговата църква - с невястата е подобна красива аналогия в Новия завет /Ефес. 5:22 -32/.
Заглавието “Песен на песните” /1:1/ показва, че Соломон е считал тази творба за най-хубавата измежду 1005 - те песни /3 Царе 4:32/, които той е написал. Тя говори много за личността, характера и интересите на писателя и по всяка вероятност отразява единствения чист романс, преживян някога от него. Според всякакви стандарти, "Песен на песните" трябва да бъде призната за блестящо произведение.
От историческа гледна точка, "Песен на песните" разкрива ухажването и брака на великия цар Соломон с една смирена, но красива слугиня, чийто всекидневни песни съпътстват обработването на семейното лозе. Тази загоряла от слънцето селска девойка е представена само като Сунамка /жителка на Сулам или Сунам/. Но нейната мечта изведнъж се превръща в реалност, когато не някой принц, но самият цар я ухажва и спечелва ръката й в женитба.
Песента се развива с живо описание на царевата любов към неговата млада съпруга и на нейната ответна любов към него. С помощта на много метафори и на ориенталската образност, представяща цъфтящо пролетно време, тази завладяваща песен ни разкрива красотата на тяхната споделена любов. “Любовта е силна като смъртта . . . Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи; ако би дал някой целият имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели” /8:6, 7/.
Любовта, описана в "Песен на песните" е силна, прескача всяка бариера; тя е търпелива и не може да бъде купена на никаква цена. Това ни напомня за чудната класика на апостол Павел върху същия предмет. Апостолът заявява:”Любовта никога не отпада” /Вж. 1 Кор.13:8/.
Някои тълкувачи виждат в любовта на земния цар към по-ниско поставената слугиня преобраз на Божията любов към Неговия избран народ. Явно юдеите са съгласни с тази интерпретация, защото в Талмуда /колекция от юдейски граждански и религиозни закони/ ”възлюбеният” е представен като Бога, а “възлюбената” представлява народа Израел. "Песен на песните" е била често четена по време на празника Пасха като възпоменание на огромната любов на Йехова към Израел.
Сравняването на Христос с младоженеца, а Неговата църква - с невястата е подобна красива аналогия в Новия завет /Ефес. 5:22 -32/.
Заглавието “Песен на песните” /1:1/ показва, че Соломон е считал тази творба за най-хубавата измежду 1005 - те песни /3 Царе 4:32/, които той е написал. Тя говори много за личността, характера и интересите на писателя и по всяка вероятност отразява единствения чист романс, преживян някога от него. Според всякакви стандарти, "Песен на песните" трябва да бъде призната за блестящо произведение.
Ofra Haza - Shir ha-shirim be-sha'ashu'im Песен на песните
| < Предишна | Следваща > |
|---|
