Юстиниан I (на латински: Iustinianus I) (род. 482 - поч. 565) е император на Източната Римска Империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565.

С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие.

Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и обществото из основи. Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно- така и във външнополитически план.

Споделяне:

              

Църковният проблем за възобновената българска държава има толкова голямо значение, колкото и политическите прения на строителите на съвременна България. От значение са както вътрешните, така и външните фактори за това. Спирайки се на външните фактори, може да започнем от по-далеч, като на хоризонта отнова изниква „дългата ръка” на Русия. Пет дни след началото на Руско-турската освободителна война действащият български екзарх е отстранен от поста си.

Споделяне:

              

Християнството било подхвърляно на различни културни влияния, както при самото си появяване, разпространение и организиране в света, така и в по-нататъшното си съществуване, развитие и дейност. Общо казано, имало е два културно-исторически типа, значението на които за християнството и християнската Църква не подлежи на съмнение - това са елинизмът и византинизмът. Влиянието на елинизма се разпростира върху първите пет века. А вторият - византинизмът - влиза в живота на Църквата от VI век и до голяма степен обуславя понататъшното й развитие, като става една от главните причини и за разделение в нея, т.е. причина да настъпи краят на древния период от живота на неразделената Църква. Въздействието на елинизма върху християнството всестранно и прекрасно е изяснено не само в западната, но и в руската литература. Затова ние тук ще се ограничим само с изложение на общите резултати, получени от добросъвестно изучаване на паметниците, а главно ще съсредоточим своето внимание върху византинизма в историята на древната християнска Църква

Споделяне:

              

Охридската архиепископия (Архиепископия охридска на Първа Юстиниана и на цяла България) е автокефална (независима) православна църква, приемница на Преславско-Дръстърската патриаршия. Създадена е през 1018 г. от император Василий II и закрита неканонично със султански ферман през 1767 г., като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Споделяне:

              

Цариградска патриаршия  - Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως

Цариградската патриаршия или Вселенската патриаршия е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград (Истанбул), Турция. Седалището на патриаршията е в църквата „Свети Георги“.
История. Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. - от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за Вселенски патриарх.

Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:

* Българската православна църква - от покръстването през 864 г. до въздигането ѝ в патриаршеско достойнство - 927 г., Охридска архиепископия (патриаршия) от учредяванто ѝ през 1018 до неканоничното ѝ закриване през 1796 г, както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия

Споделяне:

              

Много по-рано, повече от два века преди Църквата да вземе да прославя събитието - явяването на Бога в плът, още около средата на II в. го празнували гностиците -василидианите и по всяка вероятност и валентинианите . Няма нищо чудно, че гностиците празнували празника Кръщение Господне и Рождество Христово през II век. Известно е, че гностиците в много отношения преварили развитието на формите в църковния живот .

Споделяне: