Да бъдат всички едно!
Ut omnes unum sint!
|
31 Август 2010

Немският лекар, философ, музиколог, теолог и мисионер Алберт Швайцер (1875-1965) получава Нобеловата награда за 1952 “за своята мисионерска и хуманитарна дейност”. Швайцер учи философия и теология в университета в Страсбург и в Сорбоната в Париж. Той защитава 4 доктората: през 1899 Швайцер става доктор по философия; през 1901 – доктор по теология; през 1905 – доктор по музикознание; през 1913 – доктор по медицина (със специализация по тропическа медицина и хирургия). През 1904 Швайцер решава да стане лекар-мисионер в най-бедния регион на Африка; затова през 1905 той започва да учи медицина в университета в Страсбург. През 1913 той пристига в Африка и основава своята болница в Ламбарене (Габон). Швайцер посвещава живота си на хилядите болни африканци; той ги лекува и просвещава в продължение на 52 години – до своята смърт. Алберт Швайцер използва средствата от Нобеловата награда, за да създаде колония за прокажени в Ламбарене. Основните му произведения са: “Търсенето на историческия Иисус” (1906), “Християнството и религиите по света” (1922), “Мир или атомна война” (1958), “Същността на вярата: Философия на религията” (1965).








Tенденциозно и с ирония, журналистката-автор на статията приписва на пастор Николай Стефанов фаталистични твърдения и богословие
В комунистическите общества съвсем естествено източникът на правата е социумът. Тоест, общността, която заживява свой живот, в определянето на добро и зло, на справедливост и беззаконие. Неизбежно трябва да отбележим ролята на Дарвиновата теория в насаждането на това хуманистично безумие
Най-важният въпрос, на който човечеството като че ли все още няма окончателен отговор, е кои сме ние и откъде сме дошли?
Повечето еволюционисти смятат, че вкаменелостите представляват най-доброто доказателство за еволюцията, макар че това е едно абсолютно косвено доказателство.