|
28 Декември 2008
Новости
Християнството почита Библията като вдъхновено от Бог слово. Тя е съставена от две части — Стар завет и Нов завет. Библията е написана от хора, които са били вдъхновени от Светия Дух и поради това, това слово е непогрешимо Божие слово. В протестантската традиция се вярва, че Св. Писание съдържа цялата истина необходима за спасение
Старият завет е съставен от целия еврейски Танакх, въпреки, че в християнския канон книгите са подредени различно в сравнение с еврейския Стар завет (танакх). Някои от книгите в Танакх са разделени на няколко книги в християнския канон. Католицизма и източното православие включват към канона както книгите от еврейския канон, така и книгите преведени в превода на седемдесетте книжника (септуагинта) на гръцки език. Тези допълнителни книги се наричат второ-канонични от католическата и православната църкви и са наричани
Старозаветни апокрифи от протестантските църкви (според които те не трябва да служат за основа на вярата.)
Други традиции поддържат и други канони. Етиопската Православна Теуахедо църква поддържа два канона — тесен (който е по-обхватен от Библията) и широк, който има още повече книги. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (понякога позната като Мормонска Църква) поддържат в техния канон още три извънбиблейски книги, които те считат за боговдъхновено слово: Книгата на Мормон, Учения и завети и Скъпоценният Бисер. Гностиците са използвали голямо количество книги извън ортодоксалния канон една от които е най-известна като евангелието според Тома.
Въпреки, че християните са почти напълно съгласни върху съдържанието на Библията, такъв консенсус не съществува по отношение на нейното тълкувание (или по точно екзегесис.) В древността се зараждат две екзегетични школи — александрийска и антиохийска. Представител на александрийската школа е Ориген, който давал на Писанието предимно алегорично значение. Антиохийската школа държала на буквалното тълкувание и държала на тезата, че други значения могат да се открият само ако е известно преди това буквалното значение.
Римо-католическото богословие прави разлика между два вида значение на текста: буквално и духовно, последното от което се дели на алегорично, морално и анагогично. Буквалното е значението, предадено чрез думите в Писанието и открито чрез методите на екзегезата по правилата на разумно тълкувание. Алегоричното значение включва типология (като например виждането на прекосяването на Червено море като тип или символ на кръщението) Моралното значение съдържа етическо учение. Анагогичното значение съдържа есхатологично учение имащо значение за вечността и свършека на света. Католическото богословие добавя и други правила за тълкувание, които включват: предписание, че всички други значения на Писанието се базират върху буквалното значение, че историчността на евангелията трябва винаги да се поддържа, че Писанието трябва да се чете като се има предвид живата традиция в самата църква и последно, че задачата за тълкувание е предадена на епископите, които са в общение с наследника на апостол Петър в Рим — папата.Много протестанти наблягат върху буквалното значение или историко-граматическия метод, дори до положение при което отхвърлят всички други знания. Мартин Лутер говори за едно точно и обикновено (несложно) разбиране на Писанието. Други протестанти все още използват типологията, като метод. Протестантите вярват, че обикновения вярващ може да достигне и сам до адекватно разбиране на Писанието, защото самото то е достатъчно ясно и вярващият има на разположение и Светия Дух. Мартин Лутер счита, че без подкрепата на Светия Дух Писанието би останало неразбрано в тъмнина. Жан Калвин пише, че всички, които все пак, не се обърнат и към Светия Дух за помощ, ще намерят в Писанието светлина. Втората хелветска изповед на вярата казва: „Ние се придържаме към това, че тълкуванието на Писанието е ортодоксално и истинско когато е получено от сравнение и със самите Писания (от естеството на използвания език, обстоятелствата на тяхното написване и разтълкувани въз основа на по-ясни пасажи.“ Писанията на църковните отци и решенията на вселенските събори се считат за не боговдъхновени в смисъла в който е боговдъхновено Писанието и биха могли да бъдат отхвърлени, въпреки, че са ценни за богословието.
В православната традиция Свещеното Писание е част от самата традиция и то се тълкува и разглежда през призмата на източните църковни отци, решенията на първите 7 вселенски събори и църковното предание. Както и при римо-католицизма, църквата е отговорна да даде правилното тълкувание на Писанието въз основа на Преданието с тази разлика, че никой епископ няма правото да определя веровата истина без да има решения на вселенски събор.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
