Епископ Христо Писаров презвитер Михаил Новак
|
17 Юни 2010
Българинът пред идейния сблъсък на християнството и съвременната европейска култура*
За историята на европейската мисъл 19 век е времето в кoето мнозина философи и идеолози решително отхвърлиха идеята за Духа, като основен източник за битийно конструиране. Последния акорд на тази драматична идейна партитура постави Ницше с прословутата си фраза: "Бог умря". Идеята за човекобога намери своето отражение в тоталното преосмисляне на идеите на християнството и просвещението, като в социално политически измерения отхвърлянето на идеята за Бога и Абсолюта въобще,
http://balkansbg.eu|| Християнството не тури ръка нито на гражданските учреждения, нито на народностите, защото има то всеобщ характер: то съединява сичките человеци и ги прави братя, от каквато ще и да са те народност. Но человеците най-святото, най-високото нещо стараят се обикновено да го обръщат в своя полза, съобразно със своите понятия. Когато християнството се усвои от сичките почти народи, които съставляваха римската империя, правителите зеха тази нова и толкоз висока религия за средство да разширяват своята власт и да обединяват народите.
У всеки човек се е съхранила мечта за съвършен и пълноценен живот, спомен за рая и търсене на Божието царство. Във всички времена човекът е изграждал различен вид утопии и се е стремил да ги реализира. И най-учудващото е, че утопиите са много по-осъществими, отколкото ни се струва. Най-крайните утопии са се оказвали по-актуални и в известен смисъл по-реалистични от умерено-разумните планове за организация на човешките общества. Средните векове са осъществявали утопията на Платон в християнски трансформиран вид. Няма нищо по-утопично от теокрацията, но теократични общества и теократични цивилизации са осъществявани и на Запад, и на Изток.
У всеки човек се е съхранила мечта за съвършен и пълноценен живот, спомен за рая и търсене на Божието царство. Във всички времена човекът е изграждал различен вид утопии и се е стремил да ги реализира. И най-учудващото е, че утопиите са много по-осъществими, отколкото ни се струва. Най-крайните утопии са се оказвали по-актуални и в известен смисъл по-реалистични от умерено-разумните планове за организация на човешките общества. Средните векове са осъществявали утопията на Платон в християнски трансформиран вид. Няма нищо по-утопично от теокрацията, но теократични общества и теократични цивилизации са осъществявани и на Запад, и на Изток.
