Да бъдат всички едно!
Ut omnes unum sint!
Търговци в Рилската обител
Според думите на слугите Божии дяволът се разпореждал още от 1961 г. с ценностите на богатата някога обител, събрани в музея към манастира. Легенди се разказват за манастирските реликви, изнесени и продадени на частни колекционери. През 1992 г. след връщането на статута и манастирската собственост игуменът епископ Йоан вкарва дявола и търговците около него в имотите на обителта. За разлика от познатите приказки за дявола манастирът и монасите не станали богати, а дядо Йоан пред журналисти редовно демонстрира свиваща сърцето бедност: “Боже чедо, нямам и едно шишенце ракия да почерпя високопоставените гости.” Тези вопли трогнаха сърцата на по-милозливи и богоугодни люде като депутата Иво Атанасов, който създаде фондация “Рилска света обител”, но и тук се намеси дяволът. В резултат на тази намеса празната каса на фондацията я отнесе Държавен финансов контрол, документацията отлежава при главния прокурор Никола Филчев, а Иво Атанасов плати 200 лв. глоба за благородни, но неотчетени намерения.
Като апортна вноска на дружеството се предоставят следните имоти на Рилската света обител: бившият магазин на “Кореком”, ресторант “Дружба”, хотел “Рила”, туристическата спалня, магазинни помещения, баня, пералня, фурна, складове, лечебница, паркинги, тютюнев склад в Дупница, 724 дка в землището на Рила и Кочериново и 2168 дка в землището на гр. Дупница, с.Яхиново, с.Червен бряг, с.Самораново. Дружеството трябва да стопанисва, обработва и модернизира предоставените имоти.
Годишният наем, който трябва да плаща “Рилски манастир”ООД, е 1 000 000 (един милион) недоминирани лева. Фиксиран срок на договора няма. В анекс се добавя, че наемът от 4 януари 1993 г. се изплаща след приключване на календарната година. Наемът се изплаща в левове, без уточнен срок при галопиращата инфлация на тези години. В т.15 “Рилски манастир” ООД при прекратяване на договора има право да задържи имоти на манастира, върху които са направени подобрения, до окончателно изплащане стойността на подобренията заедно с обезщетение по основния лихвен процент.
Това е чисто харизване на манастирските имоти, защото обителта няма да има възможност никога да издължи подобренията и надутите реинвестиции. А в манастира нищо не влиза, дружеството все било на загуба, казват финансисти.
Така в Рилски манастир се създава държава в държавата. Никой не знае кой и какви данъци се плащат. Дори в началото дружеството използвало стар печат на “Балкантурист”.
През август 1993 г. управителният съвет взема решение да се изтегли кредит в размер на 1 милион и 300 хиляди долара от БЗК (с шеф Атанас Тилев), която вече има офис в Светата обител. Започва строеж на новия хотел “Царев връх”. Банката на Тилев отпуска заема срещу ипотека на фурната, право на строеж на новия хотел “Царев връх” и ресторант “Рила”. Създава се ново дружество “Рилски манастир-Царев връх” ООД с управител отново Вълкан Стойновски. Като съдружник са вписани Данчо Джиков и Пламен Ялнъзов.
През 1994 г. страната е залята от алкохол с марка “Рилски манастир” на името на Светата обител, производство на дружеството. “Отлежалите в манастирските изби” питиета се произвеждат във “Винпром”-Русе. От тази “богоугодна” дейност манастирът не получава приходи, няма отчетена печалба и в дружеството, а само пасиви и непогасен кредит към БЗК. Управителят Вълкан Стойновски, след като установил, че от името на светиите се печели добре, през 1996 г. регистрира собствена фирма за алкохол “Св. Валентин”, но този път пали свещ не на някой изпостял светия, а на закрилника на любовта.
Всички тези факти са установени от ревизия на Държавен финансов контрол, резултатите са предадени на прокуратурата. Предполага се, че от прокуратурата като дълбоко вярващи само са се прекръстили и са оставили делата манастирски в Божиите ръце.
Игуменът на Рилския манастир дядо Йоан е наясно, че от дружеството към манастирската хазна не тече нищо, но не прибягва към възможностите, които дава законът, за да се прекрати договорът. Уплашен от силовите групировки и хората, които стоят зад дружеството, той решава да замени едни съмнителни личности с други, за да решат те въпроса помежду си. Пред журналисти слугата Господен уплашено споменава, че зад дружеството седи бившият шеф на националното разузнаване (НРС) Бригадир Аспарухов, до миналата седмица депутат от БСП. Думите му се потвърждават от факта, че след като Атанас Тилев и “орионци” напускат страната, в управителните съвети на “Дару кар” и “Дару финанс” е назначен Бригадир Аспарухов. Това вероятно е станало с препоръка на скандално известния банкер, на когото бившият разузнавач №1 оказва неоценима услуга, като унищожава агентурното му досие под името Румянцев.
Слугата Божий дядо Йоан обявява търгове за влезлите в “Рилски манастир” ООД имоти и ги преотдава отново, без да е прекратен договорът с дружеството. Империята на царския приятел Тилев отвръща на удара. “Дару-АВ” изхвърля Рилския манастир като страна от дружеството. Адвокатката на дядо Йоан закъснява с подаването на исковата молба за отмяна на решението и така Светата обител се прощава със стопанисването и получаването на дивиденти от имотите, влезли като апортна вноска в договора.
Останалите фортификации са предсказуеми.
“Рилски манастир” от ООД се преобразува в ЕООД и се управлява от едноличния собственик на капитала на “Дару АВ” ООД Иван Мирчев Кисьов.
Съдружникът Рилска света обител е изключен.
Кюстендилският окръжен съд обявява в неплатежоспособност “Рилски манастир” ООД.
По молба на БЗК в несъстоятелност председателят на Кюстендилския окръжен съд Красимир Бамбов на 19.04.2000 г. назначава синдик, който да се разпорежда с имотите на манастира. Дълговете на дружеството към фалиралата орионска банка са 1 милион 121 хиляди долара.
Логичен е въпросът знае ли Светият синод за заложените манастирски имоти. Изискването е всеки договор за манастирска собственост да се сключва с одобрение на синода. Синодалните старци твърдят, че нищо не знаят, и препращат към патриарха. А патриархът никога няма да настъпи интересите на своя колега Бригадир Аспарухов.
Запознатите адвокати твърдят, че това наивно юридическо недоносче - договорът между Рилския манастир и “Дару-АВ”, е написано така, че да се глътне каквото може от Светата обител. В него се предвиждало имотите със стопанско предназначение, върху които манастирът ще си възстанови собствеността, да се присъединят към споразумението. По такъв начин всички предстоящи за реституция земи и гори трябвало да се включат в дружеството.
Дядо Йоан тогава усилено използва близостта си със Симеон и сестра му Мария-Луиза, със зам.-министъра на горите Меглена Плугчиева и е много възможно рило-манастирските гори да бъдат дарени на манастира и освободени от данъци. Това означава манастирските гори да не са резерват, да не бъдат под защита на държавата, да се ползват безразборно и секат безобразно.
Какъв голям подарък за афиширащия се като много добър приятел на Симеон - банкера Атанас Тилев-Румянцев.
Споделяне:
| < Предишна | Следваща > |
|---|