|
09 Август 2008
Новости
презвитер Михаил Новак
От доста време ми е правело впечатление, че има хора, които не правят разлика между религия и идеология. Религията предполага доста лични и интимни отношения, между човека и Божественото. По-конкретно в християнството, отношението, Бог - Човек е толкова лично и стоящо вън от всякакви зависимости, че нищо не е в състояние да бъде посредник в тези отношения. Но достигането до такъв начин на мислене и възприемане на вярата не е никак лесно. Много идоли са застанали между Бога и Човека и те трябва да бъдат строшени, не заради нещо друго, а за да може Човека да вижда Бога. Движението в обратната посока, когато Бог говори на човека, също не е никак лесно за разбиране, често дори няма никакво разбиране, а единствено и само идеологизиране. Евангелието често ни предупреждава за тази опасност, че можем да възприемем и претълкуваме думите за вечен живот в думи, единствено за ежедневен живот, тоест да превърнем евангелските слова в банални клишета. Безкрайното да сведем до крайно, разнобразното до еднообразно, без-образното до образно и най-страшно е когато тайнственото и неизразимо бъде сведено до ясни дефиниции и всеобщо валидни правила. Така започва всяко идолопоклонство.
В повечето религии, предназначението на човека се разглежда в неговото приобщаване към Бога чрез теосиса, чрез личното му усъвършенстване и спасение. Тук Бог се разкрива като абсулют, а християнската етика е само един от начините за приобщаване към абсулюта. Основните нравствени ценности и идеали имат пряка Божествена санкция. Следователно всичко, което приближава към Бога, то и възвисява човека.
Висши ценности, това са тези ценности, чрез които човека се приближава към Божественото, а низшите са тези, които се опитват да прекъснат връзката на човека с Бога. Иначе казно, чрез висшите ценности, личността се докосва до трансцендентното, преминава отвъд предела на своето съществуване, извисява се, но ориентирайки се към низшите ценности, човека обрича себе си на духовна смърт.
Към най-важните религиозни ценности трябва да отнесем свободата. В християнството, човешкото богоподобие се провява най-вече в дара на свободата. Бог е дарил, обрекъл е човека да бъде свободен и само истински свободния човек може да открие истинския, живия Бог. Ако човека бъде заставен против свободната си воля да вярва, то той е заставен да вярва в един лъже-бог и човека става идолопоклонник.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
