|
Бунт и смирение -
Бунт и смирение
|
|
Написано от Михаил Новак
|
|
Сряда, 03 Февруари 2010 15:20 |
 Неделята на 31 януари в православния календар се нарича „Неделя на Блудния син”. На този ден в Църквите се чете и знаменитата притча от Евангелие според Лука 15: 11-32. „Блудния син” на Рембрант е не по-малко, известна картина от „Троицата” на Рубльов, характерно и за двете картини е присъствието на три персонажа на заден план. Често при екзегезата на този текст се подценява присъствието на по-големия брат, а всъщност притчата ни разказва много за него – формално той никъде не отива, но в сърцето си той е избягал по-далеч от заблудения свой по-малък брат. По-малкия син е избягал телом, но от баща си ли е избягал? Често така да ни се струва, особено когато децата ни един ден ще си тръгнат от нас, ще поемат своя път, ще имат свое семейство, свой дом и свой живот. Така и в тази притча, по-малкия син тръгва към радостта, свободата и щастието, така както само той ги разбира. Във всеки случай избора който прави не е непременно лош. По-големия брат, оставайки физически при своя баща, той духом го напуска, дори нещо повече, поведението му е такова, че той напрактика върви срещу своя баща. Той изпитва цялата сила на злото в душата си. Колко и какво може да му се даде, а ето че не е получил нищо, дори бащата страда повече за отсъстващия си по-малък син? На преден план в притчата е персоната на бащата, и не случайно в картината на Рембрант акцента е в центъра където са ръцете на бащата, както и при „Троицата” на Рубльов пак ръце сочат чашата.
Притчата ни разказва не за Божието милосърдие, а за човешката завист и злоба. За това и не трябва от този разказ да съдим за Небесния Отец. Всеки е чел в Евангелието как  Иисус казва, че трябва да бъдем милосърдни и състрадателни, както и Небесния наш Отец. В притчата бащата отива да посрещне завръщащият се блуден син. Така и ние ако бъдем нагрубени или обидени от някого и ни поискат прошка за злодеянията извършени срещу нас, ние сме готови да простим и най-вероятно ще го направим, защо не?
Не персонажа от притчата, а действителния Небесен Бог Отец, не чака хората да припълзят на колене пред Него, не тръгна да ни посреща, а изпрати Своя Син. Бог се устреми и забърза към човека, Бог падна на колене, Бог ни умолява да приемем универсалното всеопрощение – Христос.
Така че главния персонаж в притчата не е нито Бащата, нито блудния син, нито неговия по-голям брат, а Този Който я разказва, Сина но не блудния или завистливия, а просто Божия Син.
|
|
Празници -
Господски празници
|
 На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).
Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова: (прочетете Коментара на Лука 2:21-38 )
|
|
История -
История на християнството
|
|
Написано от ceacbg.com
|
|
Понеделник, 01 Февруари 2010 11:07 |
|
 Юстиниан I (на латински: Iustinianus I) (род. 482 - поч. 565) е император на Източната Римска Империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565.
С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие.
Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и обществото из основи. Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно- така и във външнополитически план.
|
|
Библейски справочник -
Катехизис
|
|
Написано от www.evangelsko.info
|
|
Събота, 30 Януари 2010 12:23 |
|
 Език на БиблиятаПовечето от библейските книги от Стария завет са написани на еврейски език, някои глави от Даниил и Ездра са написани на арамейски език, Мъдрост Соломонова, Втора книга на Макавеите и целият Нов завет са написани на гръцки език. Оригиналите на някои книги – на еврейски или арамейски – са изгубени и са запазени само в превод на гръцки: Юдита, Тобия, Барух, Сирах, части от Даниил и Естир, и вероятно Първа книга на Макавеите.
Най-стари преводи на Библията
Най-старите преводи от древността са: Septuaginta или Превод на Седемдесетте и Vulgata.
|
|
|
"По принцип човек може да сравнява едно с друго каквото му хрумне: спукана водопроводна тръба с цунами, кокоша ферма с концентрационен лагер или либийския президент с чичо Ото от кварталната бирария. Ето че и учените глави, специалисти по "борбата с предразсъдъците" от Берлинския институт за изучаване на антисемитизма... Продължава >>>
