|
Библейски справочник -
Въведение в Новия Завет
|
|
Учението на Господ Иисус Христос се нарича Блага или Радостна Вест. Самият Той го нарича: Бесора - на арамейски, а на гръцки Евангелие.
Христос донесе на света, не просто ново философско учение, не проект за някакви значими обществени реформи и не демистификация на отвъдното. Иисус коренно промени разбирането и отношението на хората към Бога, разкривайки им Този Негов образ, за който преди хората имаха само смътни предчувствия . Благата Вест на Иисус Христос е послание за високото призвание на човека и радостта от единението му с Бога.
Трудно може да се опише неизчерпаемото богатство на Евангелието, за това в тази наша работа ще се спрем само на най-главното.
Небесния Баща и богосиновството
Стария Завет ни разказва преди всичко за отношенията между Бога и хората. Евангелието поставя акцента върху отношенията между Бога и душата.
Проповед на Иисус не е насочена към "масите", към безличният човешки мравуняк, а към отделния човек. В тълпите духовното ниво на хората рязко спада, в тълпата човек често е под властта на стадния инстинкт. Словото на Христос е насоченокъм всяка една човешка съдба. Всеки един човек е една вселена, във всеки един човек се стаява целия свят и за това ние хората сме, безкрайно ценни в очите на Бога.
В една от пртичите си Иисус използва думата "стадо", но в Неговите уста тази дума има съвсем различно значение, отколкото днес. За Иисусовите слушатели и последователи, тази дума е свързана изключително с любовта и постоянните грижи. В древен Израил на овцете, а изобщо и на домашните животни се гледало почти като членове на семейството. "Добрия Пастир - казва Иисус "зове овците си по име" и е готов да "жертва душата си за овците"
Когато книжниците се чудеха защо учителят общува с хора със съмнителна репутация, Той им отговори с притча:
"1. Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3. Но Иисус им каза тая притча:
4. кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
5. А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
6. и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
7. Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8. Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
9. А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
10. Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник...
|
|
Библейски справочник -
Въведение в Новия Завет
|
|
1. Произход на названието "Евангелие".
Евангелие (от гръцки ευαγγελιον, „блага вест“, евр. בשורות - besora - бесора) В първите четири книги от Новозаветния канон, се разказва за живота и учението на Иисус Христос – Неговото раждане, земен живот, дейност, кръстна смърт, Възкресението и Възнесението Му. В по-широк смисъл на думата под Евангелие се разбира и целият Нов Завет.
Освен каноничните евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан - е имало и други, но църквата е признала само тези четири като автентичен израз на апостолското благовестие.
Най-ранните писмени доказателства за Четирите Евангелия, разбирани като свещени книги приети от Църквата, се появяват към втори век. За това пишат св.Папий*, Тациан *, св.Ириней Лионски*, а също сведения откриваме и в Антимаркионския пролог* и Мураториевият канон *.
|
|
Библейски справочник -
Агиография
|
|
 Заради примерния си живот и висока ерудиция Св. Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Св. Василий Велики.
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.
|
|
Библейски справочник -
Въведение в Стария Завет
|
§ 15. Петокнижие:
Име, състав и въпросите свързани с произхода на Петокнижието
1. Име. В своя комментар към Евангелието според Йоан, Ориген е първият християнски автор, който нарича книгите на Стария Завет с името Петокнижие (евр. תּוֹרָה грец. Пентатеух – Пет свитъка, слав. Пятокнижие). От този момент на татък този термин се налага за дълго в хритиянската литература. В еврейската Библия, Петокнижието се нарича ТОРА. Думата "тора" в Новия Завет обикновенно се превежда като Закон (гръц. Номос). Тук е важно да уточним, че понятието "тора" е много по-широко от неговото каноническо или юридическо разбиране. То означава наставление, устно поучение, разказ (ср. Иов 22:22; Притчи: 13:15; Ис 24:5).
|
|
Библейски справочник -
История на Църквата
|
|
 Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г.[1]–22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константин (в източноправославния свят), е римски император, провъзгласен за Август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Милански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години
|
|
Библейски справочник -
История на Църквата
|
 Първият вселенски събор е проведен в Никея през 325 г. и е бил свикан от император Константин I с цел да се спрат разногласията в църквата предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на Арий като ерес и приема т. нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори.
Арий е бил повлиян от гностицизма и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада). От това следвало, че Сина е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отец, което противоречало на учението за Св. Троица (Божието триединство). Въпреки, че партията на полу-арианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (хомоусиос) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.
На този събор, освен това се взима решение Великден да се празнува отделно от еврейската Пасха на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
Съборът фиксира първенството на епископите на четирите най-големи митрополии (патриархати): Рим, Александрия, Антиохия и Ерусалим. Но целта на Никейския събор все пак остава спорна. Много медиуми, колкото и да са оспорвани и заклеймени като богохулци (което е логично предвид авторитета на църквата), свидетелстват, че на Никейския събор се извършва потресаващо редактиране на Библията и подмяна на тълкованията, както и прибавяне на измислени факти за сметка на съкратените, с цел манипулация на простолюдието. По този начин църквата не само лишава хората от единствения им източник на духовно учение и световно единство, но и ги подлага на мъчително робство на духовен застой и лутане сред небивали противоречия.
|
|
Библейски справочник -
Катехизис
|
|
1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
|
|
|
Библейски справочник
